Публикувана: 22 март 2007, 20:32 ч.
Последно мнение: 22 юни 2007, 15:15 ч.

Литературен клуб - ІІІ

27 026
300
1

1
...
4
5
6
...
21
Всички

# 60 1 апр. 2007, 21:35 ч.

Мнения: 1 114

Цитат на: Lennie в чт, 29 мар 2007, 12:48

Здравейте! Бих искала да попитам тези, които са запознати с работите на Драган Тенев.
Неговата книга за История на изкуството ми е настолна, а така също е писал доста за София (историята на София отскоро ми е хоби и интерес). Въпросът ми е , знаете ли, чели ли сте нещо друго на ДТ освен книгата за изкуството, как да намеря книгите, които е издал. Порових в интернет, но някак няма систематизирана информация. Tired

Lennie, имам една негова книга от 1980 г. Казва се "Неаполитанската песен" и съдържа разкази за прочути певци като Карузо, Калас, Пиаф и др. В началото са изброени и други негови книги. Ето списъка:

Малки разкази за велики хора - 1961г.
Зора зори... - 1963г.
Кавалерийски фрагменти - 1963г.
Гарибалди - 1967г.
Николай Павлович - 1970г.
Чудната история на изкуството - І изд.-1970г., СС изд.-1978г.
Стъпалата на славата - 1972г.
Средновековният град - 1973г.
Ехо от Шипка - І изд. - 1975г., ІІ изд.- 1978г.
Тези красиви площади - 1976 г.
Вечно зеленото клонче - 1979 г.
40 разказа за прочути композиторе - 1979 г.

Успех в търсенето! Simple Smile

Между другото темата е чудесна. Надничам ви от време на време, но все не мога да намеря време да се усамотя с една книжка.

# 61 1 апр. 2007, 23:15 ч.

Мнения: 1 114

Преглеждах втората тема и видях ,че Смайли е попитала, дали Painted Veil на Съмърсет Моъм е превеждан на български.
Аз имам романа " Цветният воал"и съм го чела - о, Боже- преди цели 20 години!?! Crazy

Спомням си, че доста ме впечатли тогава. Трябва да го прочета пак.
/Издание на Профиздат от 1987г./

# 62 2 апр. 2007, 11:41 ч.

София
Мнения: 7 869

От форума разбрах за книгата " Тайният живот на пчелите " на Сю Монк Кид и я прочетох.

Мен специално не можа да ме грабне тази книга, идва ми прекалено детска- нещо като нов прочит на " Алиса в страната на чудесата ". Този стил е твърде далеч от мен.

Сега си чакам, за да поръчам, новата на Исабел Алиенде- официално излиза утре. Peace

# 63 7 апр. 2007, 15:14 ч.

Моля, дайте съвет за книги за новите руски олигарси. 10х.

# 64 10 апр. 2007, 09:32 ч.

Мнения: 3 353

Последните две книги, които прочетох по препоръка на Ив, са "Как да мислим като Леонардо да Винчи" и "Когато топките са повече от ръцете", и двете на Майкъл Гелб.
Книгите са от типа "популярна психология". Първата е по-всеобхватна и обща, докато втората има по-скоро професионална насоченост – предназначена е и би заинтересувала онези, за които са важни професионалното развитие и успешната кариера.
Първата книга съдържа повече упражнения, докато втората по-скоро излага идеи.
И двете ми харесаха и не само задоволиха, но и надминаха очакванията ми. Прочетох ги бързо и възнамерявам да ги прочета отново - вече по-бавно и внимателно, като отделя време за препоръчваните упражнения.
"Как да мислим като Леонардо да Винчи" би могла да ни научи на по-широк поглед към заобикалящия ни свят, да ни представи нова перспектива към всичко онова, с което ежедневно се сблъскваме. Може да ни помогне да бъдем по-внимателни и съсредоточени, да виждаме повече, да използваме по-добре творческия и интелектуалния си потенциал, да ни „събуди”.
Втората книга, използвайки изкуството на жонглирането, ни представя нов поглед върху професионалното развитие, учи ни да напредваме, без да се страхуваме от грешки и провал. Просто да действаме, без да позволяваме на стремежът към съвършенство да поставя прегради пред нас. Перфектна за перфекционисти Mr. Green

. Естествено има и много други идеи, но това е тази, която лично мен ме впечатли най-силно.

