Моля за утеха...или някаква идея

Дали да оперирате животинчето? На този въпрос ще отговори само добър ветеринар. Аз ви съветвам да се консултирате с друг, освен с тези в ОВК- уморили са много животинки, включително и една моя....
Дали да дадете котето? Много трудно решение наистина. За мен животното е член на семейството и дума не може да става да се дава, било то и временно. Аз съм раждала децата си в чужбина, където живеят родителите ми, в къща с персийски котарак. В България пък си имаме голямо куче. Но както са ти казали и по-нагоре има си много +, както и много -, има риск и трябва да си готова да го поемеш. Разбира се ще ограничаваш животното да стои дале4, но котешките косми си летят.
Каквото и да решиш ще е най-доброто за семейството ти!

Благодаря на всички, които отговарят! Днес ще ходим и при друг лекар, за да питаме и него как вижда нещата. Ако зависи от мен няма никога да го дам, но майка ми ме побърква адски много и само ми разправя, че KАТО СТАНЕ НЕЩО НА ДЕТЕТО и т.н. А за котарака ще направим всичко възможно! Малко се поуспокоих, за което благодаря на всички допринесли...

Аз си изкарах цялата бременност с котарака в къщи и въпреки натиска на свекър и свекърва не го махнах и когато родих. Сега вече ми е жал за животинчето че детето душа не му дава. Уча малката да го гали и да го гушка, а тя като ме гледа как му слагам храната се включва и помага. Не сме имали никакви проблеми и си живеят двамата - е котарака недоволен че друг е по-важен в къщи, но го преживява 

 

Оперирайте котето колкото е възможно по-скоро. След като проблемът може да се разреши само така, няма какво да се чака. Това положение мъчи и вас, и котарака.
Ако имах котка вкъщи, не бих се разделила с нея. Може да се поддържа достатъчно добра хигиена и без животното да се маха от вас. По отношение на детето не мисля, че има повод за притеснение. Деца растящи с животни са много по-общителни. Присъствието на четириного вкъщи се отразява по-скоро положително, отколкото да наврежда по някакъв начин на детето.

Котаракът на бебето не пречи, единствено за бременна жена е притеснително да не пренесе токсоплазмоза, но ако си е ваш, не ходи вън и го храните с термично обработена храна, няма проблем.
Ние сме имали котки и с двете деца като бебета, не е имало посегателство.
Котките сякаш разбираха какво става, и особено едната, след прибиране на бебето у дома, някакси се покри и все не живееше у нас, тихо - тайно - и не закачаше бебето, а когато почна да се интересува от нея, позволяваше му да я мачкоти и дори да скубе от невнимание.

Привет и от мен!Темата ме заинтересува, тъй като и аз много обичам животинките и съм отгледала не едно и две у дома - и кучета и котета. Сега от няколко години вече нямам след като последния пес загина и реших, че повече няма да тормозя животно в софийски апартамент. Замисляла съм се, обаче, как бих съчетала бременност и отглеждане на дете и животно едновременно.
Както виждам ти си вече почти на финала на бременността ( стискам палци всичко да е ОК до появата на бебчето  ) и предполагам, че си взимала необходимите мерки котето да е обезпаразитено и чисто през цялото време.
Как бих постъпила аз? Щом животинката има нужда от лечение - ще действам веднага и ще направя това, което е най-добро за него, ако това е операция - действам тутакси, за да се премахне проблема и да спре да се мъчи и то и ние в мисли какво ще стане нататък.
А после, ако периодът на възстановяване позволява ( т.е. преди да се роди бебето) - ще го задържа у дома, за да се оправи ( което при котетата често става бързо и после бих преговаряла с мама или друг близък да го прибере и него поне за известно време в началото след раждането - може би за няколко месеца.
Много са примерите с бебета изгледани с животни, но наистина не бива да се подценява и рискът, който това може да крие  за детето и за теб. Ако все пак няма друг изход, просто не пускайте котето в стаята с бебето и ти избягвай много да го гушкаш и галиш ( аз така правя като ходя при майка ми с детето - тя е в къща и има котка с 3 котета на двора).
Стискам палци да се оправи то и да намерите доброто решение на ситуацията!
Но от мен да знаеш - като се роди бебчето, то ще ти е най-важно и няма толкова да се терзаеш по тези теми, а ще действаш Успех!

