Здравейте отново, пак мъничко време да надникна при вас, майчета и да драсна и аз нещо. Иначе голям рев пак през деня беше. Изведох я пак на разходка, че от 2 дни не бях, но беше провал като цяло - много плака, кърмих я 2 пъти докато бях в Морската, но после по центъра нямаше как да я успокоявам с цицка. Като се прибрахме се оказа, че е акала, може и от това да е било, знам ли, то колики, то това-онова, добре че нощем е малко по-спокойна, ръмжи, пъшка, зачервява се чак от зор, но по-рядко се събужда и плаче и то само защото спи до мен - близостта ми я успокоява, не само лесния достъп до цицката. Чудя ви се като се притеснявате защо децата ви "гледкали" - та нали са живи същества, не може само да спят, я! А нека да са като мойта - тя не само си "гледка", а почти винаги когато гледка и плаче и то така, че сърцето ми се къса и не мога да я оставя да се дере - така се зачервява, и сълзички и текват (уж бебетата нямали сълзи), сякаш направо вдига температура - и това е само за 5 мин., когато съм влизала в банята, примерно, докато тъкмо се е поуспокоила и съм я оставила в легълцето, и като ревне, едва смогвам да изляза възможно най-бързо.
Затова, имам молба към бургазлийки, знае ли някой къде продават слинг в Бургас? Мери, разчитам на теб за инфо, макар че зная, че ти си шиеш, и другите - Роси, Илианка, ...надявам се да ме насочите! Трудно ми е да приготвям храната (то само закуската си правя, останалото майка ми го носи наготово, слава богу, иначе щях да си взимам готова кухня и доста парички щяха да отиват) и да се храня докато го държа в ръце това ревливото.
Виви, радвам се че при теб нещата са се наредили толкова добре! Аз, обаче, не съм с такива приятни впечатления от бургаската болница. Определено не бях настроена да се отнасят с мен като в "гестаповски лагер" - нито живея в такова време, нито съм престъпник или нещо подобно! Ако имах подобни опасения, нямаше въобще да посмея да отида да раждам там. И то не само защото щеше да ме е страх за мен самата, по-скоро щеше да ме е страх за това, което щях да направя на "гестаповците", защото на лошото отвръщам с 3 пъти по-лошо, особено в такива екстремни моменти, каквото е раждането! Не мога да кажа, че някой ми е направил нещо лошо, както обясних по-горе, резултатът щеше да се разчуе по новините, ако беше така, но това не означава, че съм разочарована и отвратена и не бих отишла отново там. Аз имах уговорка с една акушерка, но и звъннах твърде късно и тя се оказа, че е извън Бургас, така че се наложи тя да звъни на своя колежка акушерка, която е в момента на смяна и същата да ме поеме. Имах късмет, че на смяна се случи добър лекар и както се оказа в процеса на раждане, че плацентата ми не се отделя спонтанно и се наложи т.нар. "мануална екстракция" при въвеждане на венозна упойка (това беше като пълен дрогаж, не виждаш и не чуваш почти нищо и загубваш предства къде си въобще, не можеше ли да ми сложат нормална упойка - епидурална, спинална, др. които само обездвижват от кръста надолу, но ... никой нищо не ти казва в тази болница, аз така се притесних, не знаех какво става, мислех че е някакъв сериозен проблем, чак после като говорих с познати, разбрах, че често се случва тази манипулация. Защо трябва да говоря с познати, за да разбера какво точно са ми правили в болницата?! След това като ме качиха в следродилното, една акушерка там толкова беше загрижена да не ставам от леглото, без да и пука, че аз не мога да лежа цяла нощ и да пикая в леглото само и само тя да изкара спокойна смяна. И тъй както беше загрижена, по-късно през нощта като отидох да търся някакво лекарство, понеже цялата горях, а и бъбрека ме срязваше доста силно и въобще не можех да заспя съответно от това, тя се възмути, че и искам лекарства и с 300 зора ми намери един аналгин. Това, което е важно да се следи след нормално раждане, особено при случаи като моя, предполагам, е точно да не се вдигне температура, което може да означава, че плацентата не е изцяло доизчистена, което е изключително опасно! Но хайде да не се изтъквам повече, една акушерка би трябвало да си знае по-добре работата - нали уж учат за това! Да, ама не, се оказва. А относно "неофициалните такси", демек рушветите, за да си свършат работата, нямам думи. Акушерката, която ме изражда, ме взе здравето да ме изнудва - да се обадя на роднините си, че съм добре и доволна, да им обясня, че са ми правили рутинна процедура, т.е. нищо лошо не е имало и не е по тяхна вина и какво била направила за мен - това, че ми сложила окситоцин, а е можело и да не го направи, демек и др.