Здравейте момичета. Преди няколко дни разбрах, че съм бременна. Имам дъщеря на годинка и 3 месеца. Новината ми дойде като гръм от ясно небе. Дори не успях да се зарадвам, както беше първият път. Чувствам угризения и страх. Честно казано никога не съм си мислила, че това може да се случи понеже докато забременея с малката се мина доста време. Тя беше като дар от Господ и минахме през доста трудности докато бях бременна с нея. Нито тя нито аз се отказахме една от друга. Ето тук идва момента на угризение и болка вътре в мен, защото като че ли съм готова да се откажа от това нещичко което се е зародило в мен. Причината е само една. Не ме е страх толкова от това , че няма да успея да се справя с отглеждането. Искам детето ми да си има братче или сестричка. Да са си упора в този живот. Проблемът е мъжът ми. Той в последните години съвсем стана непоносим. Вечно недоволен, мрънкащ и постоянно е изнервен за нещо. Виновната съм аз за всички несгоди и несполуки. Аз съм едно нищо за него, неспособна на нищо. Понякога си мисля дори че може би има и психични отклонения. От как живея с него аз се промених и станах супер изнервена. Ние само си викаме не можем да говорим нормално. Никога не сме били едно истинско семейство. Той никога не се опитвал да ме разбере да повярва в мен. За него бях правилната жена която винаги е до него и го подкрепя във всичко. Имали сме и хубави моменти, но те са толкова малко на фона на лошите .В момента изпитвам омраза към него за това че не ме пазил и ме забремени въпреки че му казах 100 пъти, че не искам поне не и на този етап.
Просто положението отива към раздяла и сега тази новина тотално ме разтърси. Това бебе в мен няма никаква вина, ние направихме тази грешка, не знам как стана уж се пазихме. Като цяло секса беше от дъжд на вятър без особено желание един към друг. Много ми е криво вътрешно искам да го запазя, не искам да се отказвам от него, но се опитвам да мисля с разума, защото ще ми бъде по лесно сама с едно дете отколкото с две. Как бих се справила сама, няма кой да ми помага, а и не искам помощ. Няма ли да е по голям грях ако родя това бебе и го отгледам в мизерия, кавги и нещастна атмосфера? Кой вариант е по малкото зло не знам вече. Само затова мисля, тъпо ми е страх ме не знам какво решение да взема. Благодаря че ме изчетохте. Кажете ми какво бихте направили на мое място имам нужда от точните съвети. Майка ми и сетра ми са категорични да направя аборт, защото смятат че това да ридя и да остана с две малки деца е на път да се случи предвид отношенията ни. Знам пе мислят за мен, но това майчиното усещане в мен започна да ме кара да се съмнявам в решението си да го махна. Знам че стана дълго и объркано. Спирам до тук. Благодаря
Просто положението отива към раздяла и сега тази новина тотално ме разтърси. Това бебе в мен няма никаква вина, ние направихме тази грешка, не знам как стана уж се пазихме. Като цяло секса беше от дъжд на вятър без особено желание един към друг. Много ми е криво вътрешно искам да го запазя, не искам да се отказвам от него, но се опитвам да мисля с разума, защото ще ми бъде по лесно сама с едно дете отколкото с две. Как бих се справила сама, няма кой да ми помага, а и не искам помощ. Няма ли да е по голям грях ако родя това бебе и го отгледам в мизерия, кавги и нещастна атмосфера? Кой вариант е по малкото зло не знам вече. Само затова мисля, тъпо ми е страх ме не знам какво решение да взема. Благодаря че ме изчетохте. Кажете ми какво бихте направили на мое място имам нужда от точните съвети. Майка ми и сетра ми са категорични да направя аборт, защото смятат че това да ридя и да остана с две малки деца е на път да се случи предвид отношенията ни. Знам пе мислят за мен, но това майчиното усещане в мен започна да ме кара да се съмнявам в решението си да го махна. Знам че стана дълго и объркано. Спирам до тук. Благодаря
