Натиск от страна на учителите

Поне започнете да го водите на психолог, а ако започнете да не можете да издържате, ще го спрете.

Не е излишно да се вкара малко разбиране какво е ред и дисциплина. Очевидно за вас това е без значение, но на него ще му е полезно. Не е в негов интерес да расте като конфликтна личност.
Помислете за доброто на детето си.

Поискайте си официално становище от ДГ, което да представите на психолога. Ама мога да се хвана на бас, че ще чакате от умрял писмо и няма да си застанат зад думите. Защото е най-лесно така да се хвърлят някакви общи твърдения без конкретни примери.

Масово учителките в ДГ очакват 26 деца (по толкова ли са вече групите?) да го карат на самоотглеждане, без никакво канализиране на игрите. Най-добре децата да си ровят кротко в пясъчника навън или да бутат колички на килима вътре. А недай си Боже някое дете вече да няма физиологична нужда от следобеден сън. Анатема!

Имахме подобен проблем с голямата ми дъщеря. Три години слушах, че е най-палава от всички момичета и по-палава от повечето момчета. Почти всеки ден на въпроса “Как мина денят?”, получавах отговор “Не мина добре, не спа следобед.” По същия начин не беше агресивна, но била лидер. В трета група започна да заеква и имунитетът ѝ се срина. След като влязохме в болница с ужасно тежка пневмония (не беше боледувала от яслата), си казахме “баста” и след края на учебната година я преместихме предучилищна в училище. Да, ама там не бяха 34 деца (толкова бяха в градината), а 20 и не ги оставяха на самотек, а учеха или играеха контролирани от възрастен игри. Веднъж не ми се оплакаха от нея. Заекването отшумя. А аз видях какво е истински учител, с подход към децата, а не гледачка, която кара ден да мине, друг да дойде.

Слагате всички учители в детските градини под общ знаменател, а не е редно.

Написала съм “масово”, което е различно от всички. Ще се радвам, ако впечатленията ми са остарели.

Нашият е едно към едно с описанието без напикаването. На него му харесва в градината, но имаше един период, в който много често ни се оплакваха от него. За психолог никой не ни е натискал, но аз като родител исках да се консултирам, защото си познавам и виждам детето и до голяма степен вярвам на госпожите. Това, което каза психологът е, че когато едно малко дете показва прекомерна самоувереност и самочувстие, неподчинявайки се на правила, има голям риск това да прерасне в арогантност и пълно незачитане на авторитети, което в училище ( а и за семейството) е голям проблем.
Така че, съветвайте се с психолог не заради педагожките, а заради вас.

Интересна интерпретация.
На нас са ни казвали, че това е класическото "тестване на граници", което може да продължи и в началните етапи на училищното образование. И че отговорност на родителите и възпитателите е да поставят ясно границите и да ги спазват, за да създадат адекватно отношение към правилата у детето.
Също са ни казвали, че е възможно да е защитен механизъм. Често се  вижда в пубертета и се тълкува погрешно като арогантост, като под тази маска детето прикрива неувереност и смущение.
Детето на авторката се напишква, хич не ми изглежда да е с прекомерно самоувереност и самочувствие.
Психиката е много сложнен механизъм и идентифицирането на проблеми изисква много познания и наблюдение. Едва ли ние във форума можем да помогнем.

Никой не познава детето на авторката, всеки прави интерпретация на негови лични преживявания и върху нейната гледна точка. Едно е ясно, авторката има нужда от компетентно мнение от психолог. От там насетне решението е на психолога и семейството как да действа.

Сигурна съм, че всички добронамерено искат да помогнат, но се надявам авторката да се консултира, вместо погрешно да реши, че това се случва на други и е нормално, етап от израстването е или особеност на характера и не е нужно да си "мъчи" детето с консултации.

Е тя авторката вече си има мнение и невярвам да се вслуша много, много в постовете тук.
Тя е предценила, че е по-компетнета от учителките в ДГ, видяла в повече деца и единственото й притеснение да не дава тези пари за спокойствието на учителките.

