Разликата е, че доброволния приемен родител може да избира срока на настаняване, т.е. посочва дали да е дългосрочно или краткосрочно. Професионалния родител не може да избира. При него могат да настанят спешно дете, дори настаняването може да е през нощта.
Доброволния родител може да избере конкретно дете, професионалния не може. В професионално приемно семейство се настаняват с предимство деца от 0 до 3 години и деца с физически и психически увреждания. И при двата случая се избира семейство за детето, а не дете за семейството. Родителите заявяват какво дете желаят и за каво могат да полагат грижи и на база тези данни, цялостното проучване, обучението и оценката се прави избора дете - родител.
Ако семейния доход не може да бъде доказан, това би било пречка за кандидатстване за доброволна приемна грижа, защото при нея трябва да се докаже, че семейството може да осигури детето и материално.
При професионалната приемна грижа и двамата родители минават обучение и оценка, но единия родител се назначава на постоянен трудов договор.
Децата могат да се избират по брой, пол, възраст и здравословно състояние. Не може да се избира дете по етнос, религия, цвят на кожата, косата или очите.
За връщането... за съжаление и това се случва. Понякога родителите са с грешни очаквания и когато се сблъскат с агресивно или хиперактивно дете, откриват че не могат да се справят. Често родителите сравняват приемните деца с биологичните и нямат ясна представа, че децата, които имат нужда от някаква мярка за закрила, не са като децата израстнали в биологичните си семейства без проблеми.
А това, че не можеш да върнеш собственото си дете, защото не отговаря на стандартите ти, не е вярно. Та домовете са пълни точно с такива деца.
Доброволния родител може да избере конкретно дете, професионалния не може. В професионално приемно семейство се настаняват с предимство деца от 0 до 3 години и деца с физически и психически увреждания. И при двата случая се избира семейство за детето, а не дете за семейството. Родителите заявяват какво дете желаят и за каво могат да полагат грижи и на база тези данни, цялостното проучване, обучението и оценката се прави избора дете - родител.
Ако семейния доход не може да бъде доказан, това би било пречка за кандидатстване за доброволна приемна грижа, защото при нея трябва да се докаже, че семейството може да осигури детето и материално.
При професионалната приемна грижа и двамата родители минават обучение и оценка, но единия родител се назначава на постоянен трудов договор.
Децата могат да се избират по брой, пол, възраст и здравословно състояние. Не може да се избира дете по етнос, религия, цвят на кожата, косата или очите.
За връщането... за съжаление и това се случва. Понякога родителите са с грешни очаквания и когато се сблъскат с агресивно или хиперактивно дете, откриват че не могат да се справят. Често родителите сравняват приемните деца с биологичните и нямат ясна представа, че децата, които имат нужда от някаква мярка за закрила, не са като децата израстнали в биологичните си семейства без проблеми.
А това, че не можеш да върнеш собственото си дете, защото не отговаря на стандартите ти, не е вярно. Та домовете са пълни точно с такива деца.
Къде сте се изгубили. Тук скоро никой не е писал. На мен тази тема ми е интересна и ме вълнува. Навите съм за едно детенце между 3 - 5 годинки. Но съпругът ми не иска и да чуе. Но нищо не се знае, може и да отспъти, ще действам с женски трикове. 
Здравейте, радвам се че се включихте. При мен нещата са малко по-сложни. Ще ви обясня. Аз имам 2 деца - на 7 и 10 год. Но преди 2 години в един и същи ден направиха инсулт баща ми и свекърва ми. Свекърва ми е при нас, а баща ми е 2 етажа над нас. Никой от близките ни не иска да ни помогне с нищо. В момента съм личен асистен на баща ми, защото той е с право на придружител, но това е по евро програма до м.Септември. На есен ще имам и първолак. Живея в малко градче, където има страхотно съкращаване на кадри. Първо, че не мога да си намеря работа тук, второ, че никой няма да ме вземе с толкова ангажименти , като прибавя, че трябва да придобиваме навици за учене в І клас, и това че сме 6 души и всичко мене чака. 
Дори още миналата година говорих с Директорката за моите болни и за приемно семейство, но "скъпият" реагира много остро. Засега съм го оставила, но съм с 1 на ум. Той вижда, че болните закъсват и трябва човек да има около тях цял ден. Все си мисля, че ще отстъпи. Добре, че са децата, че с тях се разтоварвам психически - правят ме наистина щастлива. Много ми се иска да гледам малко дете - само да не е на памперси. От 2 годинки нагоре, но по-малко от моите. Моите когато бяха малки, мен ме нямаше - градих кариера - и много ми липсваха. Исками се да си наваксам щастието от гледането на малко дете.