Здравейте, проблем с 14г.дете в пубертета.Поведенчески,блъска чупи ,псува,вече се чудим как да постъпим.Ако има някой от вас тези проблеми ,моля да сподели
- Публикувана: 13 юни 2007, 14:38 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2023, 09:09 ч.
Проблеми малки и големи с нашите деца
Здравейте, няма много активност в темата, но ако има някой който може да помогне с идеи как да помогна на детето (8 г.) да свикне с идеята за оставане при баба и дядо по време на ваканции ще съм благодарна. Когато се налага да остане с тях дори и за един ден става изключително неспокоен още преди това и после тази тревожност го кара да не се държи добре. През останалото време няма проблем, ходим си редовно при тях, дори обича да ходи (живеят в друг град). Но каже ли се да остане там без мен, не се получават нещата, дори и при вариант вечерта да отида при тях.
Съжалявам, че не мога да помогна с много идеи за предходните питания, дано вече са намерили решение. Това, което бих казала е, че бих наблюдавала на първо място да разбера в кои ситуации или кое е нещото което провокира това поведение. При нас ситуацията е сходна, но само в този случай който описах.
Съжалявам, че не мога да помогна с много идеи за предходните питания, дано вече са намерили решение. Това, което бих казала е, че бих наблюдавала на първо място да разбера в кои ситуации или кое е нещото което провокира това поведение. При нас ситуацията е сходна, но само в този случай който описах.
Слънчоглед, а от колко време осиновено детето? Може би просто още не се е отпуснал и се страхува дали ще го вземете. Понятието време е доста абстрактно. А може и да има нещо, което го притеснява, ако е оставал насаме с тях и да не може да си каже. Възможно ли е по някакъв начин да са казали нещо или да са показали различно отношение, ако е оставал насаме с тях? Възможно ли е в миналото да има нещо, което сега да провокира това нежелание? Между дъщеря ми и майка ми не се получиха нещата още от първите дни у дома. Самото дете реагира негативно, но в моменти, в които аз не съм в стаята, пък дори и до тоалетна да отида - веднага започваше да агресира срещу баба си. Понеже беше навършила три и живяла в институция мисля, че майка като възрастен човек я свързваше с нещо преживяно и затова, защото на други възрастни жени не е реагирала така.
Mama Ru, той е на 8 г., а беше на 4 когато го осинових. Но с баба си изградиха връзка още от началото. Имало е случаи да му липсват много ако пропуснем само една седмица да отидем. Просто сме почти винаги само двамата и усещането ми е че просто е неспокоен от това, че мен ме няма, а се чувства сигурен с мен. Може би имам грешка, че не винаги се съгласявам с баба му за някои неща и той го вижда и така не гради доверие към нея. Освен това сме различни с нея в това, че аз много гушкам и той си иска. Особено като заспива, а при нея това не се случва. Просто сме различни хора. Но това му липсва. Иначе си е изключително социален, общува с много хора, ходи на разни занимания, т.е. не сме вкопчени един в друг.
Да мисля, че има и страх, което е нормално. В началото с детската градина го борихме с много повторения, почти ежедневно и после свикна. За психолози мисля и съм пробвала, но въпроса е и че не винаги ще намериш подходящия и понякога може да има обратен ефект. Затова реших този път да питам и тук, на принципа питай "патило" както се казва. Понякога решенията се случват и доста просто, само да усетиш правилния подход или някой да ти даде правилната идея. За сега усетих, че ако му говоря за това, че когато и аз съм останала сама в друг град съм се притеснявала и съм плакала дори, въпреки че съм била голяма, но после свикнах и не се прибрах отново в родния град, му помага малко. Явно трябва повече приказки в този дух, за да усети че не е единствения който изпитва тревожност от нещо ново. Отворена съм за всякакви други идеи.
Казахте че е на 8г, нали.
И дъщеря ми е на толкова. Не знам до колко е възможно, но има ли възможност да създадете някаква среда която да му интересна при баба и дядо? На пример да ходи на уроци по нещо, което харесва, докато е там.
Отделно на 8г вече съвсем ясно може да се общува с едно дете. Малко по малко опитайте се той да ви обяснява нещата и да се научи да идентифицира какво чувства.
И дъщеря ми е на толкова. Не знам до колко е възможно, но има ли възможност да създадете някаква среда която да му интересна при баба и дядо? На пример да ходи на уроци по нещо, което харесва, докато е там.
Отделно на 8г вече съвсем ясно може да се общува с едно дете. Малко по малко опитайте се той да ви обяснява нещата и да се научи да идентифицира какво чувства.
