Публикувана: 5 март 2005, 17:25 ч.
Последно мнение: 7 март 2005, 20:52 ч.

Изпитвате ли страхове, свързани с децата ви или....

2 788
24
1

# 15 6 март 2005, 17:46 ч.

Мнения: 1 071

Аз като оставя дъщеря си у майка ми и непрекъснато си представям как отваря прозореца на терасата и литва от там...Понякога направо не мога да спя.Обаждам се през час да питам как са,докато майка ми накрая ми каза,че няма да ми вдига повече.Знам,че тя се грижи добре за нея,но...Няма да ви казвам пък какво преживях като разбрах че тя я е оставила сама в къщи за да слезе до долу за 1-2 минутки.Те живеят на 5-я етаж и тя слиза пеш по стълбите.Абе всички майки май сме така #Crazy

# 16 6 март 2005, 18:28 ч.

Spain
Мнения: 3 750

ужасно ме естрах и постоянно се притеснявам а това или онова ...
по въпроса мъжо ме е признал за "психарка "
даже наскоро ходихме на гости ... аз все след малката .. да не се удари , да не хване да лапне това , да не направи онова .....а имаше оше една жени4ка .... та като си тръгнахме и Ванката ми вика- еи видя ли жената колко спокоино приема вси4ко , пък ти - особени храни , туи не даваи алергия може , онуи не даваи еди какво си
незнам ,оба4е аз за дъщеря си искам наи доброто, и не изкам един ден да се самообвинявам ......
....в тоя ред на мисли 4етох наскоро за една такава странна болест дето се развива(призната от лекари ) - някакъв тип обсебеност при които маиката запо4ва да си измисля куп болести ,замо и само да продължи да се грижи за детето си
Wink

е ,аз до там не съм стигнала още Wink

# 17 6 март 2005, 18:34 ч.

Русе
Мнения: 343

Цитат на: Иви

Точно за това става въпрос. Ако трябва да излезем и не можем да вземем малкия с нас, направо откачам. Обяснила съм им от какво се страхувам, /достатъчно образно за да им настръхнат косите Shocked

/ но все пак звъня честичко за да напомням.

# 18 6 март 2005, 20:52 ч.

Цитат на: Иви

Да ви кажа май нервите, не са ни наред.
Аз живея на 3-я етаж и на моите деца съм им забранила да излизат на терасата от страх да не паднат.Сами не ги оставям ,макар че са на 8 години,но са двама и винаги измислят по нещо.Наложи ли ми се да отида до магазина за 5 мин. слагам на звънеца някаква хартия ,за да не дрънка ,ако някой звъни и съотвено да използват момента и да се покажат.Обяснила съм им,че могат да паднат и какво може да се случи.Абе май трябва да се преместя на 1-я етаж от къщата.

# 19 6 март 2005, 22:06 ч.

София
Мнения: 39 817

ние сме на 8мия етаж Sad

аз съм забранила отварянето на единия прозорец в хола, преграждахме хола и сега леглото ние под прозореца. Преди проветрявахме с него, сега отварям другия.
Знам, че страха ми за Дияна никога няма да ме напусне, а колкото повече расте ... толкова по-големи страхове

# 20 6 март 2005, 22:30 ч.

Мнения: 1 399

Ох, аз мислех че съм параноичка, ама сигурно не съм. Или ако съм такава, то не съм сама #Silly

Както казва мъжа ми за мен, живея, за да се притеснявам... Crazy

# 21 7 март 2005, 00:50 ч.

Мнения: 2 792

Притеснявам се, разбира се и големи глупости съм си мислила Rolling Eyes

, гледам да не ги демонстрирам моите страхове и мисли, че ще ме приберат набързо в лудницата. Разигравала съм си наум планове за евакуации в случай на земетресение, пожар и т.н.(да чукна на дърво, да не се случва Praynig

), луда работа.
Пък и сънувам едни кошмари, много ми е развинтена фантазията, все страшни и ужасяващи неща сънувам, ако ги филмирам добри пари, ще изкарам от фирми на ужасите.
Сега я разбирам майка ми, навремето като и кажех, че ме боли глава и тя веднага за тумори, започваше да си мисли Cry

# 22 7 март 2005, 08:52 ч.

Мнения: 155

Като споделя страховете си с мъжа ми, той с усмивка ме нарича “ку-ку мама” Embarassed

. Той винаги е по-спокоен и овладян от мен. Явно да си майка освен всичко си е и диагноза. Докато бях бременна се притеснявах дали ще е нормално и здраво детето, сега- дали се развива правилно, а като порасне и стане малко ходещо човече - да не се нарани или да го наранят. Дали и едно време е било така- с нашите баби? Не знам, по-скоро – не.
И все пак всичко е Божа работа. Моля се на Бог и ми става по-спокойно..

# 23 7 март 2005, 18:59 ч.

Мнения: 2 596

Ами, да, страхувам се още от раждането му, но някак си, колкото повече расте, повече се успокоявам. Искам да кажа, че се страхувам по-умерено, а не си правя разни филми на ужасите в главата.

# 24 7 март 2005, 20:52 ч.

София
Мнения: 4 423

Да ви кажа ,че от толкова много страхове вече 14 год.развих хипохондрия към детето си и колкото по-голяма става толкова повече ме е страх.От този страх който изпитвам,сега вече ме е страх от второ раждане макар,че го искам много. Embarassed

Все болести са ми в главата и то от страшни по-страшни.Ужас,това с годините става по-силно,така че ако можете се борете с тези страхове докато децата са ви малки.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Махане на памперс и биберон - 3

Много предпазливо дете

постоянно тръшкане на дете 1г и 5 м

Причина:

Причина: