Та това, което аз разбирам под обща култура, изобщо не може да се замени с ИИ, защото тя се трупа с години, през което време човек е имал време да се впечатлява, да разсъждава, да си философства (както ние правим в момента), да си задава въпроси. Всичко това се натрупва и изгражда личността, формира начина на мислене, възпитава ценности.
Ако започнем да разчитаме за всичко на ИИ, егати скуката, дето ги очаква нашите внуци
Допълвам се с един въпрос, тъкмо ми се е паднал човек, който се занимава с това. ИИ има ли чувство за хумор? Това е тема, която ми е много любопитна.
От там нататък въпросът е да ре-дефинира образователната система. За мен решението е да се следва функционалния принцип - има определени умения, които са базови (писах ги горе), системата трябва да наблегне в/у тях. А образованието, както е казал Марк Твейн, може да се случи и извън училището. За "общата култура" това даже е и най-добрият начин.
ИИ може да проявява великолепно чувство за хумор. Думичката, която ползвам е "проявява" - и не случайно.
Механизъмът по който ИИ го проявява е, както изглежда, доста по-различен от този при хората. Ако мога да си позволя сравнение то е летенето. Човекът е измислил "Изкуствени Птици", които летят много по-добре (по-бързо, по-далече и т.н.) и от най-мощните птици. Но механизъмът по който го постигат (в общия случай това двигател с вътрешно горене) е много по-различен от този на птиците (сила на мускулите и пр).
Същото е и с ИИ и хумора (а и много други дейности, които приемаме за интелектуални) - ИИ проявява много по-впечатляващи "умения" в сравнение с много от хората, но ги постига по друг начин.
Ако се върна на общата кулутура - тя е неизбежна. Почти всяко ползване на Гугъл теоретично увеличава общата култура. Тоест, ние сме осъдени на това да придобиваме обща култура - докато сме живи и имаме интернет. Би било нелепо образователната система да се фокусира в/у това. То е все едно да има занятия по това как се диша и издиша. Абстрахирам се от специални техники като йога - говоря за общия случай.
Няма как да знаем каква точно обща култура ще ни трябва след 10-15г. То, дори и за след 5г не е съвсем ясно. Нелепо е да товарим децата възоснова на нашите предположения. Едно време моите родители ме вкараха в руско училище защото на социализма това бе смислено, но социализмът се срути преди да завърша средното си образование. А след това оказаха доста силен натиск за немска гимназия понеже теорията беше, че с математически наклонности кариерата ще ми е на инженер, а тогава ГДР беше от малкото опции за следване в чужбина. Е, докато завърша немската, ГДР изчезна. Давам си сметка, че това са много крайни примери. И не казвам, че руският или немският са ми били абсолютно безполезни. Но животът е кратък - така или иначе, няма как да усвоим и 1% от човешкото познание. За това е важно да имаме приоритети.
Ако мога да си позволя друга аналогия това е индустриалната логистика. След ВСВ първо в Япония, после и другаде се налагат т.н. "just in time" логистични системи. Идеята е, че фабриките не складират маса части, а целият производствен процес е организиран така, че се поддържа минимална складова наличност, а частите пристигат по веригата от доставки когато са необходими. Това е доста по-ефикасен метод, който пести много средства и време. Ако използвам тази аналогия в областта на образованието: сега образователните системи (особено българската) функционират до голяма степен като логистичните системи преди ВСВ: товарим децата с маса знания защото, евентуално, след 25г може да възникне ситуация при която на детето може да му се наложи да изведе химичната реакция с която се създава бакелит. Вместо това е доста по-смислено да учим децата бързо да си набавят необходимите знания и умения. Тоест, да ги учим да учат. Това включва анализ на информация (текстова, числова).
То, всъщност, това се припокрива в значителна степен с това, което се тества в ПИЗА. И, както знаем, точно тези универсални умения, БГ образователната система не ги дава. Но пък дава куп друга баластра и накрая, хем децата са изморени, хем им липсват най-важните умения.