Спирка Моята. Пак закъснявам. Бързам. Не- тичам. В движение се качвам в автобуса. Настанявам се най-отзад. Да мога да наблюдавам. Слушалките в ушите. За разсънване- латино. Tito Puente . Вече мога да се усмихна. Все още горчивия вкус на кафе в устата ми. Сладко усещане.
Спирка Следваща. Я, виж ти, Дора. Момиченцето пред нея трябва да е дъщеря й. Много си приличат. Сядат пред мен. Малката се обръща , за да ме види. Със слушалките в уши, явно, съм й доста интересна. Усмихвам се и затварям очи. Салса. Фиеста. Копа Кабана. Вече мога да се отпусна. Mavericks.Dance the Night Away. Концертно изпълнение. Велики са. На ум танцувам. Кърша се като тръстика. Сладко усещане. Само бръмченето на мотора ме държи с единия крак в реалността. Някой ме бута. Контрольорката ми продава билетче.
Спирката на умрялото куче. Наричам я така, защото миналото лято тук цяла седмица лежеше трупа на едно куче. На края на седмицата някаква циганка смете костите му и ги хвърли незнайно къде. Винаги, когато спрем тук си пожелавам нещо. Странно е, че желанията ми се сбъдват. Или са много обикновени, или мястото е подвластно на духа на умрялото куче. Charanga Campesina. Furko Y Sus Tesos. А някъде там все още частица от мене танцува. От спирката се качи старец. Носеше четири гладиола с дълги дръжки и огненочервени цветове. Костюм, шапка, вратовръзка, чепикът лъснат, спретнат и избръснат. Само така, старче! “Носете си новите дрехи, момчета. Падаме като ходим, умираме както спим” . Старчето седна до мене. Гладиолите ми намигнаха в ритъм salsa Защо ли леко взе да ми нагарча?
Спирка Гробищата. Старецът слезе тук. Днес е празник. Църковен. Живите навестяват мъртвите. За мъртвите винаги намират време хората. Гробищата са пълни. Само приживе си плюем отровата. Бързаме, трепем се, бъхтаме. И все това в устата ни: “Няма време! Няма пари!”, а то времето от памтивека все е толкова- 24 часа в денонощие и парите са същите- нямат мирис. Само курса за деня е различен. Дядото ме погледна през прозореца. Тъжни очи. И гладиолите вече не са така усмихнати. Вече ми горчи латиното. Дали да не го сменя? Разглеждам плейлиста. The Verve. Bettersweet Symphony. Сещам се за клипа на тази песен. Страшен е. Ричард Ашкрофт върви по една улица и дори крачка не кривва от пътя си. Уж пее, а скулите му някак изпъкнали. И каква агресия носи в себе си.
Спирка Поредна. Трябва да слизам. Подхващам си моята улица и моята сладко-горчива симфония, но с усмивка на лицето.