Ето рецензия на книгата:

Колко пъти сте се оплаквали, че "поддържате твърде много топки във въздуха"? Мнозина от нас са изправени пред всекидневната борба да вършат повече за по-малко време и да се адаптират пред лицето на непрекъснатата промяна, а натискът човек да се издигне до висотата на тези предизвикателства и пак да се представя максимално добре може да е смазващ. Е, сега в "Повече топки, отколкото ръце" водещият организационен консултант и управленски треньор Майкъл Гелб, бивш професионален жонгльор, ви показва как уверено да поддържате тези топки във въздуха, като същевременно вдъхвате на работата си подновено чувство за игра и свобода.
Тайната на жонглирането - буквално и метафорично - е да преодолеете страха си от допускането на грешки. В подобна на Дзен простота Майкъл Гелб показва, че научаването как да изпускате топката - да изоставите перфекционизма и самокритиките, които могат да тежат толкова много - ви освобождава да постигате повече, отколкото сте мечтали. Освен това ви показва как организациите могат да използват жонглирането, за да създават "позитивна към грешките" култура. Мощната метафора за жонглирането и философия на ученето на Гелб са помогнали на хиляди служители и ръководни кадри в компании като АТ&Т, "Дюпонт", "Мерк", "Найки" и "Майкрософт" да подготвят сцената за успех, като им показват как приемането на поздрава нагласа към ученето, иновациите и промяната ще им помогне да процъфтяват.

За хората, които са нетърпеливи да увеличат силите си за учене, да подобрят производителността си и да учат другите да направят същото, "Повече топки, отколкото ръце" предлага потенциално променящи живота уроци на всеки, който търси по-удовлетворяващ, по-динамичен, по-забавен начин на работа.

Авторът има и друга книга, публикувана на български език – „Открий своя гений”, която не съм чела, но възнамерявам скоро да го направя.

# 65 10 апр. 2007, 14:56 ч.

Мнения: 2 491

Да се отчета, най-накрая прочетох "Нежна е нощта" на Скот Фицджералд. Има доста силни моменти, но като цяло не съм чак толкова впечатлена. По скоро нещо като "нежна" изповед на автора за личният му живот, но на места просто издиша, ако мога така да се изразя, става ти скучно и недоволно поглеждаш колко още остава да я допрочетеш-скоро не ми се беше случвало такова нещо с друга книга. Като ми е интересна някоя книга, всеки свободен момент който ми остане използвам да чета, а тази някак нямах особено желание да я разгръщам, може би някаква меланхолична и много обстоятелствени моменти и описания, които не са толкова важни, а за важните малко постно и като че ли са спестени важни неща. Абе незнам, май малко странно се изразих, но не ме грабна, нито ме трогна особено. Обаче на моменти има страхотни и много задълбочени разсъждения, жалко че са малко на брой. Реших да споделя един такъв момент от книгата с вас, защото на мен ми хареса, това е сравнение на жената на деветнайсет и на двайсет и девет години-много красиво разказано(точно заради такива описания и разсъждения, завърших книгата Grinning

)

Цитат:
"...Колко хубаво беше отново да има тези неща, да знае, че буди възхищение, че предизвиква интерес! Беше загубила две от хубавите, изпълнени с арогантност към живота млади години-сега искаше да навакса...Хубавите деветнадесет и двадесет и девет годишни жени си приличат в лекомислената самоувереност, докато в годините м/у тези две възрасти те не са като водовъртеж, който всмуква в себе си всичко от обкръжаващия свят. Тези две възрасти са години на предизвикателна самоувереност на млад кадет; междинните години напомнят за воин, който си почива след сражение.
Но докато деветнадесетгодишното момиче черпи самоувереността си от щедрото внимание, което му се засвидетелства, двадесет и девет годишната жена е по придирчива. За да задоволи глада на желанията си, тя се обръща само към най-изисканите блюда, а когато е сита, се задоволява с хайвера и шампанското на потенциалната си сила. За нейно щастие и в първия, и във втория случай, изглежда, не я тревожи мисълта за предстоящите години, когато мисълта й често ще се замъглява от паническия страх, че трябва да спре или да продължи определено нещо. Но по стълбата на живота има две площадки-деветнадесет и двадесет и девет години, когато тя е сигурна, че където и да отиде, не ще срещне мъже, които ще бъдат равнодушни към нея...."

Сега започнах "Спускане от върха" на Ъруин Шоу и мога да ви кажа, че отначалото ме грабна, което не значи нищо само по себе си, защото нататък може да опостее, но ще видим, само знам, че нямам търпение да се прибера от работа и да чета. За десерт съм си оставила Гор Видал Grinning

# 66 11 апр. 2007, 09:06 ч.

София
Мнения: 1 352

"Нежна е нощта" четох в ранните си тинейджърските си години. Спомням си, че се мъчих много с нея.
Не бих я препрочела отново. Що се отнася до Ъруин Шоу, това беше любимия ми автор от младостта.
Бях изчела всичко, което е излизало на български от него по онова време.
Често казано от "Спускане от върха" нямам никакви спомени - може би не ме е впечатлила особено.
Издирвам за препрочитане обаче "Хляб по водите" и "Младите лъвове".
Спомням си че много, много ми допаднаха, и ще ми бъде интересно да ги прочета в една вече по-зряла възраст.
А защо така нашите издатели не го преиздават този автор?

