Дойде рожденият ми ден-ела и ти, празнувай с мен-МАРТ 2005- купона продължава

Здравейте мамчета, аз от хиляди години не съм се разписвала при мартеничките, но и по принцип във форума влизах рядко.
Благородно завиждам на някои за успехите с гърнетата, ние сме абсолютно изостанали в това отношение, харесва ни да правим всичко в памперса, но сега съм я запасила с няколко чифта гащи (съвсем за госпожица) и започваме ...
Иначе не спираме да плямпаме, но някои думи трудно се разбират, а на някои падаме от смях. И постоянно задава въпросите "тоа коко е?", "тоя кой е"? и "тия кои са?" за непознати за нея неща и от две седмици съвсем на място за одушевени, неодушевени предмети и множествено число. Връзва сложни изречения и можем да си водим диалог.
Онази вечер я нацелувах до побъркване, когато по време на вечеря (тя беше приключила, ние с баща й още продължавахме) се заслушах в плямпането й докато държеше една книжка в ръка, паркирала се на дивана:
"Ачето бало, тал ден игало, бизката гоичка, една саничка" - та това ни е първото стихотворение. Не съм я учила съзнателно, но тя е фен на книжките, всяка вечер около час преди заспиване започва да ме дърпа да лягаме на голямото легло и "мама тете тинки" (мама да чете книжки), като ги е наслагала в една голяма хартиена торба и я влачи към леглото.  Качваме торбата на леглото, тя бърка и избира, вади каквото хване в торбата и ако не иска точно тази започва  "Папаиашка - не", вади друга "Ензел Гетел - не", трета - "Тиена тапка - не" и като попадне на каквото си е наумила: "Котака чими - мама тете". И започвме - по цял час, и като се спре на една книжка понякога ме кара да я чета по няколко пъти преди да минем на следващата. Докато реши да спи почти ми е схваната устата.

До скоро плачеше, ако някое дете я доближи, сега вече ги търси за игра, като минем покрай детска градина и децата са на двора иска да влиза при тях и да си играе и започна да казва "икам коди гадина", т.е. иска да ходи на градина. Но не знам как ще е като дойде време догодина за градина ...

колко време не съм влизала и толкова много неща са се случили...

Първо искам да пожелая на Лиана леко раждане (ако не съм закъсняла и тя вече да гушка бебе) и да честитя МОМЪКА на Мишолината. САмо да я предупредя, че момиче се гледа по- лесно- нищо, че мацките са по- серт и диви

Мамо Ваня, не можах да намеря къде точно си писала какво ще учиш, ама успех и на теб- МАМо Веси, много бързо сте се преместили- айде в новата къща много хубави моменти да преживеете, пък ако се навиете и една мома да тропка вътре- ще стане чудо и приказ

Феичке, честита работа! Радвам се, че ти харесва и ти доставя удоволствие- това е много важно- аз също не мога да се оплача- срлещам се с най- различни хора, някои от тях играят и печелят много пари- прегръщат ме, благодарят ми(като че ли аз им ги давам ) и казват, че нямат да ме забравят. Да ви призная чувствам се нещо като продавач а надежда и мечти- хората идват и се надяват да си направят живота по- лесен и като видиш как става някак си, вълнението им- няма как да не те повлече емоцията, нищо че аз за да заработя някои от наградите ще ми трябват доста годинки (ако някой не е чел каква е новата ми работа или пък съм забравила да спомена- работя в новата игра по тв 7 - Игра за милиони- аз избирам участниците) много ми е криво като някой изгуби....

