Какво правим, когато свекъра е проблемен?!?!?!

Уф мацко много сме минали по твоя път явно.И на мен ми се наложи да се справям с такава гад а бях само на 18,татковото глезено момиченце дето думата на родителите за него е закон.
 Получихме сватбен подарък от свекърите апартамент с цялото им старо обзавеждане мой набор.Хубавото беше,че апартаментът беше на името на мъжо/Застраховка против снахата/.От там се почнаха проблемите.Нямаше пералня,защото в нея се късали дрехите и свекърва ми била прала цял живот на ръка пък не била умряла.Да ама три месеца след сватбата ни се роди дъщеря.Едва оцелях след това раждане,бебка и тя.Сещате се,че нямаше начин да гледам бебе без пералня и я купихме точно на третия ден след като ме изписаха от болницата.Това беше началото на края.Вечерта господинът цъфна в къщи и започна да блъска по масата:апартаментът бил негов и той щял да решава какво ще се купува в него
 Е в този момент възпитаното татково момиченце стана дзверо.Тръшнах звучно нотариалния акт на масата и го накарах да ми покаже къде пише,че апартамента е негов.Знам,че постъпих гадно,но това ми спаси кожата за напред.
 Накарах го да си прибере всичко де що беше примъкнал от техния апартамент,а с парите от сватбата и с помощта на моя баща си обзаведохме жилището от А Б.
 Мъжа ми в цялата тая ситуация се чувстваше ужасно,защото цял живот е бил тормозен от баща си и не смееше гък да му каже.Подкрепяше ме мълчаливо,но битката си я водех сама.

 Та с две думи мацка ако ти не се опънеш овреме яма кой.Не чакай мъжа ти да го направи-няма да стане.Ако апартамента е на името на мъжа ти и още повече ако е купен след като сте се оженили,показвай на дъртия вратата или го светни как точно стоят нещата.

УСПЕХ!И много кураж!
Без нежности,без ама то сега.........В противен случай много ядове ще береш-вервай ми!   

Не бих те посъветвала да кориш човека. В края на краищата ще го оцениш след като го изгубиш.

Ми с хубаво не става, защото цял живот си е бил такъв и няма да престане. Имам и аз един екземпляр - просто не може да спре да се бърка навсякъде и да се опитва да се налага. Отначало девер ми много се е карал с него и след една голяма кавга, етърва ми изгубила първото им бебе в края на пети месец. Вече всички го игнорираме, а синовете му го отрязват още като усетят на къде бие работата. И след като ние не му обръщаме внимание, той се занимава със скарването на роднините на свекърва ми. Селската клюкарка не му е равна Минахме през епизодите с купуването на апартамента (синовете му трябвало да имат еднакви апартаменти, да не се карали (!)), нашето обзавеждане какво трябвало да бъде, колко пари и за какво сме трябвали да даваме,как свекърва ми трябвало да помага за бабето и още един камион глупости, но ние си караме както си знаем 
Днес сина ми има рожден ден, но е болен и рождения ден ще се празнува в събота. Да, ама не може те да дойдат само в събота, трябва и днес, щото трябвало ТОЧНО на деня. Освен това ще дадат на малкия пари, което мен много ме дразни. А другото, което особено ме дразни, е че детето е болно, а свекър ми си търси кой да го забавлява и като няма кой друг, човекът решава, че нашите деца са длъжни да го забавляват.Дали им се спи, дали са гладни, дали изобщо искат да го забавляват - не го интересува.  Последната изцепка беше миналата сряда, когато с такси и на връщане с автобус ходихме двамата със сина ми на лекар. После 2 дена се пенеше наляво и надясно защо не съм  му казала да ни закара, той щял да си играе с детето.  Накрая звъннал в 8 сутринта на мъжа ми  на работа развикал му се защо аз не съм му се обадила за лекаря и мъжът ми го отрязал, че не иска да го слуша, защото се е върнал от път, ненаспан е и има работа. Свекър ми още толкова се развикал защо никой не му бил казал. Мъжът ми му затворил телефона, какво да му слуша глупостите.
Според мен, колкото си по-културна и се опитваш да оправиш цялата ситуация с добро, толкова по-зле става. Така и така все ти ще си им крива, по-добре да се завърши цялата работа по-бързо. Не казвам, че трябва да го погнеш с точилката още от вратата изчакай да си свали обувките и го почни 

Свекърите ги ковът свекървите-не се заблуждавайте-всичко е под котрола на свекървата,така тя си измива ръцете-ни лук яла ,ни на лук мерисала ,това е стара изпитана рецепта от времето на нашите баби

Това е малко относително. Наистина има деспотични свекъри(както и свекърви), без изобщо да може някой да им повлияе.

