Честито на Maktub!!! Да й е жив и здрав големият юнак 
- Публикувана: 22 фев. 2007, 09:39 ч.
- Последно мнение: 26 март 2007, 19:22 ч.
Водолейчета и Рибки по ФЕВРУАРСКИ се усмихват!
Знаех си аз че ще съм последна 
ама ти не се от4айвай...имаш още 11 4аса!
Но премине ли 24.00 ...ставаш Мартени4ка !
Ето ме и мен - вече съм мама 
. Имам си момиченце Александра. Роди се на 22.02 - 3,5 кг, 50 см. Вчера ни изписаха. Още се адаптирам, та нямам много време за четене и писане, ама ще наваксам 
Честито на останалите нови мамчета
ПП - Как да си махна бременната лентичката от подписа?
. Имам си момиченце Александра. Роди се на 22.02 - 3,5 кг, 50 см. Вчера ни изписаха. Още се адаптирам, та нямам много време за четене и писане, ама ще наваксам Честито на останалите нови мамчета
ПП - Как да си махна бременната лентичката от подписа?
Пожелавам ви много радостни мигове с малките сладури 
ПП - Как да си махна бременната лентичката от подписа?
Както си я сложила-просто изтрий линка в профила си!
Лелеееее...
Побърках се да добавям нови бебенца в списъка.
Страхотно е!
Ние сме добре и се гледаме в къщи! Чувствам се като горд собственик на тамагочи!
Сега да разкажа за моето раждане. Според докторите мина много бързо и лесно, но аз мислех че раждам цяла вечност. ...
Та, в петък сутринта отидохме с моя мъж в болницата както си ме беше повикал моя наблщдаващ доктор и аз с усмивка на лице, щастлива и незнаеща какво я чака си сложих грозната нощница, постлах си грижливо чершафите и се настаних ... Включиха ми системата в 9 и 15 и някъде към 10 започнаха по-силните контракции. Така както си бех притеснена че ще родя без да разбера що е то контракция в един момент много бързо разбарх ! И не ми хареса ...
После дойдоха да ми обяснят, че трябва да започне да намаля болката и да започна да усещам напъни както при ходене по голяма нужда и тогава за дапочна да напъвам все едно ще си върша голямата нужда. Е тогава за мен започна кошмарът... В интерес на истината в 12 без 10 бях на магарето и в 12 и 30 бебчо беше факт, но аз мен всеки напън беше като че ли малка смърт. Не усещах да се случва нищо а само чувах доктора да вика - давай, напъвай още малко... Ама какво малко ... започнах да чувам сестрата как ме реже, но не почувствах болка. Вече когато бях на ръба да извикам на доктора "разпорете ме ако трябва, но го извадете" усетих главичката и с още един напън малкото синьо нещо беше излязло.
После ме шиха - боля малко и след това вече бях безумно щястлива.
Плачех, смеех се, пак плачех .... Още не обичах човечето, но бях щастлива че е вън от мен живо! В един момент багодарях на всички че е живо малкото същество. Започнах да го обичам чак на втория ден от живота му а сега той е всичко заради което живея!
Сега ужасно ме болят шевовете и не мога да сядам, ходенето до тоалетна е приключение за мен и походката ми е ... не тя трябва да се види!
Но никога в съзнателния си живот не съм била по-щастлива!
Побърках се да добавям нови бебенца в списъка.
Страхотно е!
Ние сме добре и се гледаме в къщи! Чувствам се като горд собственик на тамагочи!
Сега да разкажа за моето раждане. Според докторите мина много бързо и лесно, но аз мислех че раждам цяла вечност. ...
Та, в петък сутринта отидохме с моя мъж в болницата както си ме беше повикал моя наблщдаващ доктор и аз с усмивка на лице, щастлива и незнаеща какво я чака си сложих грозната нощница, постлах си грижливо чершафите и се настаних ... Включиха ми системата в 9 и 15 и някъде към 10 започнаха по-силните контракции. Така както си бех притеснена че ще родя без да разбера що е то контракция в един момент много бързо разбарх !
И не ми хареса ...После дойдоха да ми обяснят, че трябва да започне да намаля болката и да започна да усещам напъни както при ходене по голяма нужда и тогава за дапочна да напъвам все едно ще си върша голямата нужда. Е тогава за мен започна кошмарът... В интерес на истината в 12 без 10 бях на магарето и в 12 и 30 бебчо беше факт, но аз мен всеки напън беше като че ли малка смърт. Не усещах да се случва нищо а само чувах доктора да вика - давай, напъвай още малко... Ама какво малко ... започнах да чувам сестрата как ме реже, но не почувствах болка. Вече когато бях на ръба да извикам на доктора "разпорете ме ако трябва, но го извадете" усетих главичката и с още един напън малкото синьо нещо беше излязло.
После ме шиха - боля малко и след това вече бях безумно щястлива.
Плачех, смеех се, пак плачех .... Още не обичах човечето, но бях щастлива че е вън от мен живо! В един момент багодарях на всички че е живо малкото същество. Започнах да го обичам чак на втория ден от живота му а сега той е всичко заради което живея!
Сега ужасно ме болят шевовете и не мога да сядам, ходенето до тоалетна е приключение за мен и походката ми е ... не тя трябва да се види!
Но никога в съзнателния си живот не съм била по-щастлива!
Честита баба Марта момичета! Пожелавам на Вас и на малките Ви слънчица много здраве, радост и хиляди прекрасни мигове! 
Честито на всички майчета сдобили се вече с така чаканите бебчета!
На все още чакащите майчета - кураж, още малко остана!
Да се отчета и аз - на 16.02 се роди второто ми слънце Ади - 3.435 и 51 см. Раждането мина прекрасно- бързо, лесно и неусетно с така мечтаната от мен епидурална упойка. Разминах се без шевове и допълнителни екстри. Бебчето за разлика от кака си е много послушно - папка и спинка!
Ами това е от нас засега! Целувки на всички!
Честито на всички майчета сдобили се вече с така чаканите бебчета!
На все още чакащите майчета - кураж, още малко остана!
Да се отчета и аз - на 16.02 се роди второто ми слънце Ади - 3.435 и 51 см. Раждането мина прекрасно- бързо, лесно и неусетно с така мечтаната от мен епидурална упойка. Разминах се без шевове и допълнителни екстри. Бебчето за разлика от кака си е много послушно - папка и спинка!
Ами това е от нас засега! Целувки на всички!
Здравейте и от мен,
Първо благодаря на всички за поздравите. От вчера сме си вкъщи. Изкарахме сравнително спокойна нощ, но за сметка на това такъв рев му дръпна от 7 до 11 вечерта, че и аз и той си отревахме.....
Поздрави на всички новородили мами, докато аз бях болницата и хайде към другата тема:).
Първо благодаря на всички за поздравите. От вчера сме си вкъщи
. Изкарахме сравнително спокойна нощ, но за сметка на това такъв рев му дръпна от 7 до 11 вечерта, че и аз и той си отревахме.....Поздрави на всички новородили мами, докато аз бях болницата и хайде към другата тема:).