безобразия от сорта. Аз бях още под упойката, не можех да виждам ясно, а заради нейния тормоз трябваше да пращам sms-и на роднините си с указания къде да дойдат и да платят и на нея и на лекарката, но да не са заедно, че да не стане проблем, защото тази акушерка започна да оплюва лекарката, много я достраша да не вземат роднините ми да платят само на лекарката, заради усложнението, което се наложи повреме на раждането. Та с 2 думи - роднините ми да идват по-бързо, че скоро и свършва смяната, а след това излизала в отпуска - е, това, майка му стара, 100 пъти го повтори, а аз непрекъснато я убеждавах, че няма да има проблем, че родителите ми ще дойдат със сигурност. 3-те дни, които изкарах в болницата бяха пълна загуба на време - през цялото време бях под напрежение, няма към кой да се обърна за каквото и да е, добре че бях чела и поназнайвам някои нещица, но като първескиня не ми беше лесно - сама се справих с бебенцето си - и дупе мих (че бях забравила мокрите кърпи от горе на всичко), и памперси сменях, и т.н. без никой да ми е показал или помогнал с нещо, но по неволя всичко се научава - имам предвид, бебето като ревне и се чудиш как да го успокоиш с никаквия опит, който имаш, та пробваш от всичко, за което се сетиш или което другите момичета в стаята те посъветват. От цялата работа това бяха 3 безсънни дни и на ръба на изтощението най-сетне оцелях да ме изпишат от противната болница. Яд ме е, че ме принудиха да се съглася да ми вземат детето първата нощ - защото съм залитала от упойката и няма кой да ми подаде детето в леглот и затова не можах да си го кърмя, а чак на другия ден на обяд, дано не са му давали изкуствено мляко, поне ми хареса това, че са "за" кърменето. Разбира се имаше и свестни лекари и акушерки - една по-точно, която ми стисна гърдите и така видях, че имам мляко (коластра) и за това съм и много благодарна. Това си беше Внимание и аз съм благодарна! Както и педиатрите в деня на изписването - отговориха отзивчиво на въпросите ми и ми дадоха насоки какво да правя вкъщи във връзка с жълтеницата. Съжалявам, че пълня форума с толкова спам, но това е истината и е редно да се покаже.
Затова, имам молба към бургазлийки, знае ли някой къде продават слинг в Бургас? Мери, разчитам на теб за инфо, макар че зная, че ти си шиеш, и другите - Роси, Илианка, ...надявам се да ме насочите! Трудно ми е да приготвям храната (то само закуската си правя, останалото майка ми го носи наготово, слава богу, иначе щях да си взимам готова кухня и доста парички щяха да отиват) и да се храня докато го държа в ръце това ревливото.
Виви, радвам се че при теб нещата са се наредили толкова добре! Аз, обаче, не съм с такива приятни впечатления от бургаската болница. Определено не бях настроена да се отнасят с мен като в "гестаповски лагер" - нито живея в такова време, нито съм престъпник или нещо подобно! Ако имах подобни опасения, нямаше въобще да посмея да отида да раждам там. И то не само защото щеше да ме е страх за мен самата, по-скоро щеше да ме е страх за това, което щях да направя на "гестаповците", защото на лошото отвръщам с 3 пъти по-лошо, особено в такива екстремни моменти, каквото е раждането! Не мога да кажа, че някой ми е направил нещо лошо, както обясних по-горе, резултатът щеше да се разчуе по новините, ако беше така, но това не означава, че съм разочарована и отвратена и не бих отишла отново там. Аз имах уговорка с една акушерка, но и звъннах твърде късно и тя се оказа, че е извън Бургас, така че се наложи тя да звъни на своя колежка акушерка, която е в момента на смяна и същата да ме поеме. Имах късмет, че на смяна се случи добър лекар и както се оказа в процеса на раждане, че плацентата ми не се отделя спонтанно и се наложи т.нар. "мануална екстракция" при въвеждане на венозна упойка (това беше като пълен дрогаж, не виждаш и не чуваш почти нищо и загубваш предства къде си въобще, не можеше ли да ми сложат нормална упойка - епидурална, спинална, др. които само обездвижват от кръста надолу, но ... никой нищо не ти казва в тази болница, аз така се притесних, не знаех какво става, мислех че е някакъв сериозен проблем, чак после като говорих с познати, разбрах, че често се случва тази манипулация. Защо трябва да говоря с познати, за да разбера какво точно са ми правили в болницата?! След това като ме качиха в следродилното, една акушерка там толкова беше загрижена да не ставам от леглото, без да и пука, че аз не мога да лежа цяла нощ и да пикая в леглото само и само тя да изкара спокойна смяна. И тъй както беше загрижена, по-късно през нощта като отидох да търся някакво