Да направя ли аборт или да го запазя?

  • 3 661
  • 68
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Здравейте момичета. Преди няколко дни разбрах, че съм бременна. Имам дъщеря на годинка и 3 месеца. Новината ми дойде като гръм от ясно небе. Дори не успях да се зарадвам,  както беше първият път. Чувствам угризения и страх. Честно казано никога не съм си мислила, че това може да се случи понеже докато забременея с малката се мина доста време. Тя беше като дар от Господ и минахме през доста трудности докато бях бременна с нея. Нито тя нито аз се отказахме една от друга. Ето тук идва момента на угризение и болка вътре в мен, защото като че ли съм готова да се откажа от това нещичко което се е зародило в мен. Причината е само една. Не ме е страх толкова от това , че няма да успея да се справя с отглеждането. Искам детето ми да си има братче или сестричка. Да са си упора в този живот. Проблемът е мъжът ми. Той в последните години съвсем стана непоносим. Вечно недоволен, мрънкащ и постоянно е изнервен за нещо. Виновната съм аз за всички несгоди и несполуки.  Аз съм едно нищо за него, неспособна на нищо.  Понякога си мисля дори че може би има и психични отклонения. От как живея с него аз се промених и станах супер изнервена. Ние само си викаме не можем да говорим нормално. Никога не сме били едно истинско семейство. Той никога не се опитвал да ме разбере да повярва в мен. За него бях правилната жена която винаги е до него и го подкрепя във всичко. Имали сме и хубави моменти, но те са толкова малко на фона на лошите .В момента изпитвам омраза към него за това че не ме пазил и ме забремени въпреки че му казах 100 пъти, че не искам поне не и на този етап.
Просто положението отива към раздяла и сега тази новина тотално ме разтърси. Това бебе  в мен няма никаква вина, ние направихме тази грешка, не знам как стана уж се пазихме. Като цяло секса беше от дъжд на вятър без особено желание един към друг. Много ми е криво вътрешно искам да го запазя, не искам да се отказвам от него, но се опитвам да мисля с разума, защото ще ми бъде по лесно сама с едно дете отколкото с две. Как бих се справила сама, няма кой да ми помага, а и не искам помощ. Няма ли да е по голям грях ако родя това бебе и го отгледам в мизерия, кавги и нещастна атмосфера? Кой вариант е по малкото зло не знам вече. Само затова мисля, тъпо ми е страх ме не знам какво решение да взема. Благодаря че ме изчетохте. Кажете ми какво бихте направили на мое място имам нужда от точните съвети. Майка ми и сетра ми са категорични да направя аборт, защото смятат че това да ридя и да остана с две малки деца е на път да се случи предвид отношенията ни. Знам пе мислят за мен, но това майчиното усещане в мен започна да ме кара да се съмнявам в решението си да го махна. Знам че стана дълго и объркано. Спирам до тук. Благодаря

# 1
  • София
  • Мнения: 12 849
Май мъжа трябва да махнеш.

Напълно е възможно нарочно да те е забременил. Ама и ти си постъпила глупаво, че си разчитала на мъж, който се държи по този начин, да те пази. Вероятно е усетил накъде отиват нещата и е решил да те върже.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 36 729
Аз бих абортирала категорично. Но дебело подчертавам, че това съм аз. Животът стана труден и дори с едно дете сама жена се бори всеки ден. С две ще е жестоко. Говоря от личен опит, гледам дъщеря си сама вече почти 10 години.

Това решение трябва да си го вземеш сама. Каквото и да е решението ти, не казвай на мъжа си за бременността, докато не решиш окончателно. Повярвай, ще си спестиш много проблеми, ако сега замълчиш. И не си права да обвиняваш само него. Ти също си виновна за нежеланото забременяване, като знаеш какви са ви отношенията е трябвало дваж повече да се пазиш.

# 3
  • Мнения: 4 762
Замети хормоните в някой ъгъл и действай с разум.
Ти  за бъдещето на едното си дете не си сигурна в това подобие на семейство, а с две да не смяташ, че става по-хубав живота?!

# 4
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 052
Повечето съфорумки ще те посъветват да направиш аборт.Аз ще се въздържа, защото имам три спонтанни аборта и 5 изгубени дечица и много се измъчих, докато се сдобия с малкия.От страшно много неща се отказах ,за да имам деца,но не съжалявам и за секунда.С мъжът ми съм от 20 години и също сме били пред развод, когато аз поисках второто дете,а той, понеже големия син е аутист ,не беше сигурен дали иска още едно дете.Към днешна дата е най-щастливият баща и обожава и двете деца (а аз го натискам за трето,но май тоя път няма да стане).

# 5
  • София
  • Мнения: 12 849
Аз мнение да го остави или не не бих могла да дам.

Нито аз ще го гледам, ако реши да го остави.
Нито аз ще страдам, ако реши да го махне.

Това решение, авторке, трябва да е изцяло твое, защото твоята личност, твоето тяло, и твоят живот зависят от това решение. А те са само твои и не съвпадат с тези на никой друг.

# 6
  • Мнения: 1 466
Няма да коментирам факта, че си лягаш с човек, който по твои думи мразиш, това си е твое решение.
Имаш три варианта - да родиш детето и да седите в тази токсична среда, докато стане достатъчно голямо, за да можеш да работиш и да си издържаш двете деца сама, и тогава да напуснеш мъжа си. Или да да направиш аборт сега, и когато ти свърши майчинството, да си търсиш добре платена работа (ако сегашната ти не е такава) и да се разделите с мъжа ти. Третият е да си седиш и да търпиш, оплаквайки се колко ти е гадно, но да не правиш нищо съществено, за да си подобриш положението. Помисли си добре какво искаш, как и кога ще е възможно да го постигнеш, и действай. Ние тук не можем да решим вместо теб.

