Анисим, има кафе Коста в София - не съм влизала още, само го мярнах - след градинката на Народния театър, театъра ти остана зад гърба, преминаваш пейките със шахматистите, покрай фонтана със женската скулптура и мисля се пада на улица "Съборна": виждат се черневите сенници с бяло лого.
Иначе, мами, такива интресни преокти "текат" сега - както по програма Младеж, между неправителствени организации от ЕС и Сирия, Ливан, Армения, Нагорни Карабах /ееех, стара тръпка е това/, турската част на Кипър, Грузия, както и по друга програма "Защита на човешките права" - между ЕС и Мароко, Тунис, само да му се занимава на човек. Лично на мен, честно казано, вече не са ми толкова интересни проектите между организации в ЕС - било то между стари и нови членове, закото - наложи се вече една култура на работа, особено по индивидуални и младежки проекти, хората си пътуват, адаптивни са, вече за щастие мина времето, когато в групата имахме и по един колега на по-напреднала възраст - за възрастта нищо не казвам - само за нагласата, който като отиде някъде с нас - в Германия примерно, като види услуга - образователна или за хора с увреждания, си казва "Е това никога няма за стане в БГ!", мислейки може би че не може да пренесе и сградата, и традициите, и онтошението към работата най-вече, а без да се задълбочава в това какво може да се адаптира, как са започнали да работят..... дори ако щете естествените материали, които използват в работата си и децата..... Пак се отнесох рано-рано, но - за кафето - раздумка. Понеже още не мога да споделям за дечица....
А за страните от Мала Азия /бившите съветски републики/ или Северна Африка - понеже нямат много опит в разработването на проекти, а и малко ... баавнички или много обстоятелствени, ние си пишем каквото е нужно, а те четат, коментират какво са разбрали .... еееех, много ги бива да повтарят едно и също..... и след като подадем, до оценката на проекта има ПОНЕ 5-6 месеца, но те всеки ден "Какво стана?"
Тъкмо докато съм на раздумка тук, си чета един нов и-мейл, че по единия младежки проект, в Словакия, на "стаж" от 20 дена в интегрирана детска градина - с деца със и без увреждания, не пуснали 5 мароканчета, понеже "потенциални емигранти", а те купили билетите - с надежда, че така ще е сигурно, приемащата организация им пратила документи, имат покана и резервация.
..... Да не мислите, че съм такава талантлива ... хем да се изявявам по топката Пилатес, хем да пиша ..... ..... Сега се почвам.
Близнаците ..... браво на Йоанка, каква жокейка само. Ти пък каква си, вземи му един кон на детето! Добра алтернатива на градския транспорт - и екологична. Някога, ако искате да идем да яздим на Хиподрума.... в Белгия яздих с деца с увреждания, а в Бг. съм имала важната задача да обяздя кобила - докато се поумори, за да се яздят след това едни младежи с увреждания. Като дойде време за снимки, ще видите как се спогаждаме двенките с кобилата /по признак "подобие"!
Лек и успешен ден. Добре, че още не мога да качвам снимки, иначе щях да изписвам темите .....