С моят мъж живяхме 9 години преди да се оженим (преди няма и година). Никога не сме били от двойките с безметежни спокойни отношения- и двамата сме "остри камъни", но сме си свикнали, обичахме се и т.н. Забременях, оженихме се, бебето се роди недоносено и имахме доста изживявания, които ни сплотиха още повече (слава Богу Жана вече е добре). Чакахме с нетърпение да си вземем малката от болница, където беше 50 дни. Мислех, че ни предстоят най-щастливите мигове заедно. Но не би! Започнаха обиди всякакви. Пикла, не съм му никаква партньорка, ще се разделим, ако се опитвам да му "сложа наморник" (когато съм искала събота и неделя да е с нас), един път даже ми каза "майната ти" и куп други неща, които за толкова години не съм чувала. Изведнъж стана много привързан към майка си и застава срещу мен за всяко нещо. Какво ли не съм си мислела вече: да го напусна, да го заплаша, че ще го напусна, не става с разговори, приема го като нападка и започва и да се държи нападателно. Иначе се извинява след като избухне и помага с отглеждането на бебето, а също понякога и в домакинството, но след това се държи, сякаш ми е направил услуга и трябва да съм му благодарна.
Та питам се какво го промени! това, че знае, че като сме женени и с бебе няма да му бия шута каквото и да прави (така си мисли вероятно)? Напасваме се към новия начин на живот? Или нещо друго?
Споделете, моля ви ако и при вас се е случвало. Дайте съвет. Не издържам повече!!!