# 7
  • Мнения: 6 700
Аборт и раздяла. Категорично. Личното ми мнение, аз така бих направила. Всъщност и го направих /без аборт, де/, но се разделих с токсичния БНД. Твоя звучи баш като моя по описанието. Ще става и по-зле, да знаеш.

# 8
  • Мнения: 798
Аз бих си родила детенцето, щом мъжът е просто неприятен, а не опасен, със зависимости и т.н. Но, след това бих започнала да градя бъдеше за мен и децата отделно. При първият удобен момент бих започнала работа, за да мога да събирам пари и да се махнем. Със сигурност е много трудно самотна майка да се справи с две деца, но ако човек е оправен и амбициозен, има опции.

# 9
  • Мнения: 46 562
Децата имат нужда от здравословна семейна среда. Напрежение, караници, омраза, не е такава. Ако смяташ, че можеш финансово и физически да се справиш с 2 бебета, не прави аборт. Ако не ти е по силите, направи.
Но дали ще са 1 или 2, не трябва да допускаш да растат в токсична връзка.

...В момента изпитвам омраза към него за това че не ме пазил и ме забремени въпреки че му казах 100 пъти, че не искам поне не и на този етап.
За забременяването отговоростта е на двамата. Който не иска дете, ползва предпазни мерки. Прекъснатият полов акт не е пазене, сперматозоиди се отделят и по време на акта, не само накрая.

# 10
  • Мнения: 7 488
Не бих родила второ дете от мъж, с който не виждам спокойно и уредено бъдеще.
То ще кажете, че няма гаранция за нищо, но когато виждаш, че нещата не вървят между вас сега, е по- скоро бреме още едно дете.

# 11
  • София
  • Мнения: 28 768
Скрит текст:
Здравейте момичета. Преди няколко дни разбрах, че съм бременна. Имам дъщеря на годинка и 3 месеца. Новината ми дойде като гръм от ясно небе. Дори не успях да се зарадвам,  както беше първият път. Чувствам угризения и страх. Честно казано никога не съм си мислила, че това може да се случи понеже докато забременея с малката се мина доста време. Тя беше като дар от Господ и минахме през доста трудности докато бях бременна с нея. Нито тя нито аз се отказахме една от друга. Ето тук идва момента на угризение и болка вътре в мен, защото като че ли съм готова да се откажа от това нещичко което се е зародило в мен. Причината е само една. Не ме е страх толкова от това , че няма да успея да се справя с отглеждането. Искам детето ми да си има братче или сестричка. Да са си упора в този живот. Проблемът е мъжът ми. Той в последните години съвсем стана непоносим. Вечно недоволен, мрънкащ и постоянно е изнервен за нещо. Виновната съм аз за всички несгоди и несполуки.  Аз съм едно нищо за него, неспособна на нищо.  Понякога си мисля дори че може би има и психични отклонения. От как живея с него аз се промених и станах супер изнервена. Ние само си викаме не можем да говорим нормално. Никога не сме били едно истинско семейство. Той никога не се опитвал да ме разбере да повярва в мен. За него бях правилната жена която винаги е до него и го подкрепя във всичко. Имали сме и хубави моменти, но те са толкова малко на фона на лошите .В момента изпитвам омраза към него за това че не ме пазил и ме забремени въпреки че му казах 100 пъти, че не искам поне не и на този етап.
Просто положението отива към раздяла и сега тази новина тотално ме разтърси. Това бебе  в мен няма никаква вина, ние направихме тази грешка, не знам как стана уж се пазихме. Като цяло секса беше от дъжд на вятър без особено желание един към друг. Много ми е криво вътрешно искам да го запазя, не искам да се отказвам от него, но се опитвам да мисля с разума, защото ще ми бъде по лесно сама с едно дете отколкото с две. Как бих се справила сама, няма кой да ми помага, а и не искам помощ. Няма ли да е по голям грях ако родя това бебе и го отгледам в мизерия, кавги и нещастна атмосфера? Кой вариант е по малкото зло не знам вече. Само затова мисля, тъпо ми е страх ме не знам какво решение да взема. Благодаря че ме изчетохте. Кажете ми какво бихте направили на мое място имам нужда от точните съвети. Майка ми и сетра ми са категорични да направя аборт, защото смятат че това да ридя и да остана с две малки деца е на път да се случи предвид отношенията ни. Знам пе мислят за мен, но това майчиното усещане в мен започна да ме кара да се съмнявам в решението си да го махна. Знам че стана дълго и объркано. Спирам до тук. Благодаря

Как се чувства детето ти сега, в тази среда и искаш ли още едно дете да се чувства така?
Можеш ли да гледаш две деца сама?

П.П. Забравих да отговоря на въпроса: при това положение бих направила аборт.

# 12
  • Мнения: 41 337
Децата имат нужда от здравословна семейна среда. Напрежение, караници, омраза, не е такава. Ако смяташ, че можеш финансово и физически да се справиш с 2 бебета, не прави аборт. Ако не ти е по силите, направи.
Но дали ще са 1 или 2, не трябва да допускаш да растат в токсична връзка.

...В момента изпитвам омраза към него за това че не ме пазил и ме забремени въпреки че му казах 100 пъти, че не искам поне не и на този етап.
За забременяването отговоростта е на двамата. Който не иска дете, ползва предпазни мерки. Прекъснатият полов акт не е пазене, сперматозоиди се отделят и по време на акта, не само накрая.

