До астрала и обратно... или какво има "отвъд" -2

  • 6 100
  • 143
  •   3
Отговори
# 45
  • Мнения: 15 317
А, какъв е тоя стремеж да "виждаш", да надникнеш в бъдещето да речем. Мисля си, че не ни е дадено да "виждаме" вероятно поради доста основателни причини, а щом е така, значи не трябва. Теориите ми са две - или защото нищо не можем да променим, или защото можем да объркаме нашето, а оттам и бъдещето на доста други хора. Ефекта на пеперудата си важи с пълна сила и всяко наше действие има отзвук в живота на много хора, променяйки нашия живот, ние променяме живота и на другите. Според мен завесата ще се вдигне, когато сме готови, а дали и кога ще сме готови може някой и да знае, но засега това не сме ние. Wink

# 46
  • Мнения: 1 699
Оправдавам повечето желаещи да видят бъдещето си в житейски ситуации, от които човек иска да излезе по най-правилния начин - или поне да получи малко надежда, че нещата ще се оправят.

Тези дето търчат при астролога си за всяко нещо или хвърлят таро през ден са крайността, която не приемам по същите причини като теб, Джаста

# 47
  • Мадрид / София
  • Мнения: 5 999
За Акаша, който е в нашето ДНК (тези 96%, които науката смята за "боклук" 😄 са 12 слоя квантова енергия и действа като такава) съдържа инфо за нашите животи, не за други. Изобщо ДНК ни не изглежда така, както ни го представя илюстрацията (спираловидна стълбичка сама за себе си, доста по-сложно е). Много от тези неща ни се дават като информация, човечеството само за себе си не е в състояние да го измисли, още не сме толкова развити, така както ни се дава информация за технологиите и други такива от сорта. Вече човечеството как ще действа с тази информация си е негова работа. Дава ни се, от там нататък да правим с него каквото искаме.
Кубратова, стремиш се към всичко да ти е : око да види, ръка да пипне. Ама квантовите явления са относителни и по такъв начин се подхожда към тях, поне за сега. Не сме достатъчно развита цивилизация за да можем да видим реално тези явления. Това, че са относителни не означава, че не съществуват. Не виждаш радиовълните и за теб не съществуват, нали (ни ги виждаш, ни ги пипаш) ама слушаш радио нали? А то било предполагаемо! 😄 И различните емисори и те.
Потоците информация действат по същия начин. Имат честота и ако се синтонизираш с тази честота ще уловиш информацията и тя ще потече към теб. Акаша е условно наименование, може да се каже и с други думи, но това е най-популярното и няма да се сбърка с друго.
И не съм казала, че не си учена, знаеща и подобни, а само че липсва тази информация, която би те убедила. Нищо повече.

Последна редакция: пт, 12 апр 2024, 11:23 от Angela61

# 48
  • Мнения: 3 312
За Акаша, който е в нашето ДНК (тези 96%, които науката смята за "боклук" 😄 са 12 слоя квантова енергия и действа като такава) съдържа инфо за нашите животи, не за други. Изобщо ДНК ни не изглежда така, както ни го представя илюстрацията (спираловидна стълбичка сама за себе си, доста по-сложно е). Много от тези неща ни се дават като информация, човечеството само за себе си не е в състояние да го измисли, още не сме толкова развити, така както ни се дава информация за технологиите и други такива от сорта. Вече човечеството как ще действа с тази информация си е негова работа. Дава ни се, от там нататък да правим с него каквото искаме.
Кубратова, стремиш се към всичко да ти е : око да види, ръка да пипне. Ама квантовите явления са относителни и по такъв начин се подхожда към тях, поне за сега. Не сме достатъчно развита цивилизация за да можем да видим реално тези явления. Това, че са относителни не означава, че не съществуват. Не виждаш радиовълните и за теб не съществуват, нали (ни ги виждаш, ни ги пипаш) ама слушаш радио нали? Потоците информация действат по същия начин. Имат честота и ако се синтонизираш с тази честота ще уловиш информацията и тя ще потече към теб. Акаша е условно наименование, може да се каже и с други думи, но това е най-популярното и няма да се сбърка с друго.
И не съм казала, че не си учена, знаеща и подобни, а само че липсва тази информация, която би те убедила. Нищо повече.
Ама наистина не си разбрала какво пиша, и то повторно, след допълнителни пояснения. Няма да потретям.
Ако исках всичко да пипна и да видя, нямаше да съм в тази тема най-напред. И на следващо място, нямаше да разказвам от първо лице случки именно с информация, която очевидно не съм извадила от книгите или тефтера си, но по някакъв неконвенционален начин е достигнала до мен.
Примерът с вълните, които не виждаме, е банален и неотносим в конкретния случай.

