Соцът си беше като секта с догми – някой да се разведе, да направи аборт, да роди извънбрачно, си беше равнозначно на публичен позор. Неписани закони. Как да не е повлияло това – колко хора са останали в брак поради това, въпреки неудовлетвореност, омраза, тормоз и домашно насилие дори.
- Публикувана: 7 апр. 2024, 14:46 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2024, 19:38 ч.
Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?
Доколкото аз съм ползвала статистика в образованието и работата ми, съм установила, че в България не сме много силни в тази област. Ползвала съм международни източници и статии, но там трябва много старателно четене с разбиране и отбиране на точната информация, която може да се използва за целите на конкретна научна работа, която ще се публикува в България.
И не е нужно сравнение нито с преди соца у нас, нито със Запада по време на нашия соц (Тексас през 1981, Италия, където по това време няма разводи изобщо, не се допускат, или Канада през 1977, примерно), за да се докаже, че това е така - веднага се вижда, че на споменатите места по споменатото време отношението е съвсем различно. 
Точно тая сутрин гледах - нали знаете как Ютюб предлага тематично свързани неща - американски, австралийски и т.н. клипове за хора, които от ДНК-тестове разбират, че биологичният им баща не им е баща, или кои са биологичните им родители, оставили ги за осиновяване. Едната жена заявяваше, че никой в обкръжението и не е знаел, вкл. тя, че е извънбрачно дете на майка си, осиновено от мъжа, за когото после тя се омъжила. Жена около 40 години вероятно, не обърнах внимание на възрастта. Под клиповете имаше коментари как това криене е разбираемо, защото, нали, едно време беше позор да имаш извънбрачно дете. Повтарям - коментари от хора, непомирисвали соц.
Точно тая сутрин гледах - нали знаете как Ютюб предлага тематично свързани неща - американски, австралийски и т.н. клипове за хора, които от ДНК-тестове разбират, че биологичният им баща не им е баща, или кои са биологичните им родители, оставили ги за осиновяване. Едната жена заявяваше, че никой в обкръжението и не е знаел, вкл. тя, че е извънбрачно дете на майка си, осиновено от мъжа, за когото после тя се омъжила. Жена около 40 години вероятно, не обърнах внимание на възрастта. Под клиповете имаше коментари как това криене е разбираемо, защото, нали, едно време беше позор да имаш извънбрачно дете. Повтарям - коментари от хора, непомирисвали соц.
Отделно в патриархалните общества винаги се смята, че ако семейството не е ок е виновна жената. Няма да вадя инструкциите за съпруги нито от соц-а, нито от щатските традиционни семейства. Дори напусната жена е позор, явно не става за нищо. Очевидно, че не може да отгледа свестни деца, според тях, като добавим и финансовата изнемога, липсата на образование и отдалечеността от по-широкия роднински кръг и това си е съвсем друг филм.
Тук не живеем така. И самотната майка не е сама, почти винаги има цяла рода наоколо, около децата има мъже роднини, дядо, чичо и тн. Ако ще си говорим за у нас, дори не можем да смятаме изобщо разводите, защото над половината нови семейства в последните 20 години са в съжителство без брак, съответно и разделите са без развод.
Тук не живеем така. И самотната майка не е сама, почти винаги има цяла рода наоколо, около децата има мъже роднини, дядо, чичо и тн. Ако ще си говорим за у нас, дори не можем да смятаме изобщо разводите, защото над половината нови семейства в последните 20 години са в съжителство без брак, съответно и разделите са без развод.
Дали по някаква случайност, но и в квартала, и в училище родители на съученици, имаше много разведени на възрастта на родителите ми(родени 30-те,40-те).Имаше и понятие "милиционер ски брак" - живеене на съпружески начала без брак. Иначе, не толкова заради морала, колкото заради закона хората се страхува ха да демонстрират извънбрачни връзки. Ако си в брак и за живееш съпружески с друго лице, се носеше наказателна отговорност, поне до 1990г,не помня кога се декриминализира.
Имаше и фиктивни разводи-в случай на придобиване на второ жилище в семейството. По ред причини не бяха рядкост разводите в соца. Има един много хубав детски роман от 70-те "При никого", за децата на разведени родители. Май и филм имаше.
Съдейки по мои приятели и съученици, както и по приятели и съученици на сина ми, соц или не, демокрация или не, децата изживяват едни и същи травми от раздялата.Но при отровни отношения по-добре раздяла, отколкото тормоз, а децата все някак ще го преработят.
Имаше и фиктивни разводи-в случай на придобиване на второ жилище в семейството. По ред причини не бяха рядкост разводите в соца. Има един много хубав детски роман от 70-те "При никого", за децата на разведени родители. Май и филм имаше.
Съдейки по мои приятели и съученици, както и по приятели и съученици на сина ми, соц или не, демокрация или не, децата изживяват едни и същи травми от раздялата.Но при отровни отношения по-добре раздяла, отколкото тормоз, а децата все някак ще го преработят.
Интересно обаче, след като всичко е точно, нали разводите са нещо напълно нормално и дори хубаво, няма проблем децата да се отглеждат от един родител и т.н., защо коментара ми, че е много вероятно да видите същото при децата си предизвика такива негативни реакции? От отричане до нападки
Абе хубаво, че се споменават семейни модели и статистики, ама всичко си е до късмет. Имаш ли късмет да си намериш правилния партньор, живееш, нямаш ли- жална ти майка...
Аз пък, когато се омъжвах през 2010 г., никога не съм си мислила, че някога можем да се разделим. Естествено, през брачния живот сме преживели какво ли не и много пъти през главата ми са минавали мисли за развод, но след като ми попремине яда и си казвам, че той е моят човек и само с него виждам старините си. Даже си представям как децата ни са вече големи и самостоятелни и ние си живеем живота и се радваме един на друг. Не знам какъв е смисълът на брачните клетви, ако човек още в началото мисли за раздели.
Интересно обаче, след като всичко е точно, нали разводите са нещо напълно нормално и дори хубаво, няма проблем децата да се отглеждат от един родител и т.н., защо коментара ми, че е много вероятно да видите същото при децата си предизвика такива негативни реакции? От отричане до нападки
Неприятни са и никой не ги иска, но се случват.
Травмиращи са и децата ги преживяват тежко, но крайният резултат за тях може да бъде положителен, защото живота им с двамата родители в тежка семейна обстановка е още по-травмиращ.
Това е като лекарството - преценяваш ползите и вредите и взимаш решение.
Освен това разводът не означава децата да бъдат отгледани от един родител. И много повече усилия трябва да се хвърлят в това хората да бъдат научени, че все така остават родители и след развода и имат отговорност към своите деца.
Моите деца се отглеждат еднакво и от мен, и от баща им. Практикуваме споделеното родителство, пълноправни родители сме и те не са останали нито без майка, нито без баща. Останаха без едно семейство, което беше счупено и в момента виждам едни много по-щастливи и спокойни деца.