Абсолютно.

"Той не ме  е пазил" е все едно "кой ми сра в гащите", особено когато нещата вървят към раздяла.  Пиша остро, за някои грубо, но наистина се ядосвам като чета колко жени само от тъпота си докарват проблеми на главата.

# 13
  • Мнения: 3 434
Почти съм сигурна, че нарочно я е забременил, за да не може да си тръгне с едното дете.
Като чуя жена да се оправдава с това как мъж трябвало да я "пази" и ме напушва на смях. Ако ти самата не се опазиш няма кой.

# 14
  • Мнения: 1 257
Разликата между моите деца е почти толкова, колкото би била между твоите. Имахме с мъжа ми всичко необходимо - дом, сигурна работа с плаващо работно време за него, високо майчинство за мен, а и голямото ни дете беше сравнително лесно за отглеждане. Въпреки това, периодът до към тръгване на училище на голямото, беше една невъобразима въртележка, толкова интензивно и шеметно беше всичко, че има цели години, които ми се губят и не знам как са минали, съвсем сериозно - понякога гледам наши снимки, или чета за някакви политически събития, и нямам спомен какво точно е било.
С това искам да кажа само, че две деца с малка разлика са изпитание дори за семейство с двама работещи и напълно заменяеми като грижа родители. Нямам представа какво е за сама жена, но аз лично не бих се наела. Дори материалната част да е напълно осигурена, дори да има помощ от родители, братя, сестри - чисто емоционалното натоварване е огромно. Ако бившият започне да прави и проблеми, съвсем не си представям какви вътрешни сили трябва да има една жена, не само да премине през всичко това, но и да е напълно адекватна и полезна за децата си, да им осигури сигурна и спокойна среда.

# 15
  • Мнения: 32 016
Цитат
В момента изпитвам омраза към него за това че не ме пазил и ме забремени въпреки че му казах 100 пъти, че не искам поне не и на този етап.

Отговорни сте и двамата. Особено жената е най-отговорна за себе си.
Като си му казала, че не искаш, като са ви лоши отношенията ,защо въобще правите секс бре хора.
Щом ще се разделяте и няма да можеш да се справиш и с второ е ясно какво трябва да направиш,  колкото и да те е мъчно. Или пък не се разделяйте и запазваш бебето. Или пък запазваш бебе и пак се разделяте.

И да, има мъже нарочно забременяват. Че съвсем да вържат жената.

Та авторке твое трябва да е решението дали ще махаш бебе или ще гледаш бебе. Преценявай и мисли добре.

# 16
  • Варна
  • Мнения: 36 729
Аз бих си родила детенцето, щом мъжът е просто неприятен, а не опасен, със зависимости и т.н. Но, след това бих започнала да градя бъдеше за мен и децата отделно. При първият удобен момент бих започнала работа, за да мога да събирам пари и да се махнем. Със сигурност е много трудно самотна майка да се справи с две деца, но ако човек е оправен и амбициозен, има опции.

Само да коментирам, че на думи е лесно, но на практика никак. Аз се имам и за оправна, и за амбициозна, и за сравнително умна. Опитах преквалификация с цената на малко сън и доста учене, но е адски трудно и засега резултати от всичко това няма. Събирането на пари с малко дете е мираж, а с две ще е невъзможно. Тая мантра за оправните жени, които са си наредили прекрасно живота сами, се пее във всяка такава тема и я приветствам, защото наистина има жени, които са успели, а и трябва да се повдигне малко духа на потребителката. Но на една от тях, успелите, се падат и не малко провалили се, а това се спестява. Тук розови очила не са нужни, всъщност са направо вредни и закопаващи. Да бъдем реалисти. Ако авторката беше оправна и амбициозна достатъчно, щеше да има добра работа и кариера преди детето.

Последна редакция: пт, 12 апр 2024, 13:00 от HighSpeed

# 17
  • София
  • Мнения: 1 369
Решението е твое, само ти си знаеш и т.н.
Но ако наистина сърцето ми го иска, не бих го махнала заради крив мъж.

Мъж се маха, детето си не бих го махнала.

За протокола, забременях след секс с презерватив, и ние не бяхме в цветущи отношения, бях в шок, но сега каква дружка ми е Simple Smile
Не стига че се терзаеш заради кофти отношения с него, но и ще се терзаеш, че заради него си го махнала. Пак да е на неговата.

# 18
  • Sofia
  • Мнения: 6 083
При тази ситуация аз бих задържала бебето, само ако преценя, че мога да се справя сама с положението - не само финансово и често физически в ежедневието. Предстоят ясла и ДГ на две деца с малка разлика. Там се боледува яко. Едното като се разболее, заразява и другото - и така до първи клас. Да съчетаваш работа с вечно боледуващи деца е трудно, ако няма кой да ти помогне. Болничните са решение, но докога ще ги търпи работодателят...
Другият вариант е работа от вкъщи, но с две малки деца не мога да си го представя. Аз работя home office само с едно 2-годишно вкъщи и ми е доста напрегнато.

# 19
  • Мнения: 7 488
И в живота и в форума, винаги съм се изумявала на жени, които умрат да се закопат сами.
После всичко и всички им виновни.
Абе чувство за самосъзнание и самосъхранение нямате ли?
Още повече, че имаш едно малко дете  за което може да се наложи да се грижиш и справяш сама.

