разбирам ви мами колко ви е трудно с яслата.и аз мн страдах каката като тръгна на ясла,а тя се спука да пла4е,боледува и се затвори в себе си.в един момемнт се примири и не ревеше,ама беше една унила и тъжна.4ак накрая взе да и харесва,като се семниха сестрите.дойде една нова жена ,дето наистина оби4аше децата.а предната явно не беше такава.но сега се надявам да мога да си гледам сина по-дълго и направо на градина да го дам .на градина свикват много по лесно,ве4е са по големи и самостоятелни.
- Публикувана: 20 септ. 2007, 07:28 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2007, 20:26 ч.
БУРГАСка есен пъстроцветно, ще ни обагри неусетно (35)
В яслата многократно са ми казвали,че при тях било по-добре,защото децата са по-малки и повече им помагали,докато в градината не било така.Иначе Сашко е на възраст,в която може да е на градина - почти на 3 г.,много негови връстници тръгнаха сега ,но аз не го виждам там още 
, дано поне след 3 г да се променят нещата .
Сигурно има доста общо с отношението към тях това нежелание ,но как мога да разбера как протича деня като не съм там ?
Reny27,ако си по-чуствителна ще ти е много тежко,аз като си спомня как го изживявах,сега вече не ,но тогава
, дано поне след 3 г да се променят нещата .Сигурно има доста общо с отношението към тях това нежелание ,но как мога да разбера как протича деня като не съм там ?
Reny27,ако си по-чуствителна ще ти е много тежко,аз като си спомня как го изживявах,сега вече не ,но тогава
Леко раждане 
Честит рожден ден на Херелинка!:bouquet:
Честито бебче на Лилита!
Лекси, гледам че е време май, само спокойно. Аз преносих 6 дена и ако нямаше да ме вземат на другия ден в патологията сигурно нямаше и да родя на шестият. Разхождай се до последно и не мисли за това и ..... секса е от полза. Ние с татито правехме до последно, въпреки преносването.
Аз си легнах в 21ч, нали бях мн уморена, ама малката плака на сън и ме разбуди и сега хич не ми се спи.
За яслите момичета никой неща да отказвам. Аз съм доволна, че дадах Денито на ясла. Далеч съм от мисълта, че трябва да живее затворена в къщи за да не боледува и за да не се нарани. Дали по-рано или по-късно децата боледуват - това е нормален път да си изградят имунитет. А за охапаното и удареното - ми тя и само с мен да е пак се удра, пак пада, а и в парка докато си играе може някое дете да е охапе. То аз не мога да си я опазя, хем не се отделям от нея, а какво остава за две възпитателки в яслата на 20 деца. Стига да няма някоя сериозна травма вс е ок. Пак казвам, че не за това съм ядосана. Естествено, разстроих се като разбрах, но на другата сутрин пак пратих бабата да я води, че да ми мине и да не наговоря глупости. Аз съм интелигентен човек, а и съпруга ми също. Деница ходи с огромно желание на ясла, което за мен е най-добрия сигнал, че е хубаво там. Тя свикна бързо. Сутрин като я водя въобще не ме отразява - бърза да отиде при децата и при лелите. А и нали се интересувам от детето си и от прозорци надничам и на вратата слухтя. Трябва да ви кажа, че мн деца не са срещали такова отношение от страна на родителите, каквото е това на сестрите и лелите в яслата. Трябва само да се заслушате на вратата как им говорят и успокояват. Особено госпожа Брайкова, която толкова мн харесвам и за която даже съжалявах, че само замества в наща група. И същата тая госпожа, без да съм я питала, ме извика и започна да ми обяснява как в къщи се била ударила Денито. Днес сутринта и старшата това ми обяснява. Абе направиха ме на луда. Най-доблестна излезе леля Златка, която предната вечер дойде да ми се извини, че не е разбрала кое как е станало, ама естествено че в яслата е станало, как иначе и че мн съжалява и няма да се случи втори път. Накрая толкова ми се жалва, че чак аз взех да я успокоявам. Единственото ми обяснение е, че отричат всичко, за да не ги осъдя. Не мога да си обясня по друг начин. Все пак не мога да си променя мнение, натрупано за тях в продължение на два месеца от мн наблюдения, ей така зарад един инцидент. Може би това е нормална тактика в такива случай. Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че именно това е причината. Иначе нямам друго обяснение. Така че, давайте дечица на ясла, но бъдете подготвени, само за това споделям, не за да ви отказвам от яслата. Да, ще боледуват, ще падат и ще се удрят, но да свикват с живота от малки. Както виждате още не съм я спряла от ясла.
