Разбира се, книга може да е написана в минало време и пак стилово да не е ок- ето една, която има немалко кратки изречения и опростен език, доста скучновата ми беше:
Изобщо не я разбирам тази едва ли не масова тенденция да се твори в сегашно време, като че ли повече при психотрилърите я забелязвам, вероятно идеята е да се опитат така да увлекат в действието читателя, а когато е в първо лице и да представят събитията през очите на един от основните герои, но се получава такова суховато и скучновато повествование, че дори и зад него да стои прилична сюжетна идея, общото впечатление от книгата не остава особено добро.
А за разказ от първо лице сега се сетих - така е в Махалото на Фуко, но не може изобщо да се говори за сравнение, горните примери нямат нищо общо с гения на Еко.