До астрала и обратно... или какво има "отвъд" -2

  • 8 436
  • 169
  •   1
Отговори
# 60
  • Мадрид / София
  • Мнения: 6 026
Нали има заснети опити с храна,вода и растения, на които се казват на групи добри и лоши думи.
Тялото ни защо да реагира различно?

Искам да коментираме, ако сте гледали ,,истинска магия с Динамо,,, даваха го преди време и се е запечатал в ума ми.
Не е точно по темата, но във всеки епизод прави минимум по една магия извън общата представа за възможностите на нашия свят.
Да, знам, че е телевизия с присъщите й трикове, но съм любопитна за вашите мнения, ако сте го гледали.
Динамо наистина е впечатляващ. Гледах няколко епизода с него. Даже скоро се бях сетила за този маг, но не помня програмата, която излъчваше епизоди с него и с други магове.

flower.fairy97, твърде много мислиш за този човек. Когато някой мине от другата страна не се интересува толкова от земния живот. Имат си други занимания.
Ако искаш да му кажеш нещо, седни на някое спокойно място, успокой се и ти, представи си го пред теб и мислено или на глас му кажи всичко, което имаш да му кажеш. Ще го получи това ти съобщение.
Аз това ,което съм чувала от по-възрасни роднини за сънищата с покойници е мълчаниието е знак ,че е истинския покойник.
С това не съм съгласна. Ако имат да предадат нещо на живите, няма как да мълчат. А има някои много бъбриви, но тях медиумите ги чуват и виждат. 😁

Последна редакция: ср, 17 апр 2024, 14:17 от Angela61

# 61
  • София
  • Мнения: 1 718
Смятам, че сънищата с покойници не са проекция на нашето съзнание. Наистина се срещат с нас. Мълчат, но често с действия показват какво съобщение искат да ни предадат. Преди време бях в тягостна житейска ситуация. Сънувах покойния си дядо, който беше видимо по-млад, отколкото го помнех. Стана, остави си бастуна, облече се с нов костюм, сложи си шапка и тръгна нанякъде.
Ден по-късно имах грандиозен скандал и за мен посоката беше ясна - тръгнах си от къщата и от човека и моментално изпитах облекчение. Никога не съм съжалявала после за решението си. Дядо ми просто ми показа пътя.
Той имаше много силна енергия. Показва ми се рядко, в ключови моменти от живота. Последният път беше в края на миналата година, когато бях с усложнение от бременността и пред спешно секцио. Той беше медицинско лице в реалния живот. Показа ми се няколко дни преди операцията, спокоен, за да ми вдъхне кураж. Бебето го извадиха ден след годишнина от смъртта му, спасиха го и всичко мина добре и за двама ни.

# 62
  • Мнения: 32 013
Какво мислите за сънищата с починалите близки?
Дали наистина са те, или е проект на нашето въображение?

Защо или?
Може и двете.
Може да е плод на подсъзнанието, а може и да искат да ти кажат нещо.

ЛейдиРоуз
Последния ми сън беше с баба ми. Попита дали няма да изпусна влака. Преди 2 нощи.
Отговорих, че няма и влака е 8.20.
Странен сън. Почина преди 2 години някъде.

А единия ми дядо го сънувах през годините. Не помня вече сънищата, но самите сънища ми бяха някак ясни. Винаги в съня мълчеше и ме гледаше накриво или намръщено. Бяха не често тези сънища, в продължение на 5-6 години. Може би 2 пъти в годината.
Знам, че касаеше пушенето на цигари.
Не пуша вече. Не съм го сънувала след отказването.
Дано да е доволен.

А наскоро преди 2 месеца загубих много добър приятел. Предимно общувахме онлайн, но сме се виждали. Бяхме много близки, много ми е помагал, човек на който всичко можех да споделя.
Млад беше, почина изведнъж. Беше шок.
Молих се да дойде в съня ми да ми каже как е.
Сънувах го. Или съм била много упорита в настояването или е било плод на подсъзнанието.
Сънувах го, че ми пише някакви неща, аз също и му пиша как така ми пише, нали е умрял. Питам го, жив ли си или не. Мълчи и после го видях, усмихваше се. Каза май че е добре. Или го написа.