Eli благодаря за идеята. Да, за лятото когато ваканцията е голяма мисля да му преместя плуването там и да ходи поне 3 пъти седмично, освен това ходи и да свири на тромпет, което мисля че също може да стане и там. Освен това има деца на двора с които играе, обича да ходи и в парка много - там е голям и има много развлечения. По-рано се е случвало да издържи 2-3 дни без мен, като му е трудно предимно вечер, но в някой момент пак се пренапряга. А напоследък още от първия ден се случва да се напрегне и не иска нищо. Сега както ваканцията е само седмица е трудно да му преместя и ангажиментите с плуване и уроци.
А колкото до това сам да каже какво му е, мисля че е по--скоро на някакво подсъзнателно ниво и не може да го определи, когато се успокои и го попитам защо е правил нещо, той казва ми не зная.
А колкото до това сам да каже какво му е, мисля че е по--скоро на някакво подсъзнателно ниво и не може да го определи, когато се успокои и го попитам защо е правил нещо, той казва ми не зная.
Моето нямаше проблем с градината, но не се беше отделяла от мен до 12-годишна, когато за първи път беше на лагер с преспиване извън вкъщи. Още в четвърти клас поиска, но офертата тогава не ми се стори подходяща за нея и не я пуснах. Но тя не е и особено привързана към мен.
А ходил ли е с децата от училище на екскурзия или зелено училище, лагер?
Някои деца по-късно се отделят от мама и остават някъде да спят без нея, други по-рано.
Слънчоглед, може да е нещо подсъзнателно, страх, че може да бъде изоставен, че не е желан... Нещо, което не може да формулира и изкаже, нещо от миналото...
А ходил ли е с децата от училище на екскурзия или зелено училище, лагер?
Някои деца по-късно се отделят от мама и остават някъде да спят без нея, други по-рано.
Слънчоглед, може да е нещо подсъзнателно, страх, че може да бъде изоставен, че не е желан... Нещо, което не може да формулира и изкаже, нещо от миналото...
Слънчоглед 66,
напълно нормално е да не иска да остава при баба и дядо. Нищо не може да го накара, докато сам не пожелае.
Нашия син е на 10 години. Миналата година за първи път отиде на зелено училище. Голям рев, елате ме вземете. По нощите ми звънеше и плачеше, че не може да заспи. Слава Богу устиска. Има желание пак да ходи. Тази година в междусрочната ваканция пак ходи. Вече знае какво е, бях му дала моя дреха и положението беше по-добре. Сега пак пожела да ходи на зелено училище. Мисля, че с всяко изминато отделяне ще е още по-добре.
Две години ходи с леля си на море при роднини. Първата година много плака. Това му беше първото разделяне от нас.
Ние имаме друг проблем. Не иска да остава сам в апартамента ни. Все трябва да е с някой от нас. Видяла съм се в чудо.
напълно нормално е да не иска да остава при баба и дядо. Нищо не може да го накара, докато сам не пожелае.
Нашия син е на 10 години. Миналата година за първи път отиде на зелено училище. Голям рев, елате ме вземете. По нощите ми звънеше и плачеше, че не може да заспи. Слава Богу устиска. Има желание пак да ходи. Тази година в междусрочната ваканция пак ходи. Вече знае какво е, бях му дала моя дреха и положението беше по-добре. Сега пак пожела да ходи на зелено училище. Мисля, че с всяко изминато отделяне ще е още по-добре.
Две години ходи с леля си на море при роднини. Първата година много плака. Това му беше първото разделяне от нас.
Ние имаме друг проблем. Не иска да остава сам в апартамента ни. Все трябва да е с някой от нас. Видяла съм се в чудо.
П@нди, благодаря за споделения опит. На мен все ми се иска да му спестявам негативни емоции, но няма как .... просто за някои си иска време. Аз все си мисля, че ако е в група с деца ще му е малко по-лесно защото той обича такива събирания и емоции, но бъдещето ще покаже. А иначе не плаче "ела ме вземи", просто поведението му става такова, че е трудно да намериш начин как да го успокоиш. Иска си явно да се почувства сигурен.
За оставането сам в къщи пробвали ли сте постепенно по малко. Например с време колкото да отидете до магазин, после за половин час. Аз преди време слезнах само до мазето за малко и то защото той се беше заиграл и сам пожела, обаче докато се кача беше примрял от страх и после дълго време не пожела и за съвсем малко да остане сам. Сега вече се е случвало и до магазина да ходя и остава. Зная, че това е съвсем малко, но е крачка към това да почувства сигурност в себе си.
За оставането сам в къщи пробвали ли сте постепенно по малко. Например с време колкото да отидете до магазин, после за половин час. Аз преди време слезнах само до мазето за малко и то защото той се беше заиграл и сам пожела, обаче докато се кача беше примрял от страх и после дълго време не пожела и за съвсем малко да остане сам. Сега вече се е случвало и до магазина да ходя и остава. Зная, че това е съвсем малко, но е крачка към това да почувства сигурност в себе си.