лекарство, понеже цялата горях, а и бъбрека ме срязваше доста силно и въобще не можех да заспя съответно от това, тя се възмути, че и искам лекарства и с 300 зора ми намери един аналгин. Това, което е важно да се следи след нормално раждане, особено при случаи като моя, предполагам, е точно да не се вдигне температура, което може да означава, че плацентата не е изцяло доизчистена, което е изключително опасно! Но хайде да не се изтъквам повече, една акушерка би трябвало да си знае по-добре работата - нали уж учат за това! Да, ама не, се оказва. А относно "неофициалните такси", демек рушветите, за да си свършат работата, нямам думи. Акушерката, която ме изражда, ме взе здравето да ме изнудва - да се обадя на роднините си, че съм добре и доволна, да им обясня, че са ми правили рутинна процедура, т.е. нищо лошо не е имало и не е по тяхна вина и какво била направила за мен - това, че ми сложила окситоцин, а е можело и да не го направи, демек и др.безобразия от сорта. Аз бях още под упойката, не можех да виждам ясно, а заради нейния тормоз трябваше да пращам sms-и на роднините си с указания къде да дойдат и да платят и на нея и на лекарката, но да не са заедно, че да не стане проблем, защото тази акушерка започна да оплюва лекарката, много я достраша да не вземат роднините ми да платят само на лекарката, заради усложнението, което се наложи повреме на раждането. Та с 2 думи - роднините ми да идват по-бързо, че скоро и свършва смяната, а след това излизала в отпуска - е, това, майка му стара, 100 пъти го повтори, а аз непрекъснато я убеждавах, че няма да има проблем, че родителите ми ще дойдат със сигурност. 3-те дни, които изкарах в болницата бяха пълна загуба на време - през цялото време бях под напрежение, няма към кой да се обърна за каквото и да е, добре че бях чела и поназнайвам някои нещица, но като първескиня не ми беше лесно - сама се справих с бебенцето си - и дупе мих (че бях забравила мокрите кърпи от горе на всичко), и памперси сменях, и т.н. без никой да ми е показал или помогнал с нещо, но по неволя всичко се научава - имам предвид, бебето като ревне и се чудиш как да го успокоиш с никаквия опит, който имаш, та пробваш от всичко, за което се сетиш или което другите момичета в стаята те посъветват. От цялата работа това бяха 3 безсънни дни и на ръба на изтощението най-сетне оцелях да ме изпишат от противната болница. Яд ме е, че ме принудиха да се съглася да ми вземат детето първата нощ - защото съм залитала от упойката и няма кой да ми подаде детето в леглот и затова не можах да си го кърмя, а чак на другия ден на обяд, дано не са му давали изкуствено мляко, поне ми хареса това, че са "за" кърменето. Разбира се имаше и свестни лекари и акушерки - една по-точно, която ми стисна гърдите и така видях, че имам мляко (коластра) и за това съм и много благодарна. Това си беше Внимание и аз съм благодарна! Както и педиатрите в деня на изписването - отговориха отзивчиво на въпросите ми и ми дадоха насоки какво да правя вкъщи във връзка с жълтеницата. Съжалявам, че пълня форума с толкова спам, но това е истината и е редно да се покаже.
.
Аман от некадърни акушерки и алчен персонал... Това си е балканска простотия за мен. Радвам се, че сега сте у дома със слънчицата си, и вече ви е по-спокойно.
нещо което струва 5лв да го дават за 50 
Гръбнака как мислиш че може да се изкриви? 
Нали бебето в като в люлка в началото а като почне да държи главичка вече и право се слага. Мисля че естествените пози са най подходящи а слинга държи бебето близо до мама и гушнато както е било в утробата. Ако видиш Емма как спи свита в мен, аз мисля че и е неудобно, а тя не мърда макар да върша доста неща и то шумно.
Било период на растеж явно. Преди няколко дни пак така ми се случи. така че бъди спокойна ще отмине. За памперсите: сменяй колкото често се налага. Моя е много неспокоен когато не е чист. Сега сменям преди всяко хранене или през едно. Надушвам го а и се чува като върши нещо, също сменям ако пампата е много тежка (напишана). 
. 
Такива мацки като теб ми дават куража и силите 
Ей, бясна съм! 
Извинете ме, ама ударих умствено две-три псувни и ми олекна..... 
. Освен това ми обясни, че съм като циганките, след като кърмя детето си не на тричасов режим, а "на поискване". Било страшно погрешно, че през нощта съм го кърмила. Той е само от един ден вкъщи, тя ще ми теоретизира каква некадърна и необразована майка съм. Егати педиатърката, нахлу с мръсните обувки в спалнята, а ще ми обяснява кое как не правя 
Вече незнам- не може постоянно със сменяне на пампи да се занимаваме 