По друг начин щеше да звучи поста ако имаше намерение да помогне на детето си.

Ами така е, като си избирате цитати от постингите. Аз затова посъветвах авторката да се консултира с психлог. А това, което сте цитирали беше за да покаже, че не можем да сме сигурни като родители, че и ние не грешим някъде и да разчитаме, че в градината са ни нагрочили и всичко е наред.

Тоя психолог като някаква панацея го размятате насам-натам. А истината е, че читавите са рядка стока и докато попаднеш или намериш такъв, може всичко да е заминало в канала, ако ме разбирате какво искам да кажа. Щото един некадърен или недостатъчно заинтересован психолог може да нанесе повече вреди отколкото има сега.

Това всичко не е тирада против психолога, всъщност и аз подкрепям мнението да се направи консултация с такъв. Просто не е толкова лесно.

"Подчертавам - не ме е срам от психолог, а ме гложди мисълта, че ни взимат за баламурници, за да си гарантират спокойствие в групата."

Това изречение ми се наби в очите. Гаранцията за спокойствие е да направят така, че детето ви да напусне групата. Ама те не го правят. Търсят варианти и ви препоръчват нещо. А явно вие смятате, че от психолог ще има полза, след като допускате, че чрез него учителите ще получат гаранция за спокойствие.
И защо да не иска някой да си гарантира спокойствие, това мръсна дума ли е? Да не би да смятате за нормално да цари хаос  и неспазване на правилата сред деца, просто защото са деца и това им е работата - да създават неудобства. Ако вие бяхте майка на послушно и спокойно дете, което прави всичко, което му кажат учителите, играе кротко, а напрежението се повишава от друго дете, което му дърпа играчките, създава проблеми и учителите се чудят как да го укротят? Дали тогава нямаше да пишете тук, че тези прости и тъпи учители не вземат да говорят с незаинтересованите родители на детето, което пречи на другите деца?
Иначе съм наясно, че темата е пусната,  за да намерите подкрепа и съчувствие. Колкото повече остри отговори получите, толкова повече ще сте "контра" и ще си кажете, че детето ви е със съвсем нормално поведение, но другите просто не ви разбират. Допускам и, че ще направите опит за среща със специалист и след време ще размахате тук знамето на победата, след като ви кажат, че "нищо му няма", просто учителите не са истински педагози, не се напъват да си изкарат заплатата, а детето ви вече може да чете, да пише, да смята (примерно). И изобщо писането в бгмама е загуба на време и място за злобарки без работа. Общо взето подобни теми през такъв развой минават.

Детето явно вече е "нарочено", колкото и безумно да звучи това, когато става въпрос за 4-годишно. Сигурна съм, че затова си има причини. Майка му трябва да предприеме някакви мерки, ако не иска разговорите между нея и персонала да ескалират в тормоз над детето. Примерно да го изкарват навън в студено и облачно време, за да го разболяват и да си гарантират по седмица-две спокойствие от него...
Мерките могат да бъдат: 1) установяване на действителен проблем с характера и възпитанието, който не се проявява у дома. И съответно работа по решаването му. 2) смяна на детската градина и започване на чисто. По моему двата варианта вървят ръка за ръка. Но за начало мисля, че авторката трябва да си остави предразсъдъците към персонала на заден план и да поиска един откровен разговор с възпитателите. И да ги изслуша с отворено съзнание. Може би дори от другите деца и родители ще чуе неподозирани неща за своето дете. Каквото и да излезе накрая, желая успешно разрешаване на проблема и щастливо детство на детето.

.

Ами на мен няма да ми е забавно някой да бърка в задника на моето дете и ще сигнализирам, ако ще да ме вземат за "сигнализираща персона". И ще искам да знам как се работи върху проблема.
Не знам защо така на майтап приемаш толкова грубо физическо посягане.