На 5 години в първи клас?

Тези умения, както сама пишете, не се изучават в училище - поне не в БГ училищата. Смятам, че поне за това няма да се наложи да спорим.

От там нататък въпросът е да ре-дефинира образователната система. За мен решението е да се следва функционалния принцип - има определени умения, които са базови (писах ги горе), системата трябва да наблегне в/у тях. А образованието, както е казал Марк Твейн, може да се случи и извън училището. За "общата култура" това даже е и най-добрият начин.

ИИ може да проявява великолепно чувство за хумор. Думичката, която ползвам е "проявява" - и не случайно.

Механизъмът по който ИИ го проявява е, както изглежда, доста по-различен от този при хората. Ако мога да си позволя сравнение то е летенето. Човекът е измислил "Изкуствени Птици", които летят много по-добре (по-бързо, по-далече и т.н.) и от най-мощните птици. Но механизъмът по който го постигат (в общия случай това двигател с вътрешно горене) е много по-различен от този на птиците (сила на мускулите и пр).

Същото е и с ИИ и хумора (а и много други дейности, които приемаме за интелектуални) - ИИ проявява много по-впечатляващи "умения" в сравнение с много от хората, но ги постига по друг начин.

Ако се върна на общата кулутура - тя е неизбежна. Почти всяко ползване на Гугъл теоретично увеличава общата култура. Тоест, ние сме осъдени на това да придобиваме обща култура - докато сме живи и имаме интернет. Би било нелепо образователната система да се фокусира в/у това. То е все едно да има занятия по това как се диша и издиша. Абстрахирам се от специални техники като йога - говоря за общия случай.

Няма как да знаем каква точно обща култура ще ни трябва след 10-15г. То, дори и за след 5г не е съвсем ясно. Нелепо е да товарим децата възоснова на нашите предположения. Едно време моите родители ме вкараха в руско училище защото на социализма това бе смислено, но социализмът се срути преди да завърша средното си образование. А след това оказаха доста силен натиск за немска гимназия понеже теорията беше, че с математически наклонности кариерата ще ми е на инженер, а тогава ГДР беше от малкото опции за следване в чужбина. Е, докато завърша немската, ГДР изчезна. Давам си сметка, че това са много крайни примери. И не казвам, че руският или немският са ми били абсолютно безполезни. Но животът е кратък - така или иначе, няма как да усвоим и 1% от човешкото познание. За това е важно да имаме приоритети.

Ако мога да си позволя друга аналогия това е индустриалната логистика. След ВСВ първо в Япония, после и другаде се налагат т.н. "just in time" логистични системи. Идеята е, че фабриките не складират маса части, а целият производствен процес е организиран така, че се поддържа минимална складова наличност, а частите пристигат по веригата от доставки когато са необходими. Това е доста по-ефикасен метод, който пести много средства и време. Ако използвам тази аналогия в областта на образованието: сега образователните системи (особено българската) функционират до голяма степен като логистичните системи преди ВСВ: товарим децата с маса знания защото, евентуално, след 25г може да възникне ситуация при която на детето може да му се наложи да изведе химичната реакция с която се създава бакелит. Вместо това е доста по-смислено да учим децата бързо да си набавят необходимите знания и умения. Тоест, да ги учим да учат. Това включва анализ на информация (текстова, числова).

То, всъщност, това се припокрива в значителна степен с това, което се тества в ПИЗА. И, както знаем, точно тези универсални умения, БГ образователната система не ги дава. Но пък дава куп друга баластра и накрая, хем децата са изморени, хем им липсват най-важните умения.

Относно хумора - интересна информация, благодаря. Ще ми трябва пример обаче, за да се уверя. Ще се опитам да проуча.
За другите неща - и е така, и не е. Много от интересите възникват в училище на база на това, което се учи. Да, не е задължително, да, не пали интерес у всеки, но у някои хора определено. Естествено извън училище се случват още повече от тези неща, но и в училище се случват, то просто увеличава шансовете.
У нас има една особена група, която не ходи на училище много-много. Е, те защо не трупат обща култура извън училище? Ясно, че отговорът е среда, семейство, манталитет. Но тези фактори биха могли да бъдат неутрализирани донякъде, ако се сблъскат с малко "излишна" информация като някое и друго литературно произведение, да чуят името на някоя и друга историческа личност. По-добре от нищо. Колкото повече тези деца се задържат в училището с излишната информация, толкова по-културни, комуникативни, разбрани и работоспособни стават. Личен опит.

Това с ромите е друга тема.

Да, там тази баластра няма да е излишна. Но, все пак, те са малцинство, нали? Няма как да оправдаем баластрата само защото има малък процент частни случаи в които е по-скоро полезна.