# 20
  • Мнения: 3 434
Сега прочетох, че и сестра ти и майка ти са ти казали да го махнеш предвид разпадащата ти се връзка. От там трябва да ти светне, че след като най-близките ти хора те съветват за подобно нещо е, че ако родиш ще останеш сама с две деца.
Не са ти казали: "Роди го! Ние сме до теб!".
Опичай си акъла да не се озовеш после сама с две деца - тука никоя от даващите ти съвети да раждаш на пук на обстоятелствата няма да те вземе у тях си да ти помага.

# 21
  • Мнения: 185
+1 за нарастване на населението. Запази го. За гледането изобщо да не ти пука. Мога да ти изредя вариант след вариант.  Като пораснат и двете ти деца напълно ще разбереш,че си постъпила правилно

# 22
  • Мнения: 798
Аз бих си родила детенцето, щом мъжът е просто неприятен, а не опасен, със зависимости и т.н. Но, след това бих започнала да градя бъдеше за мен и децата отделно. При първият удобен момент бих започнала работа, за да мога да събирам пари и да се махнем. Със сигурност е много трудно самотна майка да се справи с две деца, но ако човек е оправен и амбициозен, има опции.

Само да коментирам, че на думи е лесно, но на практика никак. Аз се имам и за оправна, и за амбициозна, и за сравнително умна. Опитах преквалификация с цената на малко сън и доста учене, но е адски трудно и засега резултати от всичко това няма. Събирането на пари с малко дете е мираж, а с две ще е невъзможно. Тая мантра за оправните жени, които са си наредили прекрасно живота сами, се пее във всяка такава тема и я приветствам, защото наистина има жени, които са успели, а и трябва да се повдигне малко духа на потребителката. Но на една от тях, успелите, се падат и не малко провалили се, а това се спестява. Тук розови очила не са нужни, всъщност са направо вредни и закопаващи. Да бъдем реалисти. Ако авторката беше оправна и амбициозна достатъчно, щеше да има добра работа и кариера преди детето.
Абсолютно съм съгласна. Просто аз си представям, че една интелигентна жена би имала работа или поне много стабилна подкрепа от родители/роднини преди да забременее. Плюс това нямам предвид да работи като мениджър, директор или да взима 5000 лв заплата. Работата, която си намерих преди да забременея, беше такава, която да ми носи стабилен макар и не особено висок доход, колкото да мога да се справя за известно време, ако нещо се случи с брака ми. Човек цял живот се учи и надгражда, но човешкия живот е незаменим. В крайна сметка авторката пита за мнение, моето е че човек ако иска, може.
Ако говорим за опция с този мъж или на улицата и без опция за работа на прилична заплата, то тогава нека го махне ама и да спре да рискува. Всеки полов акт без презерватив (че понякога и със) е рисков.

# 23
  • Sofia
  • Мнения: 6 083
За гледането изобщо да не ти пука. Мога да ти изредя вариант след вариант. 
Може ли да споменеш какви точно са вариантите? Мисля, че ще е полезно на авторката.

# 24
  • Мнения: 32 016
И друго авторке. Ако смяташ, че мъжът ти има психични проблеми, можеш да говориш с него да посетите терапевт.
Ако не иска, да ти се маха от главата. Така му кажи.

+1 за нарастване на населението. Запази го. За гледането изобщо да не ти пука. Мога да ти изредя вариант след вариант.  Като пораснат и двете ти деца напълно ще разбереш,че си постъпила правилно

Ти ли ще и даваш пари да си гледа децата, ти ли ще ги гледаш като е на работа?
Много ви е лесно ей така да давате акъл.
Ми давай варианти.
Ама подробни. Ти колко деца си родил? Колко деца си отгледал сам самичък, на работа си ходил и бебенца си гледал.
Давай да ти видим вариантите?
Всички тръпнем в очакване да просветлиш.
Най-близките и роднини и казват да направи аборт дори. Явно и на тях няма да разчита.
Давай вариантите.

# 25
  • Мнения: 21 580
То само физически ще е ужасно напрегнато бременност, раждане, две много малко деца и мъж, който я натоварва и обижда.
Не знам. Не казвам нищо на авторката, аз не бих го задържала при тия условия. Тя да си реши.

Ако реши да го остави просто ще трябва да обърне другия лист и да стане зла и да изисква и тя ,вместо да трепери на мъжа си. И той ги е правил тия деца, и той е длъжен да ги гледа. Не е много хубаво семейство ама пък с две деца.

# 26
  • INFJ
  • Мнения: 9 419
От написаното става ясно, че на този етап (и вероятно в следващите няколко години) не можеш да се оправиш сама.

Аз бих провела един сериозен разговор със семейството си, в който казвам какво искам, от какво се страхувам, от какво имам нужда. Ще искам да разбера какво мислят те, дали са готови да ме подкрепят, ако остана сама с две деца.
Очевидно това са хората, които трябва да послушаш най-много, щом сама не можеш да се оправиш.

Отговорност за една бременност носят двама, не разбирам какво имаш да мразиш мъжа си, че те бил забременил. Ти къде беше през това време? В безсъзнание?

# 27
  • Мнения: 351
+1 за нарастване на населението. Запази го. За гледането изобщо да не ти пука. Мога да ти изредя вариант след вариант.  Като пораснат и двете ти деца напълно ще разбереш,че си постъпила правилно

Ти не беше ли този, на който все не му се получаваха историите с жените?../(Темата История без име).

Но си специалист в отглеждането на деца  от сами жени

# 28
  • Мнения: 7 488
+1 за нарастване на населението. Запази го. За гледането изобщо да не ти пука. Мога да ти изредя вариант след вариант.  Като пораснат и двете ти деца напълно ще разбереш,че си постъпила правилно
Ти колко деца огледа, та даваш такива неадекватни съвети?

