Нека я обсъдим..като родители
Случвало ли Ви се е нещо подобно?
Имате ли опит?
Какво бихте направили Вие?
1. Според криминалната статистика, много деца са станали жертва на престъпление, когато са изпълнявали на пръв поглед безобидна домашна работа: изхвърляне на кофата за боклука, проверка на пощенската кутия и т. н. В това отчасти са виновни и самите родители, които не са обяснили на детето, че докато то се намира вкъщи, то е в относителна безопасност, но едва отворило вховната врата, границата между престъпника и него вече я няма, то веднага става лесна плячка, само заради това, че не е подготвено за нападение от вън, следователно не може да се ориентира в създалата се ситуация.
Тук може да възразите "Никога нищо не се е случвало". Ако това е така, просто ви е провървяло, но често потърпевшите, а особено децата не са склонни да разказват за случилото се, а понякога просто не могат, заради възрастта си, да формулират случилото се.
Хайде да видим, къде най-често допускат грешки нашите деца:
- без да се замислят за последствията, отварят входната врата и даже да има някой на площадката излизат насреща на непознат човек.
- излизайки от апартамента, оставят вратата отворена, като предполагат, че скоро ще се върнат
- безгрижно изхвърлят боклука или проверяват пощата, когато зад гърба им се появява някой
- качват се в асансьора с непознати
Много ми е интересно как учите на безопасност вашите деца. Разказвате ли им какво може да им се случи? Много е спорно това, според мен. Ами ако само го наплашим детето и то получи страхова невроза и се невротизира? От друга страна пък мога ли да не го предупредя? Направо затворен кръг някакъв...
2. Свикнали сме да смятаме, че за да научим децата на едни или други правила на защита, е възможно само с помощта на многократно повтаряне. Нашите деца се учат от нас даже тогава, когато сме абсолютно сигурни, че са заети с друго и не забелязват нищо наоколо. Кой от нас не е повтарял баналната фраза: "Колко пъти ти казах да не правиш така?", но детето упорито продължава да повтаря една и съща грешка. Какво е това - тъпота или инат? Това преди всичко са нашите постъпки, които детето възпроизвежда почти подсъзнателно.
затова, ако искате да научите детето си на правилата на безопасност, преди всичко ги спазвайте стриктно самите вие. Не трябва да се надявате на това, че детето си играе и не ви гледа. Ако отваряте вратата, без да разберете предварително, кой стои зад нея, детето ви ще направи същото и никакви страшни истории от рода, че зад вратата стои Баба Яга, няма да помогнат - то ще повтори вашите действия.
3. На колко години трябва да бъде детето, за да може да остава само вкъщи? Отговор на този въпрос няма да можете да получите. Това зависи от много неща и три основни от тях са: възрастта на детето, самостоятелността му и степента на доверието ви към него.
Научно доказано е, че детето започва да разбира от цифри, много по-рано, отколкото от букви. Трябва да разкажете на детето си към кого да се обърне за помощ в случай на опасност. За тази цел, можете да напишете на бележка трите основни телефона: пожарната, бърза помощ и полицията. За да може детето ви лесно да се ориентира кой на кого е нарисувайте срещу всеки номер сътветно горяща кибритена клечка, червено кръстче и полицай (или светофар - в зависимост с какво си прави асоциацията детето). При това не забравяйте да обясните, че фалшива тревога не бива да се прави, първо, защото ще си имате големи неприятности, второ, защото следващият път, когато наистина му потрябва помощ, няма да му повярват (на примера на приказката за лъжливото овчарче).
Освен трите телефона, детето трябва да знае номера на съседите или приятелите ви, служебните телефони на родителите, за да може в случай на опасност да се свърже с вас. Непременно научете детето си как се казва (трите имена), имената на родителите (трите имена) и къде живее (домашният адрес). Тези познания ще му потрябват ако се окаже в беда (изгубило се е или вкъщи е избухнал пожар или някой се опитва да разбие вратата. Обяснете, че тези знания трябва да използва в определени ситуации, но в никакъв случай не трябва да ги споделя с непознати хора, които са го заговорили по време на разходка или в обществения транспорт.
Когато излизате от вкъщи проверете дали сте затворили всички прозорци (хубаво е да има райбер, който детето не може да стигне), дали сте изключили всички ел. уреди и спрели водата навсякъде. Ако е вечер, светнете осветлението във всички стаи, за да не се страхува детето. Приберете всички пожароопасни, режещи и бучещи предмети, даже ако сте обяснили на детето как да си служи с тях.
Всеки ден повтаряйте с детето си тези правила. По желание, можете да проведете малък изпит и ако то го издържи, можете спокойно да го оставяте само. Ако пък сте забелязали, че детето е пренебрегнало някои правила, внимателно анализирайте с детето грешките му и обяснете какви последствия може да има неспазването им. И помнете, че вашето пренебрежително отношение към правилата със сигурност ще се отрази и върху отношението на детето към тях, а значи на безопасността му.
Децата ни наблюдават, учат се от нас, а значи трябва да станем пример за тях.