Силно ме впечатли твоята история.Твоят свекър ми напомня за дядо ми(Бог да го прости)-на майка ми ,баща и.Той цял живот е командорил трите си щерки и те бяха много респектирани от него.Опитваше се да го прави и с зетовете и с двамата успя.Само моят тати не му се даде.Баба ми пък беше кротка и се грижеше за дъщерите и внуците си.Разказвам всичко това, защото най-интересното в тази история е ,че когато двамата починаха(през 3 месеца),мама и лелите плакаха неутешимо за дядо,докато за баба приеха нещата по-спокойно.Незнам дали има отношение това,но мисля,че най-вероятно ще оцените този човек,едва когато го загубите.Иначе  за мъжете-рак знам със сигурност,че са много,много стиснати.Желая ти спокойствие и късмет!

Ох,тази тема много ми хареса,защото и аз не харесвам много свекъра,ама по-скоро защото е слабохарактерен и смазан от живота.Все пак той е (макар и непохватно) добър и аз не си го сменям.Нито него,нито критичната си свекърва,а още по-малко съкровището,дето са родили и възпитали.
 Пиша това,защото моето съкровище също е рак и да ти кажа ги знам всички описани черти от къде идват.Наистина не се пали,човекът мисли за вас,но не може да си покаже чувствата по друг начин.
 Ще ти дам някоко съвета за справяне с мъж рак,дано ти помогнат.Първо тия мъже много държат на семейството си и то най-вече на жените (за това си му любимка).Можеш да го засипеш със снимки (в рамки,в албуми или даже му подари евтин фотоапарат) и всякакви глупости,който да му напомнят за вас. Ама не му прощавай-колкото повече-толкова по-богат ще се чувства.Надпиши ги с хубави послания,бе изобщо остави го да си ги гледа дълго време вместо да ви идва на гости. При такива мъже е много важно да ги настроиш позитивно,защото в противен случай са ужасно некадърни и груби.
 Второ-те много държат на имуществото си. Обясни му,когато те критикува за някоя покупка, как тя ще се изплати във времето и как е била ужасно евтина (за качеството си) и смяташ че ще издържи още 100 или 1000 години и всичките му пра-пра-пра внуци ще я ползват и ти ще им разказваш как я имате,защото дядо им ви е помогнал  да си купите дом и да си го обзаведете...прояви въображение и малко настоятелност,но бъди мила...може да те хване че лъжеш,ама по-вероятно ще се отдаде на удовлетворително мечатание за пра-пра-пра внуците си...
 Още- сготви му нещо много вкусно (ако гостува с предупреждение) и се пошегувай,че си се въртяла цел ден в кухнята специално заради него,за да не те критикува непрекъснато.Кажи го на шега,но ще е достатъчно хем целенасочено да го жегнеш,че е критичен и досаден,хем ще му покажеш че теб те е наранил,пък и ще му запушиш устата с манджата.Ситият мъж рак е предпочитана компания пред гладния.
Щом имаш бебе,значи можеш да измъкнеш душата му с памук (само виж за какво може да ти бъде полезен ).В краен случай,ако и тогава не се получи- не се притеснявай-скарай се с него-той никога няма да забрави болката от обидата.
Не бях много кратка,но се надявам да ти стане по-свето бъдещето
Само знай-че свекъра ти е готов на всичко за сина си,теб и бебето.Поискай си го това всичко

Когато чета  все едно за моя свекър е писано.