# 29
  • Мнения: 14 946
И аз бих искала да знам какви са вариантите, които отхвърлен от жените ерген би дал. И преди някой пак да се разписка - аааааа, ад хоминем - искам дебело да подчертая, че е редно да се взима предвид кой дава съветите, защото от такъв типаж съвети в такава тема са, как да го кажа по-меко - неуместни..

По темата, оставам с впечатление, че за авторката въобще не стои вариантът за раздяла с такъв неставащ като нейния мъж. Бяга ù понятието за отговорност, видно от очакването да бъде пазена от същия. Същевременно дори майка ù и сестра ù като най-близки и жени не се наемат да предложат помощ със самотното майчинство с две деца. Независимо от взетото решение, винаги другите ще са виновни. При тези обстоятелства дискусията се обезсмисля, което пък някак кара темата да изглежда като поредната пързалка.

# 30
  • София
  • Мнения: 28 768
За гледането изобщо да не ти пука. Мога да ти изредя вариант след вариант. 
Може ли да споменеш какви точно са вариантите? Мисля, че ще е полезно на авторката.
Е как какви? Береш пари първо от едното дърво, после от другото и сичко точно. Муцка.

# 31
  • Melmak
  • Мнения: 3 183
Авторке, правила съм аборт и ти казвам, че това решение не е лесно. Имай предвид, че някои жени цял живот страдат и го преодоляват трудно. Ако ще се обвиняваш цял живот, по-добре роди. Ако смяташ, че можеш да приемеш решението за аборт без да се обвиняваш, тогава го махни. Аз живея без вина, понеже знам каква ми беше ситуацията и за всички беше по-добре да се реша за аборт. Но бях млада, сега ако забременея дори непланирано, аборти няма да правя.

Не разбирам защо правиш секс с мъж, който мразиш? И защо разчиташ той да те пази? Контрацепцията е отговорност на двама ви, ама при теб тоя урок ще го учиш по трудния начин.

# 32
  • Мнения: 3 434
Те всички тоя урок го научават по трудния начин. Не една жена познавам забременяла от такова "пазене".
После и спирали слагат и противозачатъчни почват ама преди това са минали през един аборт.

# 33
  • Мнения: 1 424
От чужда камбанария е много лесно да се говори... ако пък мъжът на авторката си вижда семейството по друг начин?! В неговите очи пък може тя да е мрънкащата, че няма време заради детето Не мога да дам мнение кое е правилното решение.

Аз лично не бих го махнала, губили сме бебета, налагало се е да правя аборт заради спряла сърдечна дейност, и какво ли още не. Борихме се много да имаме второ дете, имали сме всякакви трудности, от пред развод, до моменти без пари, от моменти на еуфория и щастие до моменти, в който сме имали каквото си поискаме. Всичко е преходно. Преборили сме се заедно, трудно е, но оценявам човека до се себе си. И ако ни се получи трето бебе ще е голямо щастие.

# 34
  • Варна
  • Мнения: 1 791
Айде сега, забременил я нарочно. Едва ли, при условие, че първото е било зор да стане, на това е разчитал. Аз недоумявам как някой който за чеп не става е избран за баща на едно, та и лягаш, второ правиш.
Ама извън разбиранията ми за живота, на въпроса - правя аборт с ясното съзнание, че трето чудо може и да няма.

# 35
  • Майна Сити
  • Мнения: 956
Омъжена ли си за този официално? Ако не си, взимай си куфарите, детето и се махай.
Аз лично не мога да абортирам здраво и право дете, ще ми тежи до живот. Честно казано, в твоя случай, ако не мога да го гледам, бих го оставила за осиновяване, поне да му дам шанс за живот. Толкова двойки биха направили всичко възможно за детенце.

# 36
  • София
  • Мнения: 1 447
А защо никой не споменява, че трябва да каже все пак на мъжа си, че е забременяла? Не се знае неговото мнение какво ще бъде при проведен сериозен разговор разбира се, а не просто да му го подметнеш по телефона. Ако пък си решила окончателно да прекратиш брака си и не мислиш, че нещата ще се оправят, поговори със семейството си, ако решиш да задържиш детето ще имаш ли помощ от тях? Пък за финансовата част дори да не сте заедно с бащата, той е длъжен да помага. Аз не мога да кажа дали да го махнеш или не, това решение трябва всеки сам за себе си да го вземе, като прецени дали ще може да се справи във всички аспекти.

# 37
  • Мнения: 46 562
А защо никой не споменява, че трябва да каже все пак на мъжа си, че е забременяла?
Тялото и здравето са лично нейни. Тежестта от гледането след това, пак ще падне в/у нея.
Ако реши да прави аборт, по-добре да не му казва. Това ще влоши и без това лошите отношения м/у тя и ще се отрази още по-зле и на вече роденото дете.

# 38
  • София
  • Мнения: 28 768
А защо никой не споменява, че трябва да каже все пак на мъжа си, че е забременяла?
Скрит текст:
Не се знае неговото мнение какво ще бъде при проведен сериозен разговор разбира се, а не просто да му го подметнеш по телефона. Ако пък си решила окончателно да прекратиш брака си и не мислиш, че нещата ще се оправят, поговори със семейството си, ако решиш да задържиш детето ще имаш ли помощ от тях? Пък за финансовата част дори да не сте заедно с бащата, той е длъжен да помага. Аз не мога да кажа дали да го махнеш или не, това решение трябва всеки сам за себе си да го вземе, като прецени дали ще може да се справи във всички аспекти.
Защото, вероятно, никой не го мисли. Иначе щеше да го е написал.
Що се отнася до мен, човек, който " Той в последните години съвсем стана непоносим. Вечно недоволен, мрънкащ и постоянно е изнервен за нещо. Виновната съм аз за всички несгоди и несполуки.  Аз съм едно нищо за него, неспособна на нищо. " е с такова мнение за мен, няма право на какъвто и да било глас в живота ми.