А и за тях не е ясно дали това е най-добрия начин. Мисля, че и за тях в крайна сметка най-полезни биха били универсалните умения за които писах.

По принцип, това с ромите е много интересен казус защото изисква специален подход, различен от този на масата. Има много неща, които могат да се направят, но рискувам темата съвсем да се отклони.

Ще нахвърлям само някои неща, които са се ползвали на Запад в сходни ситуации - позитивна дискриминация, социална реклама с ролеви модели, материално стимулиране, акцент в/у приложни дисциплини.

Най-успешното училище в Лондон е, всъщност, в един ужасно смотан район и е държавно. Когато се роди първия ми син реших да го разуча. Изключително е трудно да се влезе в това училище поне интересът е огромен. Системата там е сходна на тази в БГ - децата се записват по местоживеене. Но понеже интересът е огромен, на това училище постоянно му стесняват района защото родителите постоянно търсят "пролуки" - вземат квартира под наем в район, правят фиктивни адресни регистрации,  и пр. В годината когато реших да го проуча районът беше се стеснил до радиус от около 500 метра около училището. С тогавашната ми съпруга отидохме да го видим този район. Беше адски потискащо място. Основно не-бяло население - което само по себе си не ме притеснява, но изглежда бяха бедни хора, много от които на социални помощи. Отварям скоба, че в ЮК тук-таме има ужасно потискащи райони в сравнение с които дори Максуда (варненския Факултето) изглежда елитен район. Този не беше най-ужасният, но се доближаваше до някои от най-неприятните райони, които ми се е случвало да виждам. Трудно можеше да си представим да живеем там. Историята на това училище е много интересна и не искам да се впускам в подробности - но директорката е не-бяла, израснала в подобно гето. Тя е въвела желязна дисциплина. Но смятам, че дисциплината сама по себе си не е най-важното. По-важното е, че родителите я разпознават като една от "своите". А тя се е издигнала сама, цяла Великобритания я знае, получила е благородническа титла от кралицата. Тя е най-доброто учебно помагало защото е живият пример, че нейната рецепта (труд, дисциплина) действа.  Чували ли сте в БГ да има училищни директори - роми?

Има и други "рецепти", които в БГ не се ползват. Има я "El Sistema" - това е акцент в/у музикално обучение в социално-слаби групи. То даже в БГ имаше някакъв случай на ромски музикант, който беше основал филхармоничен оркестър в някакво гето, ама това ми беше попаднало преди много време и съм забравил детайлите.

На кратко, няма един единствен начин, трябва да се действа интердисциплинарно за да се преодолее инерцията в тези социални групи. Но, както казах, това си е съвсем друга тема.

Поредният експерт, който си мисли, че има оправия с циганите...
Те условия си имат. Ако искат могат да се измъкнат. Ако не искат - насила можеш да закараш коня до водата, но насила не можеш да го накараш да пие.

Оправия има, но не съм казал, че е лесна. Но, това, така или иначе, е много извън първоначалната тема.

Вие споменахте, че детето има няколко паспорта. В този смисъл и проявените отсега амбиции - има страхотни пансиони в европейски градове, в които едно дете може да разкрие целия си потенциал, различен по вид образование и системи. Различните гражданства (до 3, иначе няма как) дават добри възможности да се възползвате и от евентуални стипендии, тъй като годишните такси не са особено ниски.
Предложението ми звучи също толкова абсурдно, колкото и Вашите амбиции (не се обиждайте, нямам това за цел!). Детето е само на 5, за Бога!

Това стана развален телефон. Вие ме упреквате в амбиции, други в безхаберие. Не, че за мен има значение.

Пансионите са нелепо решение най-малкото защото се прекъсва връзката със семейството. Това е травматично изживяване.

Не по-малко травматично е да се надскача възрастта на едно дете, защото си мислим, че отглеждаме гениално дете и трябва да развива способностите си и да ги надскочи.
Имате нормално, здраво и красиво дете. Толкоз.
Щом не иска да спи в градината - местите го в предучилищна група към близкото училище, намирате частна градина, в която условията и системата на преподаване (макар че се спуска от МОН и е една и съща) Ви допадат, намирате градина към дипломатическия корпус (което е най-удачен вариант), местите се в София и изборът става по-голям.
Дете на 5 може да има свръхумения - да смята, да чете, да говори поне 3 езика, да програмира, да извършва мисловни дейности, които много малко деца на 5 могат, но дете на 5 няма емоционалната и физическата годност да влезе в свят, който изисква куп пригодности - внимание, дисциплина, емоционална зрялост, възможност да копира стресът, възможност да бъде под постоянна готовност за над 10 часа бодърстване и извършване на куп ментални задачи и отговорности.
Слезте на земята, иначе Ви гарантирам провал, и то на гърба на Вашето дете.
Решение е смяна на системата на обучение - не безплатната общинска градина, а обучителна система, която отговаря на потребностите на Вашето дете. Лесно е. И безобидно, най-вече за него. Пък после ще градите, и ще надграждате. Време имате достатъчно.