Тедулинка, напълно разбирам противоречивите ти чувства за яслата- и ние с татито като оставяме ран и си тръгваме с гузна съвест... но наистина свикват и театрото е само за пред мама и тати

Здравейте    Още съм на линия и не съм родила.... като гледам може и да си дочакам термина     Благодаря за пожеланията за леко раждане, дано да е така.
Феичке, и аз да ти честитя новата работа. Радвам се, че наистина ти доставя удоволствие, защото да ходиш по задължение си е жива мъка.
Цветина, тъкмо днес си мислех за теб, че отдавна не си влизала   
Айде да погледна и в другата темичка и да лягам, че напоследък не мога да се наспя, а и скоро няма да имам тази възможност   

Я да се разпишем и ние, белким я свършим по бързо тази тема.
Първо да кажа че стискам палци на мама Лиана - успех 
Цвети, как е новата работа - емоции, кажи нещо сподели, какво става зад камерата, не стига че не си писала от не знам кога, ами и нищо не казваш - бъди малко по изчерпателна
Мамо Веси, браво за памперса и местенето, знам каква е лудница, защото ние също обзавеждахме апартамент с малката и ходенето по магазините беше ужас, то да гледаш ли , да тичаш ли!
Мишолина браво за синия цвят, другата половина сигурно е много горда с този факт и както се казва му горят ушите.
Ние утре сме шаферки, ама имаме много бойни колене - във вторник беше празник на града и ясла нямаше, и ние с друго Ели, което също ще бъде шаферка, цял ден скитосвахме и вечерта отидохме на разходка в Кайлъка и както се беше засвяткала, защото тя уши май няма, като се изтърси, и колената отидоха, а какъв рев имаше не е за говорене. На другата сутрин в къщи се подхлъзна на теракота и падна на коляното, което беше по зле, а в градината някакво момиченце я бутнало и тя пак паднала на същото коляно, и чак учителките се притеснили като видели , че имало и стара рана, но какво да се прави, имаме и рог на главата, вече втори, първия е от миналата седмица от петък - както си скачаше на леглото с засилка се удари в ръба на таблата, направо ми изкара акъла, за две секунди се поду, стана синьо, и се напълни с кръв, и то точно над веждите, аз много се притесних, налагах го с лед, така ми каза личния,  а сега снощи като я взимах от градина и тя тича по стълбите да не я хвана, и да си идем и като се спъна, излетя като тапа и се удари в ръба на прозореца, пак рев, пак сополи и сълзи, ама то не се спира, и този път беше по нагоре, над другата челенка, а днес я затвърдихме в една стъклена врата, не я видя и се беше затичала, и пак рев, ама по малко, абе какво да кажа, като кача снимки, ще ни видите бойната слава.
Теди, мнението ми за градината е че не трябва да го оставяш за есента, тогава ги затварят вътре и по трудно ще свикне, според мен го оставяй вече за повече, те ще справят, това и е работата, да го заиграят, да го приобщят, ако ли ме сменяй градината. Аз моята хубавица я пуснах миналата година точно по това време и мисля че не съм сбъркала със времето, тя стоеше по цял ден вън, тича, пързаля се и се изморява и те забравя, той е по голям но ще свикне. Успех и споделяй с нас всичко.
Горска Фея, поздравления за работата - аз също изпитвам удоволствие от моята и се радвам, че работя това което искам.
Май станах много голяма, не че не съм и ще ви кажа чао, че ще подгъвам панталона на половинката, ще гладя дрехи а пък аз изобщо не съм решила с какво ще се обличам.......

Ох, милото Ели, колко събития и рани за кратко време!  И аз така имам чувството по някой път - като тръгне да се удря, не спира! Няма да се плашиш за снимките, ще им ударим по един фотошоп, и няма да личат никакви рани!

Лиана, с теб сме, леко да минава!

А nati_nat ми скри шапката; Мариана изобщо не е толкова приказлива, по две-три думи най-много. Ама колкото, толкова, няма да я връщам  А в интерес на истината, за бъдещото момченце, таткото е в траур, направо. Отказва да мислим имена, той момиченце бил искал. Няма оправия, ей!

Лек уикенд ви желая, слънце и любов  И вие стискайте палци да не вали, че имам план програма!