# 39
  • Мнения: 5
Здравейте отново на всички. Мисля, че съм пропуснала да напиша, че съпругът ми знае че съм бременна. Няма как да скрия подобно нещо от него. Все пак това решение трябваше да го вземем двамата. В началото се зарадва, но веднага започна да коментира как трябвало да работи ден и нощ за да може да ни издържа. Ние живеем в чужбина и той като цяло вече не иска да живеем тук и обмисляше варианти да се местим някъде другаде или в България. Проблемът е там че той един ден казва едно а на другия ден съвсем друго. Аз тук където сме в момента мога да се върна на работа, където не изкарвах много но пък някак ми стигахаи имах опция да работя извънредно и да се издигам на по добра позиция. От работа изобщо не ме е страх и знам, че за детето всичко бих направила. Помощ от родители не мога да чакам, защото те са на години и може след някоя друга година те да имат нужда от мен. Те са категорични да го махам и да фо зарязвам при евентуално завръщане в България. Просто ситуацията е наистина много объркана и сложна. След като му споменах, че може би е по добре на този етап да се откажем от това бебе той ми каза да правя каквото си искам. Просто в неговата схема някак си мен никога не ме е имало той говори за нас като за нещо отделно не като за двойка, в която има двама които сядат и решават заедно. Винаги когато стане напечено се затваря в себе си и спираме да коментираме. С една дума накрая каквото и да реша аз пак ще съм виновна. Просто на него така му е удобно. Иначе сте прави, че беше много глупаво от моя страна да се надявам той да ме пази при положение, че има толкова много методи за това. Това се случи, защото както споменах аз забремнях сравнително трудно, той беше сигурен че има някакъв проблем, който му е останал още от малък. Та затова аз бях една идея спокойна, но ето че се случи. Благодаря на всички за искрените мнения въпреки, че някои са доста остри в изказа си. Все пак не очаквам някой да ме гали с перце и да ми казва, че аз не съм виновна. Напротив изпитвам огромна вина, че допуснах това да се случи. Не съжалявам за дъщеря ми, но допуснах един токсичен човек в живота си и го направих господар на живота ми. Знам че ще изляза от тази дупка, но май наистина няма да е правилно да въвличам още един невинен човек в цялата картинка. Благодаря ви дами за бързите мнения. Бъдете живи и здрави!

# 40
  • Мнения: 7 488
С такъв човек, като мъжа ти  няма никаква дилема, как да постъпиш.
Той ти го е казал направо- оправяй се.
Каквото и да решиш,май сама ще носиш тоя хомот. И с едно дете ще ти е много по- лесно, отколкото с две.

# 41
  • Melmak
  • Мнения: 3 183
Ако се върнеш в България, имаш ли шанс и възможност да живееш добре? Имаш ли жилище, професия, с която да вадиш нормални пари тук?

Това са важни неща, ако решиш да се връщаш трябва да го обмислиш.

В твоя случай роднините ти са твърде категорични. Да махнеш детето ти казват, а защо не ти казват да махнеш мъжа?

# 42
  • Мнения: 7 406
Аз бих направила аборт и после бих се развела е него. Едно дете се гледа трудно сама, а две ми се струва невъзможно. Мъж да те пази е голяма грешка, пази се сама другия път.

# 43
  • Варна
  • Мнения: 36 729
Дори и да има професия, като се върне какво? Следващите три години ще си стои вкъщи. После уж ще работи ама ще бяга по две деца, в идеалния случай на ясла, в не идеалния вкъщи.

# 44
  • Washington,USA
  • Мнения: 717
Аборт. Осиновяването в България значи 18г живот в мизерия.

# 45
  • Melmak
  • Мнения: 3 183
Дори и да има професия, като се върне какво? Следващите три години ще си стои вкъщи. После уж ще работи ама ще бяга по две деца, в идеалния случай на ясла, в не идеалния вкъщи.

Много зависи какви опции има в България, какви доходи може да докарва и дали има къде да живее.
Тя и аборт да направи, не виждам бъдеще с този мъж. Не разбирам защо би стояла с него, без значение в БГ или в чужбина.

# 46
  • Мнения: 14 946
Много очебодящо заобикаляш въпроса за раздялата. Изкоментира абсолютно всичко, пусна 1-2 епитета за мъжа, обаче реално ни думица да приключиш с него и старателно избутваш темата възможно най-далеч от този въпрос. С коментара за работа ден и нощ на мъжа по всяка вероятност причината е финансова - няма да се справиш да издържаш себе си и дете/деца сама, само че ако е така, е хубаво да споменеш, че си зависима, за да завият отговорите в по-практически полезна за теб посока.