Когато решихме да се женим той заповяда да отидем да живеем у тях/иначе мъжът ми има къща от тяхните де/ за да видел как ще се оправяме като младо семейство/. Аз отказах и реших, че ще живеем отделно.  Започна се едно командване, едни акъли какво да правим, какво да купуваме и винаги когато ходихме да си избираме нещо той беше все с нас и се налагаше, а ако си купехме нещо без него все беше грозно. Даже си спомням, че за годежа майка ми и баща ми ни дадоха пари и ние решихме да си купим печка и хладилник и свекара дойде за да ни ги избирал.  Всичко това ме вбесяваше но търпях и си правих каквото си решях, а мъжът ми несмееше да му каже нищо. И така всичо продължи до момента в който бяхме на гости на наши приятели, които живеят в бизост до свекъра . След като се прибрахме си спомням, че телефона извъня и някой ръмжеше и мучеше от другата страна. Свекъра беше разбрал , че сме били близо до тях и не сме се отбили и изкомандва мъжът ми моменталически да отидем у тях.
Започна се един скандал, ама колко крещя, как не ме нарича, а свекървата само ревеше и нито дума. Мъжът ми се въртеше и не знаеше какво да прави.  Едни от култовите реплики бяха "Видя ли сега на нея не трябва да и казваш всичко но на мен е задължително"  " Тя не ти дава да си идваш" " Тя не ме уважава и те настройва с/у мен" и мн. др. Тя.. Тя..
Незнам колко време продължи скандала между нас/но добре, че беше той за да си кажа всичко/ но не си говорихме доста време. От тогава мъжът ми се промени. Започна все по-малко да споделя с тях и започна все по-често да отстоява своето.
Сега сме вече в много добри отношения, много ми помагат за детето и дават мило и драго за него и за нас де/толкова ми помага, че понякога прекалява/. Ама как да го променя той цял живот е свикнал каквото каже на неговото да е и никой да не му противоречи/той си мисли, че го прави за добро.

Моя свекър много прилича на твоя. Е, не мога да се справя, досадно е да вземат решевия за живота ти, за жилището и децата ти вместо теб. Примирила съм се и като дойде в нас и започне да нарежда казвам, че нямам време и му връчвам да гледа децата, а аз в другата стая си правя нещо или влизам да се изкъпя или излизам навън уж имам нещо да купя - това ако мъжа ми го няма, ако мъжа си е в къщи те двамата си говорят, спорят и гледат децата.
Знам какво ти е - повярвай ми, вече 8 години съм омъжена и в един момент тея нея неща започват да не ти правят впечатление.

Хе-хеее, момичета, да ви се похваля!!!
 Предния път, когато свекитата ни гостуваха, свекър ми пак започна да нарежда как щял пък сега да ми прави реконструкции на абсорбатора, че не трябвало само от пред да има стъклена козирка а и от страни и той щял да намери стъкло и да ми го качи от страни на шкафовете!!! И мъжа ми горкия се хвана за главата ама пак се направи на ударен и излезе от стаята, че просто не му се слушаше! Обаче моя милост твърдо заявих, че не ми харесват такива подобрения, още повече да ми дупчи шкафовете и да ми слага стъкла, дето да ми загрозяват кухнята и само допълнително и тях да почиствам! Ама върха на опълчването ми беше, че казах на ТАТИ, че жилището може да е негово ама докато ние си живеем в него нещата ще са , както ние си ги харесваме!!!
 Няма да ви разправям, как за секунди  и той и свекито...
 Обаче му стана ясно, че съм много хард вече и ме остави на мира!!!
 Сега съм идол на мъжа ми а и свеки милата също е много горда с мен!!!
 а свекъра за сега се е кротнал...ама опита ли пак нещо да фантазира само че не с куршуми а с думи, това явно е тактиката!!!!!!!!!

Bravo mila, gordeem se s teb

Ти добре се сърдиш,ама нали знаеш,че който плаща,той поръчва музиката.Ако сте искали да не ви се бъркат,да сте си купили апартамента сами.Виж как на нас никой не се бърка,ама само ние си знаем как се изплаща ипотечен заем.Имай повече уважение към хората,каквито и да са,дали са ви дом.Това малко ли е ?

СЛънчице ситуацията е много кофти. В смисъл, че човека се е напънал да ви осигури жилище .  трябва да сте благодарни за това. Друг е въпроса , че трябва деликатно да обясниш какво ти харесва .  Явно не му свидят пари за вас. Научи се да му вадиш душата с памук. Излезте само двамата. Заведи го в л'бимите си магазини. Обясни/говори тактично , че модата сега е друга и много ще се радваш ако имаш неговата подкрепа . Мъжете са такива(особено старото поколение) не се водят , а се карат

 
Най-сетне да видя в тази тема мнение, което споделям...