Мъжът ми на времето се прехласна,че чета по-бързо от него, сега горчиво се кае - трудно ми насмогва на нови четива, а попълването на семейния книжен фонд е основно негово финансово задължение. Не че не си купувам и аз, няма да седя на сухо, защото джобът му бил поотънял в момента . Отделно двамата сме натрупали доста книжки преди да се запознаем.
Просто не искам да си помисля, какви пари даваме ежемесечно за нови книги, а уж филтрираме (вече). Добре че напоследък доста неща преиздават, а ние вече ги имаме. И пак рядко излизаме без книга от антикварните. От няколко години доста пари даваме (т.е., мъжът ми дава, аз съм само консуматор) и за подвързване на разлепени книги, защото редовно осигуряваме четиво на приятели. За съхранение да не говорим - таваните на моите и неговите родители са просто претъпкани с кашони с книги, при нас във всички стаи се трупат... Ама това ни е удоволствието и на двамата.
И на цялата тази идилия, да ни се падне дете, дето не иска да чете, а само да разглежда...
Впрочем, може ли една корекция - в списъка в началото "Да убиеш присмехулник" е приписан на Фицджералд, а всъщност е на Харпър Ли