така като чета се успокоих, защото моят скъп син връща храна на всяко ядене почти. що рев изревах в болницата, но всички ме успокояваха, че е лаком и се прехранва. иска да суче дори след като е върнал! и не мирясва докато не му дам. иначе е кротък и прекрасен. с кърменето, да чукам на дърво, всичко ни е наред. кърмата ми дойде на третия ден, достатъчно е, никакви болки нямам.
чета, че другите се оплакват, че бебета сучат много начесто. аз от вчера се притеснявам, защото боян спи по 4 и по 5 часа дори. и няма шанс за събуждане за хранене. дали е ок така или трябва да го будя - малко ми е варварско да му развалям на детето сладкия сън...
относно депресията - рева за щяло и нещяло. дори по време на бременността не беше такова чудо. ту ми е адски щастливо, ту ме обзема жестоко безпокойство и кривотия. предполагам, че като посвикнем още малко ще се оправя. пък сигурно и хормоните щъкат пак...