аз сущо отглеждам бебе на 3 м. и котарак на 4 г. и се чудя куде ти е проблема да съжителстват Блеки си знае креватчето и само там си стои иначе го пускам на вън/ние сме в къща има и доста змии и точно заради тях взех коте/сега спокойно оставям бебка да спи на терасата в люлката  и котето да е там то не допуска нищо покрай нея. в началото и на мен ми казваха че котето ще я напада -вятър и облаци. що се отнася до операцията не се прави в жегите поради опасност от инфекция.а до проблема сте стигнали от некачествани храни-ползвай на royal canin ,a ako ти е скъпо му давай каквото си сготвила за вас.що се отнася до ваксините там компромиси няма 3 за цялата година + 2 шест месечни против гъбички+на всеки два месеца капки против бълхи и хапче против глисти горе долу с храната по 80-100 лв на месец. не се отказвай!

Оперирайте го и го дайте на приятели докато бебето поотрасне.
Аз постъпих така с нашия котарак, дадох го на една приятелка, която много го обикна и после трудно ни го върна докато беше на гости и препика всичките дрехи, затова се наложи да го кастрираме при нашия ветеринар, изяде някакви редки растения и скъса няколко чифта нови обувки-обича да си остри ноктите в нова кожа. Когато беба стана на 3 месеца и аз посвикнах си  взехме обратно Али - така се казва котът, защото се моли, но това е друга история. Държеше се все едно че не е напускал къщата. Изобщо не личи това, че не е бил с нас да го е натъжило.

много се радвам, че ми отговаряте!

mamamari, не съм знаела, че операция не се прави като е топло...А иначе си го обезпаразитяваме когато трябва и вътрешно и външно. Това за гъбичките също не го знаех, но ако се случи така, че Малчо да остане с нас ще се информирам за всички видове ваксини и т.н.  Мислим след като си свърши курса с антибиотика да го заведем да го види друг ветеринар, с когото говори мъж ми...Все пак мисля, че второ мнение ще е добре...
Отново благодаря на всички, ще ви държа в течение и стискайте палци 

Джиджа, Ако камъкът е заседнал в уретрата и не могат да го избутат обратно няма какво да чакаш. За да не те стряскам да ти обясня: ако го върнат обратно в пикочния мехур винаги има опасност да тръгне отново. При минаването от там може другия път напълно да запуши уретрата което е още по лошо и може да умре много бързо от препълване и спукване на пикочния мехур или уремия при което урината не може да се отдели и се задържа в кръвта натравя се целия организъм изхода е същия. Ако върнат обратно камъка може да бъде отстранен оперативно, ако не се прави операция при която се отваря уретрата  изважда се камъка и се оставя отвор от който уринира. той е по-широк от нормалния и по трудно се запушва. има много животни които живеят така и не е проблем. за 1 седмица се възстановява най-много след операцията. Въпросът е после да го храните с подходяща храна за да не образува отново камъни. Ако може искай да изследват какъв вид е камъка уратен , фосфатен или какъвто ти кажат и да ти направят диета . това е което мога да ти кажа. Операцията струва различно на всякъде з, за това не мога да помогна.

И според мен трябва да му направите операция. Това е проблем при мъжките котараци. Близки роднини имаха котарак и горкичкия доста се измъчи, а няма смисъл да го мъчите котето като с операциято може да му разрешите този проблем.
Относно съжителството с котка по време на бременност, аз цял живот съм имала котка и в момента живея с котка на 3 години, която не бих изхвърлила/ естествено ако няма основателна причина, а засега няма/. Впоследствие просто ще огранича контактите на котко с бебчо, докато бебчо не порастне достатъчно 
Успех и дано котето ти да се оправи 

Помогнете на котенцето по най-добрия в случая начин, който препоръчват лекарите. Оперирайте го щом се налага. Аз много обичам животните, но много повече от тях обичам детето си и не бих рискувала да съжителствам с животни по време на бременност. Ние също прибрахме един невероятен персийски котарак, но тъй като бях бременна не го задържахме, а го дадохме на наши приятели. Та моят съвет е да излекувате котето и да не рискуваш здравето си и бебето си. Все пак решението си е Ваше

Просто не мога да си представя как има толкова безотговорни хора и когато забременеят и родят си дават животните. Все едно не са знаели че един ден ще раждат и не са си направили сметка като са го взели. Ако се хванеш на хорото играй до край. Децата които израстват с животни са научени да не са егоисти да са по отговорни и  да споделят и да зная какво  е любов.  Аз което ще направя когато родя е да държа котара в друга стая и бебето затворено в друга докато поотрасне. И мнного добра хигиена трябва. Меьду другото мъжът ми от бебе е спал с котето си в едно легло.

Monkas тонът ти не е подходящ за бременна в девети месец. И темата е по съвсем друг въпрос.