# 47
  • Мнения: 3 138
Аз бих задържала и родила бебето. А с мъжа бих се разделила и развела докато съм бременна.

# 48
  • Мнения: 5
Много очебодящо заобикаляш въпроса за раздялата. Изкоментира абсолютно всичко, пусна 1-2 епитета за мъжа, обаче реално ни думица да приключиш с него и старателно избутваш темата възможно най-далеч от този въпрос. С коментара за работа ден и нощ на мъжа по всяка вероятност причината е финансова - няма да се справиш да издържаш себе си и дете/деца сама, само че ако е така, е хубаво да споменеш, че си зависима, за да завият отговорите в по-практически полезна за теб посока.
Нищо не съм заобиколила. В момента нямам къде да отида, плюс това съм псоледна година в един колеж и искам да завърша за да мога евентуално да напредна с нещата. Да успея да си намеря по-добра работа и да успея да си стъпят на краката. Казах че дъщеря ми е на годинка и малко, имам ангажимент до края на октомври и няма как още от сега да се отделя от него. На улицата ли да остана с това малко дете при все че няма как да получавам никакви помощи понеже първо трябва да се разведем. След това евентуално да се изнесем с малката, но преди това трябва да съм започнала работа за да докажа доходи пред общината за да могат да ме вкарат в класация за помощи. Много ви е лесно така да коментирате и да същите хората по форумите.

# 49
  • Мнения: 32 016
Авторке, вина носиш и ти. Че толкова години го търпиш. Той може да мрънка, да клинчи, но и ти го правиш това.
Влошени отношения от години, не го понасяш, но правиш секс с него.
Трябва да си отговорна за изборите в живота си.

# 50
  • Мнения: 7 488
И защо да не прави секс с него? Може да й харесва.
Няма нищо общо с темата,а и все пак му е жена.
С комшията ли да прави секс?

# 51
  • Варна
  • Мнения: 36 729
Ами тя сама написа, че са правили секс от немай къде, без особено желание и от двете страни, та не знам колко й е харесвало...

# 52
  • София
  • Мнения: 4 358
Според мен помисли къде ще ти е по-добре за сама цена с бъдещо яслениче. В чужбината как стои въпроса с детските градини, какво работиш, ако е от вкъщи, добре, но като почнат полестите,ако не си на държавна работа как ще се оправиш с болничните?
А и детето няма да може да мръдне от страната без негово съгласие при развод. Може би да се уточните со кротце со благо как ще я карате, издръжка, пълномощни...
Ако забременееш плановете за работа отиват по дяволите. С новородено няма как.
Аз не бих могла да прекратя бременност, дори като бях бременна не правих никакви изследвания, защото знаех, че и с увреждане да се роди пак ще го обичам и ще се грижа за него. Пък и е... живот. Виж, ако си Америка знам, че там бременните имат право да изберат осиновители и така се избягва вариант да расте дете по институции, заради тромавата процедура.

# 53
  • София
  • Мнения: 10 598
Че е трудно, няма кой да го отрече.
Почти сама си отгледах и двете деца, с много малко пари.

Какво да направиш - не мога да те посъветвам. Но когато аз бях изправена пред трудни решения, единственото, което си казах е, че каквото и да избера, трябва да живея с последствията, взимам най-правилното решение В МОМЕНТА и категорично си забранявам да се връщам назад с "А не можеше ли"...
Може и да е можело, но не е било.
След повече от 7 години не съжалявам за нито едно решение.
Децата ми вече са доста големи, нищо от онези терзания не е останало. Но как щеше да се стече животът ми, нямаше как да предвидя тогава. Взех само тези решения, които сметнах за правилни към онзи момент.

# 54
  • Melmak
  • Мнения: 3 183
Наистина не разбирам хора, които сами се вкарват в проблеми.

Имаш мъж, който не обичаш, дразни те, мразиш да си с него, обаче правиш секс без предпазни средства. След това се оказва, че си зависима от него, та не можело да го зарежеш ей така.

То само като прочетох, че правиш секс от немай къде с мъж, който не понасяш и ми стана ясно, самоуважение нулево.

# 55
  • София
  • Мнения: 28 768
Скрит текст:
Много очебодящо заобикаляш въпроса за раздялата. Изкоментира абсолютно всичко, пусна 1-2 епитета за мъжа, обаче реално ни думица да приключиш с него и старателно избутваш темата възможно най-далеч от този въпрос. С коментара за работа ден и нощ на мъжа по всяка вероятност причината е финансова - няма да се справиш да издържаш себе си и дете/деца сама, само че ако е така, е хубаво да споменеш, че си зависима, за да завият отговорите в по-практически полезна за теб посока.
Нищо не съм заобиколила. В момента нямам къде да отида, плюс това съм псоледна година в един колеж и искам да завърша за да мога евентуално да напредна с нещата. Да успея да си намеря по-добра работа и да успея да си стъпят на краката. Казах че дъщеря ми е на годинка и малко, имам ангажимент до края на октомври и няма как още от сега да се отделя от него. На улицата ли да остана с това малко дете при все че няма как да получавам никакви помощи понеже първо трябва да се разведем. След това евентуално да се изнесем с малката, но преди това трябва да съм започнала работа за да докажа доходи пред общината за да могат да ме вкарат в класация за помощи. Много ви е лесно така да коментирате и да същите хората по форумите.
Колкото повече чета, толкова повече тази тема ми се струва съвсем риторична.

Мъжът те използва за изтривалка, на него не може да се разчита. Близки наблизо нямаш, а тези, които са далече, са ти казали да правиш аборт. С две деца нито физически, нито финансово можеш да се оправиш. Задаваш отговори.
Действай в посока да спасиш себе си и детето си от този.

# 56
  • Мнения: 318
Значи аз не бих могла да абортирам.
Не разбирам жени дето не искат да забременяват ама не се пазят: има хапчета, спирала и куп други неща. Но не съм тука да нападам човек изпаднал в трудно положение.

В чужбина има много варианти: има помощи за такива жени, държавата може и жилище да предостави и всичко нужно. Въпроса е дали мъжа ще ви пусне, нали трябва негово съгласие.