# 49
  • Мнения: 1 699
Angela61, ако човек не е физик, по-добре да не описва Акашовите пространства с физични термини, защото не стоят нещата така нито с квантовата част, нито с радиовълните (те може да не са осезаеми за сетивото "допир", но са осезаеми с друго: слух, ако говорим за чисто радио или пък лъчения и прочее - има начини да се докаже тяхната реалност).

Спиралата на ДНК е работен вариант на изобразяване, ако има още подробности, ще се включат и те (както става с бозоните в квантовата теория), но пък още от сега да знаеш, че не е пълна,  и че класическото изобразяване пропускало разни неща... това е малко вероятно. Или дай някакъв линк да видим какво се има пред вид.

Иначе идеята, че животите ни се записват някъде ми звучи правдоподобна, не знам само дали включва бъдещето или се записва в реално време, като в "Приказка без край"

# 50
  • Мадрид / София
  • Мнения: 5 999
Hasel,
Как искаш да се описва квантово поле? Дай предложение.
И преди няколко страници дадох линк към веб страницата където ако поцъкаш на препратките ще видиш изображенията на различните "слоеве" в ДНК, които не са точно слоеве, а се вплитат един в друг, както и спиралата на ДНК също се вплитат една в друга. Трудно за представяне. Кой знае кога ще се намери начин и да се види. Картинката на спиралата на ДНК, с която сме свикнсли е само обяснителна картинка, която не съвпада с обяснението ѝ.
Кубратова, ми явно не сме на една вълна и затова твоето обяснение не достига до мен по начина, по който ти би искала. Това е положението.

# 51
  • София
  • Мнения: 48
Здравейте,
Преди точно 20 дни почина мой близък. Смъртта му беше очаквана от мен, но въпреки всичко се надявах да не се стигне до там. Става въпрос за млад човек, на под 40 години, с две малки дечица.
Човекът беше изключително добър, винаги е помагал с каквото може на околните, но за съжаление е имал много лош пример. Баща му е бил тежък алкохолик, оставил го е като бебе. Отгледала го е майка му, но и от нейна страна е имало злоупотреби с алкохола. Въпросният ми близък последните години започна всекидневно да злоупотребява с алкохола, докарваше се до много тежки състояния и накрая се самоуби без да иска.
Мъчно ми е, че не успях да му помогна, но той сякаш не искаше. Беше се примирил и просто чакаше смъртта.
В деня, в който почина бях изключително емоционална и разстроена. Цял ден плаках и вечерта като си легнах изпаднах в много странно състояние. Не бях напълно заспала, а по-скоро като в транс. Знаех какво се случва, знаех, че той е около мен (усещах го) и в главата ми се въртеше една и съща мисъл - "Не ти беше време, защо го направи, не беше време"....
Отидох на погребението, сбогувах се с него, казах му каквото имах и за момент се успокоих.
Вчера, след изключително напрегнат ден реших да медитирам. Като по чудо успях, защото принципно когато съм напрегната не ми се получава. Първият образ, който видях беше неговия и го видях усмихнат. После видях птици с големи крила, след което попаднах в пълна мъгла. За момент се притесних до толкова, че се разтреперих, но няколко мига по-късно се успокоих и виждах ярка розова светлина.
След медитацията се почувствах отново щастлива, освободена...

# 52
  • Мадрид / София
  • Мнения: 5 999
Прочутата "снимка 51"на Розалин Франклин през 1952г, на която се базира работния проект на човешкото ДНК.

Съпоставена с илюстрациите на 12те квантови слоя дадени ни от Крайон (чрез канализация/ченълинг) нещата си идват на място.

# 53
  • София
  • Мнения: 48
Какво мислите за сънищата с починалите близки?
Дали наистина са те, или е проект на нашето въображение?

# 54
  • Мадрид / София
  • Мнения: 5 999
Няколкото пъти когато съм ги сънувала мога да съм сигурна, че са те. Нормално е да се колебаем и питаме, защото процесите са близки. Ако е въображение се забравя бързо. Освен това, въображението и реалното "виждане" активират различни дялове в мозъка, това вече е видяно при скенерно изследване на мозъка в действие. Затова и помним добре когато "видим" някого на сън. Медиумите също казват, че на сън възприемаме и отиваме в другите измерения. Ние сме енергия и многоизмерни такива. Не сме физическото ни тяло.

