Нездравият интерес към чуждия живот

Аз живея до град с 5000 жители, и в село с 8 жители. Никой никога не ми е задавал лични въпроси, вероятно защото не ги предразполагам. Най- много да се питаме как вървят градините, маносаха ли се доматите. И да ме обсъждат, не знам, може. Но си местя китката от ляво в дясно и толкова.

Едно е да питаш как са децата, друго е кога ще раждаш, що нямаш деца.
Така че дали проблема е в авторката всъщност и начина и на комуникация.
Хората са социални същества.
Е, съседката онзи ден ме среща, поздрави ме, пита как съм, как е майка ми.
Не съм се  обидила.

На въпроса защо няма деца - затваря им устите веднъж за винаги с едно - защото не искам и толкова. Ще клюкарят и ще спрат. Ще си намерят нова дъвка

Подкрепям !!!!
Едно е да те попитат как си в работата примерно
Друго е: кога ще раждаш деца !!!!!

Хора го правят това защото техния живот е скучен и заради това се забавляват с чуждия
Факт

Щом си пуснала темата явно ти пука. А не трябва! Хора невъзпитани, нетактични и злобни, живеещи за интрижката бол. Бъди над нещата. Хорското мнение и усти не можеш да промениш и затвориш, затова промени себе си.
А мъжа ти още ли ти прави забележка, че искаш да изглеждаш секси ? Май и него трябва да промениш или подмениш

Като родена и живееща в малък град ще кажа, че проблема е "във вашия телевизор" . Ако си лафиш с всеки и ако ти разпитваш и отсреща ще е така. Не мога да си представя да отида в магазина и някой да ми подвикне, кога ще раждаш.
А на въпроси как са децата, отговарям добре и заминавам. Толкоз, нито се обяснявам, нито го приемам като клюкарстване.

Аз не разбрах защо те дразни, че те питат как е детето ти? Вероятно те питат и кога ще имате второ. Някои хора са лишени от такт и чувство за лично пространство. Обикновено се определят сами себе си като общителни и контактни. Продавачките в магазина пък се чувстват длъжни да го правят. Теб защо това те дразни? Невъзможност да им отговориш, че твърде навлизат в личното пространство? Страх, че като им запушиш устите ще те обсъждат повече? Защо това е проблем за теб?
Мъжът ти пък те обвинява, че ти си причина за интереса към семейството… Той пък какви представи има за това как ди преминете в “безинтересност”?
Струва ми се, че отговорите на всички тези въпроси се коренят в една несигурност, плахост и ниска самооценка. Вдигнете си и двамата гордо главите и живейте живота си така, както вие искате. Не можете да спрете чуждия интерес. Можете обаче да не се вълнувате от него и да не го оставяте да ви влияе. Преди време една позната ме срещна с новото ми яке за дъжд - наситено жълто, с нотка горчица. Беше много впечатлена от смелостта ми да тръгна с такова яке в толкова малко населено място. Тя нямало да може да го понесе всички да я гледали. Не съм забелязала изобщо някой да ме гледа или пък изобщо да се интересува от това кой как е облечен. Просто нейната несигурност я кара да си мисли, че всички я гледат.
Години след това същото яке ми е все още любимо и имам още 2 жълти якета. Моите пари - моето яке - моето тяло - нейният проблем с чуждите погледи.
Мисълта ми е: носете си жълтите якета, червените маратонки, късите гащи и каквото там искате, защото никой от тези дето “какво ще кажат хората” не е фактор в живота ви.

Сблъсках се това (знаех си го де) като се върнах окончателно в България.
Че то всички бяха по-запознати с моя живот, отколкото аз самата.
Чувах какви ли не неща за себе си, като изключим, че постоянно подпитват.
Не са познали обаче
Отрязваш ги без никакви скрупули. Любезно или не, въпрос на характер и на избор.

Зависи кой задава въпроса и с каква цел. Може би просто хората са любезни без умисъл за нещо лошо. Ако ме попитат "Как е детето?", казвам "Добре, всичко е наред." и продължавам натам, ако не ми се говори с този човек и/или на тази тема.

Ако въпросът е някакъв неприятен, може да го обърнеш на шега или пък да отклониш темата, в краен случай да замълчиш просто.

За мен лично не е проблем, особено ако хората се познават.

Вече, ако въпросът идва от непознат, ще ми е странно, дори страшно...

Извинявам се, но чак да "боли" това, че някой си пъхал носа...
И животът не е точно честен, няма някаква вселенска справедливост.

Майка ми е от малко градче в близост до София, където са предимно къщи и хората се познават, защото живеят там от поколения назад. Майка ми не живее там от дете, защото е дошла да учи в големия град още като ученичка.

При нея още не е изкоренено това да се влияе какво мислят другите за нея. Не живее там от 45 години и пак мисли какво ли ще си кажат хората. Помолих я да ходи да оправи едни документи, защото почива през делничните дни и да ходи в общината да види какво се случва с едни неща. Не иска и не иска, като магаре на мост се опъва и не казва защо. Накрая изплю камъчето, че не иска да ходи, защото ще разберат, че е разведена, понеже си върна моминската фамилия. Щях да падна. Сигурно вече и наборите й не я познават, защото не е близка с никого там, но тя мисли как всеки я клюкари.

Накрая документите неоправени, защото сакън някой да не й види фамилията. Това е начин на мислене. Никога не мога да го разбера. Но и майка ми не умее да отклонява въпроси и да води разговор, не знае как да се измъква от ситуации и постоянно мисли, че вниманието е насочено към нея, без това да е така.

Не бъдете такива, гледайте себе си. Хората и да питат, след пет минути са забравили.

Да попиташ някой как сте, как са децата, е въпрос на учтивост. Дай по-конретни примери какви интриги създават.
Доколкото си спомням вие по принцип си имате проблеми с мъжа и родата му, не търсете причината в други хора.

Пък и к'во ми пука кой какво говори или мисли за мен.....Грам не ми дреме!

Но хората, които са 60-70-80 години, особено от малките градове, много се влияят от това "какво ще кажат хората". Въпрос на манталитет.

Не бих казала, че е "синдрома на селото/малкия град". Такива навирания ми се случват в града(голям град), в блока/съседни блокове имам чувството, че всеки следи всеки. На село ли съм, няма такива любопитства.Основно разговорите се въртят около градини, овошки, цветя и ваканции, когато се пълни селото с деца.
Манталитет си е. Мои лични наблюдения са, че селяните, към които и аз се числя(казвам в най-чистия смисъл на думата селяни), нямат много време за любопитстване, защото си имат с една идея повече занимания,отколкото съседите в блока, които се чудят с какво да си уплътнят времето.

В големия град е в пъти по-малко това навиране в живота на другите. За 10 години живот в жилището, в което съм сега, познавам 3-4 ма по име, половината от другите по физиономия. Грам не ме вълнува кой - кво - що, вероятно и те не се интересуват от мен.
В предишното ни жилище беше подобно.

Иначе съм от сравнително малък град и наистина хората клюкарят повече, но е факт, че се познават доста по-добре. Излязла съм доста отдавна от там, сега може и да е различно.