Някой да го заключи този тред, че стана като развален грамофон. Повтаряме едни и същи неща. Поне 5 пъти писах, че не смятам, че детето е вундеркинд. Ама тук е пълно с чукчи-писатели, та всеки се чувства призван на даде (непоискан) съвет без да си е дал зор да прочете написаното.

На кратко, смятам, че повечето български деца могат да започнат по-рано училище - също като връстниците си на Запад. Това не е проява на гениалност. Не знам колко пъти да го напиша. Сигурен съм, че след 2 поста някой пак ще изпляска "защо си си внушил, че детето е гений".

И както поне 5 пъти го писах - може и да не го пуснем наесен в първи клас. Мислим. Ако не го пуснем ще е заради пороците на системата, а не защото е гениален. А пороците, които имам предвид са нелепото отлагане на първи клас и сравнително високия риск от тормоз (в сравнение с повечето училища на Запад).

Българските деца не могат да тръгват на 5 години на училище, защото системата не е пригодна за деца на 5 години. Кое не е ясното?
Светът е малък, местете се някъде и го записвайте на училище. Повечето образователни системи по света изискват навършени 5 години, за да тръгнат децата на училище, но натовареността не е като първи клас в българско училище.

Повярвай ми, повечето деца в България не са готови да тръгнат в първи клас на шест години. Темпото е доста високо, натискът доста голям, децата често са затрупани с доста допълнителна работа + че не в едно и две семейства децата лягат след 22 и стават в 6 за училище, а толкова малки деца не издържат на такъв режим. Говорила съм с учителки в детската градина относно следобедния сън - слагат ги в 12:30 и ги вдигат понякога и в 16 часа, защото много деца идват недоспали в градината и имат нужда да си наваксат със следобедния сън. Отделно, че всяко дете има индивидуални потребности и различен режим - голямото ми дете спеше до последната година в детската градина, малкото - на четири отказа категорично следобедния сън, но и двете лягаха 20, най-късно в 21 часа и ставаха сами в 7.

Не мисля, че българските деца са фундаментално различни от западно-европейските си връстници - поне що се отнася до физиология.

А иначе, да, има всякакви деца, вкл. със специални потребности. Говоря за масата.

Помоли модератор да заключи темата, ако това искаш.
Децата в България тръгват на училище в годината, когато навършват 7, това е системата.
За нежеланието да не спи в градината, не може ли да говорите с госпожите. Аз така направих преди много години и не го слагаха са спи.
И не искам да се връща наборната служба, написах го, защото светът колкото и да се променя, в същността си е същият. По-силният е по-силен. Няма как дребно момче на 5 години и 9 месеца са се сравнява с едро момче на 7тодини и 8 месеца физически. Емоционално също 5 години и 9 месеца, няма как да се съпоставят на 7 години и 8 месеца в тази възраст.

Връстниците на Запад правят в училище това, което тук правят в ДГ на 5 години. Да не кажа, че до доста по-късна възраст учат по-лесно и по-малко спрямо тукашната система. Детето на моя приятелка в английски 4 клас учи по книжки за попълване, рязане и лепене, подобни на тукашния Моливко. Тук третокласниците правят разбор на изречение. Не защитавам никоя система, казвам, че това къде на колко години тръгвали на "училище" няма нищо общо с вашия случай. Вие живеете тук, детето ви ще учи тук, гледайте нашата система, не чуждата. А училището тук става трудно много бързо и много рано. Първи и втори клас рахат и после... Още с НВО за 4 клас се започват един стрес и едни общоучилищни и директорски амбиции, за които децата не са готови, дори да  са тръгнали на 7 на училище, какво остава за 5.

Да, на много места училището от 5, си е чиста забавачка, само името му е "училище". Да Ви кажа за неспането на обяд, често причина е късното ставане и/ или уеднаквяване на режима на малкото дете с това на възрастен /респ. и късно лягане/. Ако това ви е наистина основния "проблем", не е сериозен довод за записване в училище на 5 години. Ще се сблъскате  с неподозирани проблеми в първи клас, казвам Ви го като човек, който работи в училище.