Хе хе-Мишолина,и аз имам домашен бъбривец, нищо, че е мъж, но не му спира устата.
И моят синко е домашно гледан и според мене, това е причината толкова много да бърборескат. Щото на гледачката, като и доскучее, почва да му разказва истории, приказки....и той попива.
Оня ден срещу тях идвало такси, той почнал да маха с ръце и да вика"Ало, такито, спи тука, на......(името на улицата ни ), мами чака такито." Шофьорът зяпнал от изненада.
А преди няколко седмици се будим всички заедно сутринта в леглото, и той почва да раздава нареждания"МАмииии, тига говои, ваи пави мияяяяякууу....тати айди печи фиийки,а, айди".
Веднъж гледаме с него нещо тука на компа и по едно време вижда рекламен банер и виква"Маммиииии...това е Вивател".

Ние вчера бяхме на традиионния габровски Карнавал, за съжаление не като участници , а само като зрители. Мишо отказа да го маскираме, по какъвто и да било начин /по-късно той се "маскира" с прах и мръсотия, след дивашки игри  /, но много му хареса.Искаше и той да дефилира и да танцува, ама нямаше как в тази навалица. Намери едни момчета, които свиреха на тарамбуки и направи с тях страхотно трио. На една приятелка момиченцето беше маскирано като магаренцето Йори и с Мишо бяха страхотна двойка магаренца /Мишо беше истинско магаре дори и без костюм /. Изобщо големи емоции.Жалко само ,че не можахме да останем за фойерверките /бяха в 22,30 ч. и Мишо вече сладко спеше/, с мъжа ми ги гледахме от балкона.

Лиана, стискам палци  !

Момичета,да ви се оплача,че дано ми мине. С Боби два дена бяхме в болница и още ми е много притеснено  . В сряда  събори един телевизор върху себе си и ни взеха в болница. Повръща цяла нощ,на другия ден сутринта едва гледаше - толкова беше обезводнен и стреснат. Биха му много инжекции,ходихме по рентгени, скенери и какво ли не. Докато му сложат абокат беше кошмар. Той пищи, аз рева. Лекарите са казали на мъжа ми ,че сме били с комоцио.Сега сме вкъщи. Боби е много стреснат,плаши се лесно, а бяла манта като види изпада в ужас. Какво изкарахме тези дни, не искам да си спомням  . Сега само искам всичко да мине и да забравим (Боби де,аз едва ли някога ще забравя). Притеснено ми е,мислите ми са объркани. Всички ми казват,че е станала малката беля и са прави,но на мен това не ми помага особено. Мисля си, че трябва да отида някъде да му леят куршум на Боби. Никога не съм вярвала в такива неща,но като го гледам такъв уплашен- не знам какво да правя.

Това звучи ужасно  Съжалявам много! Дай му още няколко дни, ще се успокои...Сега като сте вкъщи вече, няма бели манти, малко по малко ще забрави. Дано по-бързо минава; и е точно така - с малък дявол сте се разминали!

Не знам за куршума...

Имам изключително приятната задачка да изиграя ролята на щъркел и да ви осведомя, че току-що получих СМС със следното съдържание от Liana:"На 20.05 в 4:00 часа се роди бебе Ели.Малката госпожица е със следните мерки:
3,550/52 см. Всичко мина нормално".
Да им е честито на цялата фамилия, на малката какa Яна, бебонка да ги радва и слушка.

Супер! Много се радвам, че всичко е минало добре! Браво на Лиана! Голямата Яна ще е най-добрата кака на малкото Ели!

Да са здрави и щастливи!

  

Aaa...това все едно за моята го пишеш, и тя раздава команди, особено в колата "Татко айди каай (ако стоим на светофар), "мама дажи" (да се държа на дръжката над вратата), "мама тожи колана", или "купи мекици" и при мой въпрос "и къде продават мекици" - "касно село пазаа" или както си се возим изведнъж "това Мтел"..., на качване в такси "Добъ ден", на слизане "Пиятен ден" ... и всякакви други.