# 63
  • София
  • Мнения: 1 718
Елора, предполагам, че баба ти иска да ти каже да не изпуснеш някой влак в преносен, житейски смисъл. Замисли се какво би могла да пропускаш.
Сънят за приятеля ти, предполагам е, за да ти каже, че там, където е, е добре.
Имах една позната, много позитивна и красива жена. Уби я съпруга й с нож, от ревност. Беше голям шок. Срещу 30-тия й рожден ден, който никога не се състоя, я сънувах усмихната и в деня на сватбата си, на която не съм присъствала. Беше щастлива и влюбена в съпруга си. Шокът за мен беше, че ако наистина съм я видяла, тя и след смъртта си му е простила.
Моя приятелка пък познаваше небезизвестната жена, намерена убита и изхвърлена в куфар от свекър си. Сънувала я как излиза от куфара и й казала, че й е студено. Тръпки ме побиха.
Убедена съм, че хората отговорни за смъртта на друг човек (насилствена) променят съдби и кармата им далеч не приключва с наказание в този живот и дори с тяхната смърт.
Също така, въпреки че съм вярваща православна християнка, за някои неща съм най-близка по вярване до Розенкройцерите и тяхното тълкование на пътя на душите, което официалното християнство не обяснява достатъчно. Те вярват, че ако душата не прости на убиеца си, и Господ не може да му прости и той преминава на много ниско астрално ниво и е наказан вовеки.

# 64
  • Мнения: 32 013
Ох, и аз така си помислих, ама не се сещам за никакъв влак в преносен смисъл.
Не знам какво бих могла да пропускам.

# 65
  • Мадрид / София
  • Мнения: 6 026
Тук на Земята имаме доста ограничено виждане за случващото се, а 3D измерението ни ни кара да разделяме и даваме определения, за да можем да възприемем обикалящия ни свят. Оттатък не е така. Имаме много по-широк обхват на виждане и разбиране, затова много често оттатък прощаваме и знаем, че така е трябвало да стане. За човешкия ни мозък не е лесно да си представи това (то и не е дело на мозъка ни).
Има неща, които след години разбираме за какво е ставало дума.

# 66
  • София
  • Мнения: 1 718
Ти си й отговорила, че няма да го изпуснеш и вероятно така ще стане. Сигурно скоро ще разбереш. Или малко по-късно. Все пак при тях времето е относително, така че нищо чудно и да става дума за събитие след 1-2 години.
Angela, вярвам че прошката е най-великодушният акт на любов към друг човек. Вероятно душата е избрала пътя си преди живота и с тази си смърт изкупва карма от предишен живот. И все пак с тукашните ни възприятия е трудно да приемем някои неща.
Според вас как децата ни ни избират преди да се родят? Вярвате ли, че техните души са били много близки и любими  за нас хора от предишни животи и тези души идват пак при нас, за да бъдат в този живот най - обичаните ни същества, а именно децата ни?

Последна редакция: ср, 17 апр 2024, 21:48 от ЛейдиРоуз

# 67
  • Мнения: 3 471
Не мога да кажа дали във всички сънища близките ни са истински, но за някои съм напълно сигурна - емоцията и чувствата са изключително силни, преживяването - абсолютно реалистично, с определен смисъл. Такива сънища остават в паметта завинаги, заедно с емоцията. Някои обаче, също запомнящи се, са плод на нашите терзания, на съмненията дали сме успели да направим всичко необходимо за близките си, дали не сме пропуснали нещо...Имам такъв сън с татко, седмици след като почина след няколкомесечно боледуване на легло (тежка гръбначна травма). Няма да го разказвам, че беше буквално кошмарен и още ме преследва споменът за него, но след като се отърсих от първоначалния  шок, бях вътрешно убедена, някак знаех, че това е собственото ми чувство за вина (основателно или не) доколко съм успяла да направя всичко възможно да му помогна, а така исках...
Претърпя две тежки операции, за които трябваше и взех решение, бях до него неотлъчно през всичките месеци, но когато си отиде, имах съмнения, все ми се струваше, че е могло да направя друго.
Както в общата история, така и в индивидуалната на всеки човек няма "ако", така ни учеха. И все пак, човек се съмнява и страда, оттам и някои сънища.