Честито бебче на Лилита!
Лекси, гледам че е време май, само спокойно. Аз преносих 6 дена и ако нямаше да ме вземат на другия ден в патологията сигурно нямаше и да родя на шестият. Разхождай се до последно и не мисли за това и ..... секса е от полза. Ние с татито правехме до последно, въпреки преносването.
Аз си легнах в 21ч, нали бях мн уморена, ама малката плака на сън и ме разбуди и сега хич не ми се спи.
За яслите момичета никой неща да отказвам. Аз съм доволна, че дадах Денито на ясла. Далеч съм от мисълта, че трябва да живее затворена в къщи за да не боледува и за да не се нарани. Дали по-рано или по-късно децата боледуват - това е нормален път да си изградят имунитет. А за охапаното и удареното - ми тя и само с мен да е пак се удра, пак пада, а и в парка докато си играе може някое дете да е охапе. То аз не мога да си я опазя, хем не се отделям от нея, а какво остава за две възпитателки в яслата на 20 деца. Стига да няма някоя сериозна травма вс е ок. Пак казвам, че не за това съм ядосана. Естествено, разстроих се като разбрах, но на другата сутрин пак пратих бабата да я води, че да ми мине и да не наговоря глупости. Аз съм интелигентен човек, а и съпруга ми също. Деница ходи с огромно желание на ясла, което за мен е най-добрия сигнал, че е хубаво там. Тя свикна бързо. Сутрин като я водя въобще не ме отразява - бърза да отиде при децата и при лелите. А и нали се интересувам от детето си и от прозорци надничам и на вратата слухтя. Трябва да ви кажа, че мн деца не са срещали такова отношение от страна на родителите, каквото е това на сестрите и лелите в яслата. Трябва само да се заслушате на вратата как им говорят и успокояват. Особено госпожа Брайкова, която толкова мн харесвам и за която даже съжалявах, че само замества в наща група. И същата тая госпожа, без да съм я питала, ме извика и започна да ми обяснява как в къщи се била ударила Денито. Днес сутринта и старшата това ми обяснява. Абе направиха ме на луда. Най-доблестна излезе леля Златка, която предната вечер дойде да ми се извини, че не е разбрала кое как е станало, ама естествено че в яслата е станало, как иначе и че мн съжалява и няма да се случи втори път. Накрая толкова ми се жалва, че чак аз взех да я успокоявам. Единственото ми обяснение е, че отричат всичко, за да не ги осъдя. Не мога да си обясня по друг начин. Все пак не мога да си променя мнение, натрупано за тях в продължение на два месеца от мн наблюдения, ей така зарад един инцидент. Може би това е нормална тактика в такива случай. Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че именно това е причината. Иначе нямам друго обяснение. Така че, давайте дечица на ясла, но бъдете подготвени, само за това споделям, не за да ви отказвам от яслата. Да, ще боледуват, ще падат и ще се удрят, но да свикват с живота от малки. Както виждате още не съм я спряла от ясла.
bubi4ko подкрепям напълно 
Минала съм по този път и пак се настройвам за него...
Баткото пуснах на 1г и 4м , а малката сега октомври тръгва на ясли.
"...Да, ще боледуват, ще падат и ще се удрят, но да свикват с живота от малки..." Дали са на на 1 , 3 или 6г. този период е неизбежен
Минала съм по този път и пак се настройвам за него...
Баткото пуснах на 1г и 4м , а малката сега октомври тръгва на ясли.
"...Да, ще боледуват, ще падат и ще се удрят, но да свикват с живота от малки..." Дали са на на 1 , 3 или 6г. този период е неизбежен