Мишолина, няма значение, че твоята госпожица казва по няколко думи, за проговарянето знам, че е нормално към 2 години и осем месеца до 3 години да стане, тогава изведнъж се отприщват и както са говорили несвързано с малко думи до тоя момент, започват цели изречения да правят и за някои неща дори се чудиш от къде са ги чули. Май има значение и доколко се говори на детето. На моята мома детегледачката постоянно й говори, купили сме й най-детските DVD-та (Мики, Снежанка, Черената шапчица, малките понита, Франклин и още няколко) и тя, въпреки, че й е ограничено времето за гледане, докато гледа постоянно повтаря цели фрази и после вечерната програма, за която вече ви писах - цял час четене на книжки, понякога и повече (тогава я прехвърлям на баща й); имахме случай веднъж с Червената шапчица - четохме я поред 24 пъти, на смени с баща й, таман спрем и надава рев да я отпочваме отново. Сега от два дни сама си се пъне с второто стихче на "Зайченцето бяло".
Но както и да е, няма непроговорило дете.
Ние за сметка на това тотално сме назад с гърнето, като заговорим за него, тя се хили насреща "ако-пику само пампиц, нама гане". Вече не знам какво да правя.

За преградата на креватчето: ние я махнахме преди 2 седмици и реших да не взимам от тези по-ниските, долното ниво на нашето креватче е много ниско до земята. Постлах едно одеало и кошмара започна - тя пада, аз ставам и я връщам обратно в леглото, това непрекъснато до 3-4 сутринта. После минахме на втора фаза - тя пада и докато спи се качва сама - първо дупето, като се подпира на ръце, после и горната част на тялото и продължава да си спи. Беше много смешна. Сега спим спокойно, но аз за всеки случай законтрям една табуретка до главата й и одеалото си стои на земята. Надявам се още малко и съвсем да се нормализира, че ще я местим в нейната стая, май дори закъсняхме, че досега спеше в нашата.

Честита щерка на Лиана, да са живи и здрави всички в семейството и да се радват от сърце на новото попълнение.   

Много съжалявам за преживяванията на Бобо, но наистина е можело да стане и по-голяма беля. Дано по-скоро забрави тия изживявания и да се успокои детенцето. Ох, тези работи с куршуми и не знам какво още не съм убедена, че помагат. Моята се беше стреснала нещо в банята от душа - баща й я къпе от раждането и като стана на няколко месеца аз престанах да влизам като "наблюдател", а след известно време тя започна да пищи (на 11 месеца беше), аз влизам - а той като я сложил под силния душ ...  Как ли не се мъчих да я успокоявам и аз и моята майка (лека й пръст), не и не, водихме я при една жена - никакъв резултат. И до сега е така, вечер като се прибираме от разходка, влиза, навежда се да си събува обувките и започва да нарежда "Няма къпе, няма главата, няма косата, няма коема, няма дупето, няма ъчичките" - като на песен, и на влизане в банята почва да реве, като я насапунисам започва и да крещи "готово, готово, давай кибиля (в превод - хавлията) и така докато не излезем ...

ЧЕСТИТА ДЪЩЕРИЧКА, ЛИАНА        !!!
Да ви е жива и здрава малката Ели. Да е много спокойна, много да спинка и да папка за да порастне красавица, като кака си Яна!

 Мама на Бобо, стискам палци Боби бързо да се възстанови.Според мен ще премине този стрес. Мъниците лесно се впечатляват, но и бързо им минава. Сега като сте си вече в къщи, ще преобладават приятните емоции и всичко ще се оправи.

Мишолина, поздравления за снимките от Маракеш/ чак сега намерих време да ги разгледам  /, много са добри! А, тази с маслкинките... м-м-м голям съм фен /и на снимката и на маслинките, де  /! След като ги разгледах, още повече ми се доходи в Мароко.

Благодаря, ivap  Хубаво пътешествие беше! Аз изведнъж осъзнах, че сега като дойде и второто бебе, никакви пътувания няма да видя, докато не поотраснат, че само с Мариана се оправяме, ама с два мъника на път не си е работа И за "последно" съм наредила едни планове - след няколко седмици сме в Амстердам, след това до БГ на море...и после си сядам на д-то...

За приказването - знам че ще се отпусне в един момент; все пак тя е и двуезична. Разбира всичко и на двата езика; оправя се с деца по площадките без проблем (и тук, и в БГ). Даже малко френски вкарва  защото едната и "колежка" в групата говори само френски