# 68
  • Мадрид / София
  • Мнения: 6 026
Според вас как децата ни ни избират преди да се родят? Вярвате ли, че техните души са били много близки и любими  за нас хора от предишни животи и тези души идват пак при нас, за да бъдат в този живот най - обичаните ни същества, а именно децата ни?
Преди да се родим ние избираме какво и как да преживеем. Това го правим с нашия водач/пазител или както искаш го кажи. Когато плана е оформен се събираме с другите души от нашето духовно семейство, което е по-голямо от семейството ни тук на Земята, за да обсъдим тяхното участие в бъдещия живот на Земята и дали искат да участват изобщо със съответната роля. Прилага се свободната воля за всеки един. Когато дадената душа даде съгласието си (и така с всички участници), плана се оформя окончателно и сме готови за нова авантюра на Земята. Та точно когато се допитваме до другите души дали искат да вземат участие, тогава се избират и кои души ще бъдат наши деца, по-точно ще играят тази роля. На Земята идваме само с част от енергията си, останалата част е нашето Висше Аз, с което се събираме отново след като приключим с поредната авантюра на Земята. Душите на нашите деца са част от духовното ни семейство и много често сме заедно на Земята, но в различни роли. Просто зависи какво искаме да експериментираме в този си живот.
По въпроса за Кармата още не ми е ясно като каква роля и до колко е решаваща в живота ни. Щото има и Дарма, която е позитивна карма и изобщо не ми е много ясно този момент.

# 69
  • Мнения: 188
Angela61,
Възможно е.
На моя приятелка синът и, в момент преди заспиване, в унес и е благодарил, че го е избрала(не той нея, а тя него), да се роди. Тя е започнала да го разпитва къде е бил и какво е било. Той е отговорил, че е виждал много хора, които са избирали деца, но него не са го избирали, че са били много, но не са общували по между си, че е бяло и тихо място, на което нищо не се случва. Много странен разказ и често размишляваме по него.

Моят син пък, по време на случайна прегръдка, се притисна силно и каза,, ох, бях забравил този звук , много е приятен, а ми беше писнал..,, Кой звук? ,, От сърцето ти,,
Учудена го заразпитвах и той каза, че предимно това е чувал. Много го е дразнело , че му е тясно и каза: ,,Единственото, което виждах беше че съм обвит в нещо като черен дроб -червено и тежко и не си отварях очите,,😳

# 70
  • Мнения: 3 471
Този разказ с първото детенце ми е странен. В смисъл, ако приемем, че душите избират къде и при кого да се родят, при избора си не би трябвало да са в конкретен детски образ. Ако изобщо има някакъв избор, то визуално надали избиращите и избираните изглеждат като родители и деца. Прилича повече на детска фантазия, респ. реминисценция от филмчета, книжки и подобни източници.
На второто детенце аналогията е доста точна, интересно. Да ти е живо и здраво момченцето!

# 71
  • Мнения: 188
Благодаря!
Точно за това размишляваме. И аз и тя смятаме, че нас ни избират, според пътя, който трябва да извървят, не ние тях... Също ако има нещо вярно, не ми допада идеята да сме осъзнато самотни някъде. Изцяло противоречи с моето усещане. Хората го наричат,, излизане,, случвало ми се е и колкото по-далеч съм стигала, толкова по-силна любов, разбиране, уважение към всичко възможно и спокойствие съм изпитвала...

# 72
  • Мнения: 3 471
Благодаря!
Точно за това размишляваме. И аз и тя смятаме, че нас ни избират, според пътя, който трябва да извървят, не ние тях... Също ако има нещо вярно, не ми допада идеята да сме осъзнато самотни някъде. Изцяло противоречи с моето усещане. Хората го наричат,, излизане,, случвало ми се е и колкото по-далеч съм стигала, толкова по-силна любов, разбиране, уважение към всичко възможно и спокойствие съм изпитвала...
Ако приемем, че има място на душите, не смятам, че те се чувстват самотни, не и в смисъла, който влагаме във физическия си образ. Чувството на единение с всичко, наистина всичко, на разбиране, на знание за света и устройството му (не теоретично, а сякаш си го създал), е изключително силно, разтърсващо - аз имах щастието да го изпитам, но за жалост само веднъж, за миг, след който сякаш някой тресна врата под носа ми. Не мога, не се наемам да го опиша. Само пожелавам искрено на всеки да го преживее.

# 73
  • Мадрид / София
  • Мнения: 6 026
Lucyls, първото детенце на колко години е? Някои деца между 2 и 5г могат да си спомнят моменти от предишни животи. Дали случая не е такъв? Децата на такава възраст са още отворени и могат да си спомнят, после започват да забравят и започват да приемат правилата наложени от обществото. Само някои остават с отворени възприятия за енергиите от отвъдното (медиумите).

# 74
  • Мнения: 188
Lucyls, първото детенце на колко години е? Някои деца между 2 и 5г могат да си спомнят моменти от предишни животи. Дали случая не е такъв? Децата на такава възраст са още отворени и могат да си спомнят, после започват да забравят и започват да приемат правилата наложени от обществото. Само някои остават с отворени възприятия за енергиите от отвъдното (медиумите).
На 7 или 8 г.

Общи условия

Активация на акаунт