Абсолютно без никакви проблеми,като отиде и се наиграе и после в къщи е по-спокойна 
- Публикувана: 11 март 2005, 12:18 ч.
- Последно мнение: 14 март 2005, 23:35 ч.
Колко време страдаха децата ви при тръгване на детска?
И ние сега от април тръгваме на ясла , а е само на десет месеца . Но като я видяха директорката и възпитателката как се държеше Поли , заявиха че при нея няма да има никакъв проблем . Надявам се действително да е така . Групата е малка , максимума е дванадесет деца , така че лелките ще могат да обърнат внимание на всички .
Моята тръгна на ДГ 2 седмици преди да навърши 3 г. Няколко
месеца я подготвяхме психически колко ще е хубаво, че ще има играчки, много деца дето да си играе с тях, т.н.
Преди да тръгне ходихме да и купим раничка, нови дрешки, пантофки, пижамки и т.н. Деня преди тръгването купихме букети за госпожите и лелките. Беше супер ентусиазиране.
Още от началото реших, че ще я оставя за целия ден, а не да я взема на обяд. Бях се уговорила с госпожите да ми се обядят ако много плаче. Когато я заведох изобщо не се и обърна да ме погледне. Взех я следобеда - беше плакала малко като ги слагали да спят, но и дали да гушка една плюшена играчка и тя заспала. Вечерта беще много доволна. Очаквах фиести на втория ден, но и тогава всичко мина по мед и масло.
Обаче на третия ден......Майко мила! Като се запъна това дете на вратата, та рев, та драми, не ще да влезе и това е. Оставих я и тръгнах. Едвам стигнах до офиса и се обадих на госпожата. Вече се беше успокоила и все едно нищо не е било.
Следващите 2 демици сутрин подсмърчаше, но иначе доброволно си влизаше вътре и ми махаше за довиждане. Точно на 20-я ден сутринта попита "Кога ще ходим на детска градина?". Мислех, че никога няма да го доживея този ден. Сега ходи с голямо желание всеки ден и страда, когато е болна и не е на градина.
месеца я подготвяхме психически колко ще е хубаво, че ще има играчки, много деца дето да си играе с тях, т.н.
Преди да тръгне ходихме да и купим раничка, нови дрешки, пантофки, пижамки и т.н. Деня преди тръгването купихме букети за госпожите и лелките. Беше супер ентусиазиране.
Още от началото реших, че ще я оставя за целия ден, а не да я взема на обяд. Бях се уговорила с госпожите да ми се обядят ако много плаче. Когато я заведох изобщо не се и обърна да ме погледне. Взех я следобеда - беше плакала малко като ги слагали да спят, но и дали да гушка една плюшена играчка и тя заспала. Вечерта беще много доволна. Очаквах фиести на втория ден, но и тогава всичко мина по мед и масло.
Обаче на третия ден......Майко мила! Като се запъна това дете на вратата, та рев, та драми, не ще да влезе и това е. Оставих я и тръгнах. Едвам стигнах до офиса и се обадих на госпожата. Вече се беше успокоила и все едно нищо не е било.
Следващите 2 демици сутрин подсмърчаше, но иначе доброволно си влизаше вътре и ми махаше за довиждане. Точно на 20-я ден сутринта попита "Кога ще ходим на детска градина?". Мислех, че никога няма да го доживея този ден. Сега ходи с голямо желание всеки ден и страда, когато е болна и не е на градина.
При нас беше голям проблем-всяка сутрин рев до скъсване,налагаше се маршрута да променям,за да не разбере,че сме тръгнали към градината. После я преместих в друга градина и много си пасна с една от госпожите-сега ходи с желание. Много е важно персоналът да предпазполага децата и да ги обича искрено.