# 57
  • Мнения: 32 016
И защо да не прави секс с него? Може да й харесва.
Няма нищо общо с темата,а и все пак му е жена.
С комшията ли да прави секс?

Да спи с който иска. Ама после да не мрънка що съм бременна.
Странно е все пак . Да не понасяш някого, но да спиш с него. Като и е мъж какво от това. Да не е длъжна да разтваря крака по сигнал, само защото му била жена.


Наистина не разбирам хора, които сами се вкарват в проблеми.

Имаш мъж, който не обичаш, дразни те, мразиш да си с него, обаче правиш секс без предпазни средства. След това се оказва, че си зависима от него, та не можело да го зарежеш ей така.

То само като прочетох, че правиш секс от немай къде с мъж, който не понасяш и ми стана ясно, самоуважение нулево.

Много точно.

# 58
  • Мнения: 46 562
... След това евентуално да се изнесем с малката, но преди това трябва да съм започнала работа за да докажа доходи пред общината за да могат да ме вкарат в класация за помощи.
А кой ще се грижи за новороденото, докато сте на работа? И въобще дали ще сте в състояние да работите в 9 месец и веднага след раждане?
Родите ли второто дете, ще сте още по-зависима от него.

# 59
  • Мнения: 296
Може би без бебето ще е една идея по- лесно да си наредиш живота. Тва "не ми се бачка да ви изхранвам" не звучи много обещаващо, а глупости от рода на "...за гледането изобщо да не ти пука..." лесно се казват от хора къде няма да го карат после с години на хляб и сол. Пък колкото и кофти да е абортът психически, според мен би било по- кофти да трепериш всяка вечер знаейки, че покривът над главата ти (и тия на децата ти съответно) зависи от настроението на човек, на който много не му дреме.

Последна редакция: пт, 12 апр 2024, 16:03 от Не се сърди, човече

# 60
  • Варна
  • Мнения: 36 729
В чужбина има много варианти: има помощи за такива жени, държавата може и жилище да предостави и всичко нужно. Въпроса е дали мъжа ще ви пусне, нали трябва негово съгласие.

Какви помощи има? За жени, които са омъжени и живеят с мъжа си, който поне засега не упражнява физическо насилие, плаща сметките и имат осигурено жилище ли?

Чужбина не е равно на панацея.

# 61
  • Мнения: 7 406
Ядосвам се от такива теми, в които уж се пита, ама отговори не искат и си знаят своето. Нелюбим мъж, ама секс прави и забременява, че и не иска да си тръгва, защото не може да се изхранва сама. Някак ако може всичко да се нареди без да се работи.

# 62
  • Washington,USA
  • Мнения: 717
Къде е това чужбина? Кажи държава, за да ти дадем по-точни съвети.

Последна редакция: пт, 12 апр 2024, 16:26 от Bundyrose

# 63
  • Мнения: 318
В чужбина има много варианти: има помощи за такива жени, държавата може и жилище да предостави и всичко нужно. Въпроса е дали мъжа ще ви пусне, нали трябва негово съгласие.

Какви помощи има? За жени, които са омъжени и живеят с мъжа си, който поне засега не упражнява физическо насилие, плаща сметките и имат осигурено жилище ли?

Чужбина не е равно на панацея.

Смисъл ако реши да се премести. И започне там работа примерно
Ако е социално слаба, има помощи. Само не знам колко трябва да е живяла там. Иначе знам за млади момичета където държавата е помогнала за жилище, никой не е оставен гладен и на улицата.
Примерно Германия. Те сума народ от близкия изток им осигуриха всичко
Казвам само пример
Не ще стане трудно ако мъжа не се съгласи след развода и раздялата

# 64
  • Мнения: 351
Ядосвам се от такива теми, в които уж се пита, ама отговори не искат и си знаят своето. Нелюбим мъж, ама секс прави и забременява, че и не иска да си тръгва, защото не може да се изхранва сама. Някак ако може всичко да се нареди без да се работи.

Определено.
Авторката дава на час по лъжичка.
Хората си губят времето да я съветват, после накрая казва, че е в чужбина..
Хайде отначало със съветите..

Авторке, да ви теглят думите от устата ли - в коя чужбина, няма ли помощи и т н. Сякаш в чужбина е понятие еднакво за всички страни, за различните държави, региони, градове..

Нямате ли малко усет за времето, своето и на другите форумци? Нещо като усещане, че света не се върти около вас, че никой нищо не дължи на другите..
И най-вече че сме този свят и да се радваме, да обичаме, да творим, да дадем.. Не само да вземем.
Не само ох и ах.. не разбрах..

# 65
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 307
Като не можеш да решиш и не искаш да слушаш форума, тогава хвърляй чоп за всичко едно по едно, дали да родиш, дали да се разделите с мъжа си, дали да се върнеш в България, хвърляш монета и за две секунди имаш категорично решение.

# 66
  • София
  • Мнения: 35 208
Аз :
Бих направила аборт веднага. Бих завършила колежа, търсейки по- добра работа и съставяйки план, как да си подредя живота.
Бих информирала най- близките ми за решенията ми и бих искала помощ на първо време - за гледане на детето, докато работя.
После на викача бих му казала чао.

# 67
  • Мнения: 5
Благодаря на всички, които са се опитали да ме разберат и да мимдадат адекватни съвети. Ще си взема поука от повечето казани неща и ще взема смятам правилното решение за себе си. Благодаря ви

Последна редакция: пт, 12 апр 2024, 17:24 от Не се сърди, човече

# 68
  • Мнения: 46 562
Темата премина границите на добрия тон.
Разчиствам и заключвам.

Общи условия

Активация на акаунт