# 67 11 апр. 2007, 09:38 ч.

Мнения: 2 491

Цитат на: Gercho в ср, 11 апр 2007, 09:06

Gercho и аз харесвам Ъруин Шоу. Преди два месеца прочетох "Хляб по водите" и много ми хареса, но там няма много действие(в началото като я почнах, все чаках и си мислех, че нещо ще се случи Simple Smile

) , по скоро разсъждения за човешките отношения и семейните ценности, за това че човек може да не е щастлив, но да блесне с добротата си, за приятелството, за това колко можеш да дадеш и какво получаваш и т.н. Накара ме да се замисля. От "Нежна е нощта", която завърших преди два дена, почти нищо не си спомням, не остави никаква следа в мен, но "Хляб по водите" все още ми държи влага и доста неща от нея са се запечатали в съзнанието ми.
"Младите лъвове" незнам дали ще ти хареса, тя е военна, аз поне не мисля да я почвам.
А "Спускане от върха" обобщено-млад красив мъж, с добра професия, който освен това е парашутист, скиор, съфист, пилот, с една дума разностранно развита личност. Емоционално малтретиран от майка си в детството, рано загубил баща, той постига всичко това с цел да избяга от маниашкото обсебване на майка си. Брак, колебание за създаване на поколение, впредвид нещастното му детство, нещастен случай при спускане с парашут...животът тепърва му предоставя изненади...

# 68 11 апр. 2007, 09:53 ч.

Мнения: 3 353

Почти привърших с "Тринайсетата приказка" на Даян Сетърфийлд.

Със смесени чувства съм. Определено не отговори на съвсем първоначалните ми очаквания - предвид възторжените отзиви в чужди литературни форуми и блогове.
Но все пак не е и толкова лоша - отново предвид очакванията, които си бях изградила, след като прочетох тук, че книгата не е нищо особено.

Аз лично не съжалявам, че я купих и почти прочетох. Книгата е увлекателна - разгръщаш страница след страница, воден от любопитство какво ще се случи по-нататък. Чете се леко, заинтригува.
От друга страна, е като измислена-премислена приказка. Какво имам предвид... Когато четох Алиенде и се сблъсквах с моменти, в които фантастичното взема връх и се случват неща, които просто няма как да се случат в нормалния живот, дори тогава нямах чувството, че чета нещо измислено. Тези моменти ме забавляваха с парадокса да осъзнаваш, че това е фантазия, която в същото време звучи толкова реално и убедително.
Но в "Тринайсетата приказка" измисленото си беше измислено. Нито ме забавляваше особено, нито звучеше реално...
Освен това на моменти книгата е твърде зловеща и мрачна. Поне за моя вкус...

# 69 11 апр. 2007, 10:06 ч.

София
Мнения: 7 869

Тони, прочете ли новата книга на Алиенде ?

# 70 11 апр. 2007, 10:42 ч.

Мнения: 3 353

Цитат на: Иля в ср, 11 апр 2007, 10:06

Тони, прочете ли новата книга на Алиенде ?

Не, Иля. А ти?

# 71 11 апр. 2007, 10:44 ч.

София
Мнения: 7 869

Тони, и аз още не съм. Сега ще си я поръчам.

# 72 11 апр. 2007, 10:49 ч.

Мнения: 3 353

Ще чакаме отзиви.
На мен ми се стори твърде тъжна от откъса, който прочетох...
Ще помисля още малко дали да я купя.

# 73 11 апр. 2007, 11:34 ч.

Мнения: 2 242

Страхотна тема bouquet

за сега само се записвам Peace

# 74 11 апр. 2007, 11:38 ч.

София
Мнения: 268

Чета "Патагония експрес" на Луис Сепулведа в момента - много приятна книжка, за два-три дни по градинките, й се вижда краят. Още не съм започнала "Дона Флор и нейните двама съпрузи" на Жоржи Амаду, но мъжът ми е очарован, няколко вечери все едно го нямаше вкъщи- докато не я прочете, не можех две думи да сменя с него...
Някой да е чел последните издадени книги на Ричард Бах? - като тийнейджър бях силно повлияна от "Чайката Джонатан Ливингстън", после "Едно" и "Илюзии" леко ме разочароваха...

Препоръчани теми

Ядрено магнитен резонанс

кои пюрета предпочитате и кои са най добри засега на пазара

Покажете си детските стаите - тема 15

740
Нашият дом

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ - сезон 5

Причина:

Причина: