Някъде по - назад Няма проблем ме пита как говоря на Феликс. Тя е начална версия на Мъри - страхлива, бита преди да дойде в нас на 5 месеца. След година и с брат дивак се сдоби. Той е като плюшена играчка - обича хората. Като му е скучно е цар на белите. Тя си има навици на английска кралица. Бели не прави, винаги я знам къде е и какво иска.
Той води битка да й взима териториите и тя му отстъпва. Проблема е ревността - другите вкъщи обичат повече него. И двамата са кастрирани и обезпаразитени с разлика във възрастта - година или две за нея.
Аз й знам езика и й давам повечето неща които иска. Тя бяга от майка ми и сестра ми когато са ядосани. Усеща настроенията. Иначе и при трите идва в тоалетната или банята когато малкия го няма.
Рядко й говоря, просто правя каквото тя иска. Понякога тя иска да я гоня и го правя. Любимата й игра е да знам къде е и да я търся. Влизам в стаята, виждам я на любимото й място - кашон зад вратата на хола и тя се прави че спи. И аз започвам да я търся. Говоря на глас:
Бе аз тука имах две котки, едната беше Кокорчо, другата - Феликс. Ама къде отидоха тия котки?
Него го намирам на обичайното място в другата стая и пак се връщам при нея да я търся. Питам къде е Феликс и започвам да гледам - зад леглото, на секцията и обикалям всичките възможни места за криене. През това време тя си е в кашона.
Примигва с очи като шофьор за катаджии с фаровете и не ми отговаря. Четох в Интернет че котешкото примигване със спокойно тяло всъщност е смях колко си смешен и тъп. Ами аз прецених да й го дам за да се сбилижим.
Така си говоря с нея.
С него е Ей сега ще те хвана! и го гоня.
Съботна идилия от преди половин час: