За това кой какво може, колко голям талант е и кой преценява това?

Хипатия, аз също не се сърдя на критика, но е важен начина по който е направена тя 

кошничката ... ника на момичето е Хипатия,а не Антипатия.И като гледам ми се струва,че в случая ти я предизвика да ти говори по този начин.
Не заемам ничия страна.Всички сте ми ужасно симпатично...включително и Хипатия;) И честно казано не разбирам какъв е проблема.Хипатия е доста откровена и пряма и това ви обижда ли? Не харесвате начина по който се изразява? Какво? Защото аз следя темите тук и въпреки това не разбрах от какво толкова се засегнахте всички.Виждам какво пише Хипатия и не го намирам за обидно   Ама аз си падам малко темерут,така че...
Просто се опитайте да приемете,че тя е такава-пряма,пиперлива ако щете ...

Дами...извинете, но ще сложа край на купона.
Имате си ЛС, скубете се там, ако обичате!

Ще зачистя темата, че е тотално осрана.

Лулу, вчера забравих да ти честитя! Аз бих последвала сърцето си. И да ни информираш за решението си, ти си нашата гордост

Честит празник на всички малки,големи и още по-големи момичета и момчета;)
http://www.vbox7.com/play:32fba45c

Моето мнение е, че човек дори и да не може нещо, би могъл да се научи, ако има желание. Таланта определено го надценяват. Труд си трябва  Мисля, че дали ще си показваш нещата и ще участваш в конкурси или не, не е толкова важно. Най-важно е дали теб лично те удовлетворяват като постижение на определен етап. Човек ако е склонен към "клиширане", би могъл да му се поддаде и без да обменя опит. Клишетата пък според мен ги подценяват. Струва ми се, че не би могло да се създаде нещо оригинално, без да се познават клишетата. А какъв по-добър начин да опознаеш нещо, от това да пробваш да го направиш... 
Разбира се всички тези термини (клише и оригинал) са условни, тъй като дълго може да се спори дали съществува нещо наистина оригинално. Може за един да е, тъй като не е виждал друго такова, но това не значи че не съществува друго. Не случайно е измислена системата за патентоване 
Аз лично избягвам да участвам в конкурси, понеже все ми се струва, че работите ми не са на ниво - вечната неудовлетвореност. Нямам смелост, с други думи (ама някой ден ще се преборя с този недостатък  ) Затова се радвам на хората, които участват и показват работите си и смятам, че това определено би могло да е градивно в развитието им, стига да носят на критика, разбира се 

amber страхотен поздрав, благодаря!!!! Мисля че ще си го пускам цял ден

Честито и от мен на всички дечица, както и на тези, които са успели да съхранят детето в себе си

dujdets, абсолютно съм съгласна с теб, че си трябва труд и то много Без значение в коя сфера се опитваш да се изявиш!

P.S ау колко чистичко е станало тук Бутончето изглежда функционира:)

Аз също мога да потвърдя. Не само от моя скромен опит като "фотограф", ами и от работата ми като актриса.
Занаята не се ли усвои като хората от клишетата (много добре казано Дъждец), няма откъде да дойде майсторлъка и да видим оригинали.

Амбър, тайничко си поплаках. Благодаря за поздрава. Напоследък ми е едно... . (виж темата на поетесите)

Абсолютно съм съгласна.

и с това съм много съгласна и благодарна на чистача:)

Бух, бух и аз да се изкажа по темата  Лично аз мисля, че има няколко неща, по които можеш да познаеш нечии талант - човекът прави, това с което се е захванал с лекота, прави го по свой уникален начин и със или без да влага кой знае колко страние нещата се получават. Ако работи за да се усъвършенства - ок лошо няма. Но със или без тази работа той си го може. Да работят усилено се налага на тези, които нямат толкова развит талант - и това не е лошо, заслужават уважение за труда! Но ето тук се раждат клишетата - от многото работа, обучение и прочие. Трудно ще намерите един истински, самороден талант, който да създаде клише! Е, има изключения наистина, но те по скоро могат да бъдат причислени към графа "влияния". Трябва ли един творец да показва нещата си - ами разбира се, иначе защо ги прави. Нима Микеланджело не е изложил своята "Пиета" в сърцето на Рим, или пък Данте е писал книгите си, за да не ги чете никой. Това твърдение е просто абсурдно! А по въпроса, кой трябва да прецени нечии талант - естествено аудиторията!

Всъщност забелязвам че има разминаване мужду заглавието на темата и началния пост. Основния въпрос в заглавието е кой преценява колко голям талант си и кой преценява какво можеш

Всъщност за мен това е по- интересния въпрос от това дали си показваш нещата или не
Не би следвало това да са само величията и големите капацитети в дадена област. Веднага се сещам за новата реклама на кока кола и момичето, което не се правило че разбира...хм... черен квадрат Има една такава граница, при която нещата стават толкова high, че вече си ги разбира само твореца и още 5-6 себеподобни Много възвишено било, много такова, много онакова, ама то толкова много, та чак нищо.
От друга страна осланянето на всенародните маси т.е на масовия вкус също не е критерий. Пак примерче - чалгата. Нищо против нея (освен че такава не слушам) - музика за маса, кръчма и купон, но определено не бих я нарекла изкуство, нито пък смятам че за там се изисква кой знае какъв талант (нищо че известна част от певиците все пак го имат).
Та в крайна сметка кой преценява дали си по- по- най?
Когато играе фактора пари  критериите са ясни - продаваемост

Лично аз се кефя, когато това което съм направила хареса и на двете страни, но подобно съвместимост на вкусове не се постига кой знае колко често, без значение кой си и какво правиш. В крайна сметка се радвам на похвали и критика от хора, които работят, имат интереси в дадена област, имат познания и квалификация. В повечето случаи благодарение на работата си и опита си са развили усет и нюх. Тяхното мнение за мен е доста меродавно. Установих че наистина е важно да имаш "измерител" на това което правиш, ако то не е предназначено само и единствено за лична консумация. Важно е и този "измерител" да е качествен. Винаги ще се намерят хора, които да не харесат това, което правиш, винаги ще се намерят и такива, които да изкажат нереални суперлативи.

Честит празник на всички деца, както и на тези, които все още се чувстват деца      Дано във всеки винаги живее едно дете     
Амбер, благодаря за поздрава - колко назад ме върна   
И от мен един поздрав за ВСИЧКИ с пожелание да бъдем по-добри 
http://www.vbox7.com/play:cb04e872

И аз съм на същото мнение 

Не мога да се съглася с това изказване , въпреки че точно такова е мнението на повечето хора  И понеже по-надолу споменаваш името на Микеланджело, позволявам си да цитирам част от негово изказвание при разговор с Кардинал Джовани, по повод факта, че Рафаел хем работи много и висококачествено, хем му остава време да обядва и вечеря всеки ден по приеми и светски събития, а Микеланджело все отказвал тези покани. Та той казва:
"... Да си призная честно, и аз не знам защо, ваше превъзходителство. За Рафаел създаването на едно произведение е слънчев пролетен ден в полята; за мене то е северен вятър, спускащ се с вой в долината от планинските върхове. Аз работя от ранна сутрин до мръкване, след това на свещ или маслен светилник. Изкуството за мен е мъчение, горестно, когато не ми върви, възторжено, когато ми върви; но то винаги ме завладява. Щом свърша работния ден, от мен остава само черупка. Всичко, което е било в мен, сега е в мрамора или фреската. Ето защо не ми остава нищо за раздаване другаде."

Не бих могла да го кажа по-точно. А и ако не си го изпитал - не знам дали би могъл да го повярваш. Отстрани изглежда лесно - занимава си се човека с любимото си занимание, крайния резултат е прекрасен, значи му е лесно. Да, ама не!!! В случая говоря за изобразителното изкуство, но те нещата са аналогични и при другите видове. Сигурна съм, че никое от произведенията, пред които днес немеем от възхита не е създадено леко и без усилие. Изкуството изисква да му се отдадеш изцяло, в противен случай си просто посредствен. Знам го от опит - опитвайки се да жонглирам между рисуването и семейството - резултата е посредствен художник и посредствена майка 
Не знам защо хората бъркат таланта с уменията  Нещата се получават по-лесно, когато имаш необходимите умения, но те се придобиват - никой не се е родил научен. За мен таланта е афинитет, онази вътрешна необходимост, която човек има за изразяване със средствата на дадено изкуство. Та ако имаш тази необходимост, то имаш и потребността да усъвършенстваш уменията си, за да си още по-изразителен. И когато мислиш, че вече работите ти говорят достатъчно ясно - показваш ги. Или пък не 
Интересно, но всичките велики художници, чиито биографии съм чела, са започнали, като са копирали някой друг или най-малкото са копирали реалността .

Извинявам се, дългичко стана, но това ми е една от "болните" теми 

Нямаш представа колко много си права.
Баща ми беше художник и сценограф. Добър, при това доста. Ама питай ме колко ми е бил баща.
Или става или не става.
Същото забелязах и със себе си. Затова и напуснах театъра и избрах майчинството.