Съгласна съм, момичета с всичко, което сте ми написали. Знам, Деметра, че всичко тръгва от проблемите, които имаме, но ми помагаш много като ми го напомняш отново. В моя случай си го обяснявам с липсата на контакти и затъването в битовизми. С две думи изолацията, през която така или иначе почти всички минаваме в първите месеци след раждането. Когато отново тръгна на работа всичко ще се промени, но до тогава ... Знам и друго, че страхът от болести/мръсотия и други състояния подобни на моето са свързани с някакъв вид страх от хора или общуването с тях. Но за съжаление не успявам явно сама да се "вманиача" в нещо друго - нямам време поне за момента, а това допълнително ме побърква , защото обичам да имам мои си дребни занимания, които по някакъв начин в нормални периоди ми носят увереност, че съм независима.
Та, кажете как сте се измъквали от подобни ситуации, докато все още сте били в къщи с дребосите?