Традициите, които ни събират: Сподели ни твоите и играй за ваучер от ФАНТАСТИКО

Отдавна използваме за боядисване на яйцата естествени всевъзможни материали като куркума, черни боровинки, люспи от лук, червено цвекло и др. Това става в четвъртък сутринта. В събота месим козунаците. В неделя се събираме цялото семейство и започва голямото чукане с яйцата. На масата задължително има агнешко и зелена салата.

Обядваме като се събираме всички похапваме козунак,агнешко,яйца.Обичам да приготвям домашен козунак и сладки.Правя дроб сарми и агнешка супа.Боядисвам яйцата.

Ако времето е хубаво обичаме да ходим на село. Или правим барбекю, или слагаме нещо в тандура, зависи какво ни се яде в момента. Цял ден на чист въздух под навеса с любимите хора.

Събираме се цялото семейство, ядем агнешко, козунаци, чукаме се с яйца. Тази година ще е по-различна сигурно, защото вече има и деца, които да се забавляват заедно с нас. Тепърва ще си изграждаме нови традиции.

За Великден приготвям трапезата с голямо удоволствие и винаги ястията ми са много вкусни. Правя печена агнешка плешка, дроб сарма и пъстра зелена салата. Яйцата са боядисани още в събота и чакат "Бореца". Празникът е двоен, защото сме заедно с цялото семейство.

За разлика от другите семейни празници, нашата "друга" традиция за Великден е да се събираме с приятели, не че те не са част от семейството, но не са директните ни роднини

Всяка година се събираме всички заедно и сядаме още от обяд на масата . Винаги има много смях, разказване на истории и дори понякога и танци. Винаги неусетно обядът преминава във вечеря.

При нас Великден е голям празник, който започва много преди Великден с неговата подготовка. Голяма традиция ни е да правим покупки на украса семейно, вбило то от малки магазинчета или големи вериги. В четвъртък преди Великден приготвям яйцата за боядисваме рано сутрин и заместваме курабии. Берум свежи цветя и поставяме у дома. Велика събота е денят на сбирка на цялото семейство преди Великден. Децата декорират малки яйца- от пъдпъдъци. В неделя се събуждаме рано и правим цветни венци за децата и за масата. Естествено се започва борба с яйца и игри в градината.

Събираме се заедно с любимите хора, чукаме се с яйца, хапваме козунаци, салати, агнешко понякога, и се забавляваме. Боядисваме яйцата заедно преди това, с първото червено яйце правим кръстче на челото на най-малките, а и не само.

Задължително за празника се приготвят бели маслени курабии със бадеми и поръсени с пудра захар, подготовката за тях е поне седмица, правим козунаци, аз съм от морето по плажа по това време изкача една тревичка много красива и задължително с мама я берем после я поставяме в чорап със яйцето и в боята , така ставаха много красиви Великденските яйца.

Събираме се всички,на село. Вече и ние имаме деца и всичко е още по-прекрасно!
А агнешкото се готви на тухлена пещ,повече от 12 часа,на бавен огън.
Всички обожаваме този божествен вкус. 💚

За мен Великден е един от най-топлите християнски, семейни празници! Аз боядисвам яйцата още в четвъртък ставам рано, бера различни цветчета и листенца, както едно време с баба, омотавам други с лук и се получават прекрасни шарки. В петък с мъжа ми събираме багажите, кучето, заека и яйцата и започваме с пътуването, Тази година  ще посетим първо неговото семейство (Имаме график и всяка година редуваме реда). В събота със свекърва ми, леля му и баба му боядисваме към 80 яйца, правим козунаците. Мъжете почистват и подготвят месото за следващия ден. Миналата Година засадихме и няколко овощни дръвчета на този ден. В неделя правим семейната закуска, всеки си знае задачите и помага. Общо взето гледката е като в един кошер. Когато всичко е готово сядаме, хапваме, смеем и захващаме някоя философска тема. Обичам го това жужене, всеки различен, всеки с неговия си характер, но уважаващи и обичащи се!  След това в същия ден, аз и мъжът ми с кучето и зайчето продължаваме към домът на баба ми и дядо ми, както и другата ми баба, където е и мама. Продължаваме празника и в тяхна компания. Баба и дядо винаги се приготвят премного. Дядо започва да пече агнешкото още в тъмни зори и ни събужда от аромата му, чакаме го чаак до 14:00 часа на обяд. но става превъзходно. Това е и вкусът, на детството ми и на този прекрасен празник, на който се събира цялото семейство. След като хапнем и вече сме по-тежки поне с 5 килограма отиваме и при другата ми баба, мама, Ники, вуйчо, вуйна и братовчедчетата ми. Там пада голяма забава, защото не са останали здрави яйца с който да се чукнем, но естествено те ни посрещат с дървени... Обичам го този празник, смятам че максимално трябва да се стремим да прекарваме  пълноценно време със семействата си. Семейството е благословия. Трябва да сме благодарни, за това което имаме, без значение колко е голямо, малко, разнолико и сплотено. Това са моментите, които да ни накарат да надигнем очи от телефоните, да се огледаме и да осъзнаем какви щастливци сме само. Нека празнуваме Възкресението и победата на живота над тленното и нека благодарим. Смятам, че човек има ли семейство и здраве, друго не му трябва, за да бъде щастлив, без значение отрупаната маса и скромния обяд, имаш ли с кого да споделиш залъка си, по-сладък е той.

Весело посрещане на празника, на всички!

Задължително с децата не мием ръцете след боядисването на яйцата, за да знаят всички, че сме творили.

С децата боядисваме яйца. Козунаци и агнешко приготвят моите родители и ние ходим наготово.

Готвим сумарно около 3 дни, за да хапнем за 30 минути   😂
Малките намират и изпочупват яйцата преди празника 🤪
Винаги някой раздава поне 1 сурово яйце. До ден днешен ми е мистерия как точно сурово яйце попада в сготвените. 🥚🤯
За капак едната година (при празнуване на открито и играене на федербал) гълъбите опитаха козунака преди нас 🔝🕊

Но пък всички тези “други традиции”, водят до забавните спомени 🪺🐣