Големият ми син, който ще навърши 4 годинки през лятото, е силно чувствителен и емоционален. Преди да стане на годинка можеше да си играе дълго време сам в стаята. Никога не е протягал ръчички към мен и не е плачел, когато някой друг го гушне. В същото време, чак след като навърши 3 годинки започна полека да се интересува от другите деца. Преди това, независимо от активните ми контакти в градинките, той въобще не се интересуваше видимо от връстничетата си и си играеше самичък или пък с мен. Аз обичам да чета за зодиите и това ми помогна да не драматизирам нещата като си създавам някаква обща представа как трябва да изглежда едно дете на едикаква си възраст и да се тревожа, че не е отговаря на нея, а да го наблюдавам повече и да го оставям да се развива според темперамента си. Просто Сашко е типичен рак. Той прикрива изключително силните си чувства, при това доста добре, срамежлив е, има невероятна фантазия и рано или късно ще се появи някое въображаемо другарче (ако не се е появило вече). Всяка негова крачка е невероятно добре премерена и премислена и не се рискува току-така. Даже усмивките се пускат под контрол. Предпочита първо добре да огледа, а после евентуално да действа. Силно раним е всъщност и аз гледам да "пипам" много внимателно. Сега, след като почти се приспособи към градината и вече е във възраст, в която децата наистина го интересуват, той започна да изразява по-силно желание да общува с тях. Въпреки това продължава да ми казва: "Сега няма да се пусна на пързалката, защото има други деца. Като си тръгнат тогава".
Малкият (на 1 година), той определено е друга "бира". Слънчев и усмихнат от бебе. Изключително активен физически, общителен, изразителен (не държи чувствата в себе си), напорист и невероятно гальовен. Той плаче за мен, тоест показва ми привързаността си, не може да си играе дълго сам и непрекъснато търси компанията ми (не само защото е в тази възраст). В същото време другите деца са му много интересни още от сега. Като отидем в някое детско клубче тип "Смехорани", "София ленд" и т.н., той влиза вътре без да му мигне окото, след като, разбира се, преди това се увери, че съм там и го чакам. Вътре се заиграва, но понеже е "дребен-непотребен" , от всички страни по-големите деца го връхлитат, минават през него, понякога буквално го премазват. Той обаче става и ухилен продължава на 4, а отскоро и на 2 крака, хипер невъзмутим. За разлика от него, брат му, ако го докоснат съвсем леко даже, се обижда и чувства наранен и често пъти се разплаква. Ако по някакви причини малкият излезе от игралната територия, големият веднага изхвърча като тапа и ми казва: "Мамо, не искам да съм самичък вътре, искам и Иванчо да дойде"
Чета, майка ми често пъти ми казва: "Не мога да разбера. По един и същи начин съм ви гледала и съм ви възпитавала, защо сте толкова различни със сестра ти?!" Ако има някакъв "ъпгрейд" при мен като следващо поколение, то е, че не си гледам децата еднакво или поне не се отнасям по един и същи начин с тях. Те са различни като всеки двама души и имат различни потребности. Едва ли има някакво конкретно правило как трябва да изглежда или да се държи едно дете. Да, със сигурност има периоди и фази, които са по някакъв начин общовалидни за определена възраст, има страхове, които се появяват и изчезват и т.н. Много е хубаво, човек да се информира за тези неща, за да може по-лесно да си обяснява промяната в поведението на детето. Въпреки това обаче, всяко едно преминава по различен начин през тези етапи и най-достоверният източник за това как се чувства, е самото то. Щом детенцето ти се държи в момента така, довери му се. Очевидно то има нужда от повече контакти с теб в момента и не ми се струва разумно да му ги отказваш или да се притесняваш от някаква свръхпривързаност. Та вие не живеете в гората или в тъмна стаичка, където няма нищо друго наоколо. Животът около вас си тече и не сте изолирани, и това е напълно достатъчно, детето ти да се "отовори" към него, когато е готово за това. Сега обаче, то има нужда от теб и я показва. Какво по-хубаво от това!