# 55
  • София
  • Мнения: 48
Сънят ми беше много ясен и много странен. Видях близкия ми, който почина наскоро. Бях споменала по-рано, че имаше проблеми с алкохола и без да иска падна в едно дере и за съжаление не успя да оживее. На погребението гледката беше потресаваща - беше целият надран, в рани, синини и т.н.
Тази вечер го сънувах и раните му бяха зараснали, а на тяхно място имаше белези. Но не искаше да говори с мен. Мълчахме си.
Чудя се дали ми е сърдит?

Главната причина, поради която мисля, че това не беше просто сън са белезите. Не мисля, че въображението ми е чааак до там развинтено, че да проектира как би изглеждал със зараснали рани и останали белези. Дори не съм си правила труда да си представям. Просто приех гледката в онзи ден и се опитах да не се плаша или отвращавам...

# 56
  • Мадрид / София
  • Мнения: 5 999
Много е възможно така да ти се е представил за да го разпознаеш. Дали ще контактува с теб е негово желание. Дали ти е сърдит - запитай се ти какво почувства в този момент когато го сънува. Как го възприе със съцето си, не с ума. Това е важното, не какво мислиш. Мой бивш приятел когато го сънувах след като почина, му казах че не ми се обади. И ми отговори, че е защото не е искал. Толкоз. Не че е сърдит, просто няма желание сега да го направи. Оставих го на мира.

Интересно припокриване има на наука и съобщения от оттатък:
Бях писала, че от оттатък съветват да намерим мир/спокойствие в душите си/сърцето си. Науката съобщава, че когато се оплакваме непрекъснато се наблюдава намаляване на мозъка. Съветват като лек - няколко пъти на ден да мислим и представим за  мир/спокойствие и още за любов -поне 4 пъти дневно. Значи 4 пъти на ден да се мислят: мир и любов.
Имало много положителен ефект за мозъка ни.
Не е шега, наистина това казаха.

Последна редакция: ср, 17 апр 2024, 21:26 от Angela61

# 57
  • София
  • Мнения: 917
Аз това ,което съм чувала от по-възрасни роднини за сънищата с покойници е мълчаниието е знак ,че е истинския покойник.

# 58
  • Мнения: 5 677
Нали има заснети опити с храна,вода и растения, на които се казват на групи добри и лоши думи.
Тялото ни защо да реагира различно?

Искам да коментираме, ако сте гледали ,,истинска магия с Динамо,,, даваха го преди време и се е запечатал в ума ми.
Не е точно по темата, но във всеки епизод прави минимум по една магия извън общата представа за възможностите на нашия свят.
Да, знам, че е телевизия с присъщите й трикове, но съм любопитна за вашите мнения, ако сте го гледали.

# 59
  • София
  • Мнения: 48
Много е възможно така да ти се е представил за да го разпознаеш. Дали ще контактува с теб е негово желание. Дали ти е сърдит - запитай се ти какво почувства в този момент когато го сънува. Как го възприе със съцето си, не с ума. Това е важното, не какво мислиш. Мий бивш приятел когато го сънувах след като почина, му казах че не ми се обади. И ми отговори, че е защото не е искал. Толкоз. Не че е сърдит, просто няма желание сега да го направи. Оставих го на мира.

Интересно припокриване има на наука и съобщения от оттатък:
Бях писала, че от оттатък съветват да намерим мир/спокойствие в душите си/сърцето си. Науката съобщава, че когато се оплакваме непрекъснато се наблюдава намаляване на мозъка. Съветват като лек - няколко пъти на ден да мислим и представим за  мир/спокойствие и още за любов -поне 4 пъти дневно. Значи 4 пъти на ден да се мислят: мир и любов.
Имало много положителен ефект за мозъка ни.
Не е шега, наистина това казаха.



Съгласна съм, че мозъкат се променя колкото по-позитивно мислиш и колкото повече се усмихваш. Прилагала съм го и наистина е така.

Почувствах се странно, като както се чувствах преди да почине - не комуникирахме, дори и да се видим нямаше диалог почти никакъв. Накрая вече не беше същия човек и го отбягвах, но никога преди това не съм се държала лошо с него, даже напротив. Винаги сме имали дълбоки и смислени разговори, давал ми е ценни съвети и съм се вслушвала, и съм постигала успех. Не успях да му кажа, че е наистина важен за мен, но не мислех, че ще се отдаде на тази си зависимост напълно. Беше умен човек с добро образование, но за няколко години се промени тотално.

Общи условия

Активация на акаунт