Като добавим постоянното отваряне на вратата и счупения прозорец точно с/у вратата в коридора през месец ноември, бебето ми беше 5 кила и пелените му бяха малки, та бързо се усетих и това беше последният път когато някоя от сестрите ми го пипна.
Другата жена, която беше в стая с мен каза, че си знаели работата и на 7 ден когато аз си отидох те останаха защото бебето и беше настинало.
Та момичета като нищо ще се запътя от Ямболско да раждам в София само заради лукса да бъде бебето близо до мен, но все още имам надежда, че в Бг всеки умен или безумен ред може да се заобиколи с пари. Та смятам, че да се похарчат пари за да може да наблюдаваш дори бебето си през първите дни е много добро вложение.
Моля се Бог да се погрижи за нас, защото хич не обичам да завися от човеци и е истина, че между персонала в болниците има и много сърцати и превъзходни специалисти, но е абсолютно необходимо да знаеш какво искаш и да бъдеш информиран за да държиш правилната посока.
Дано всички да родим здрави деца и без усложнения и бързо да се приберем в къщи!