Честит празник на всички родени и неродени дечица.
Да ви разправям аз в какво чудо се видях днес с моя синковец. Отиваме на празника пред двореца на Децата на Стамболийски. Отпред има много стълби. Някъде по средата е сцената. Още не беше започнало тържеството. Павел ми пита дали може да се качи горе по стълбите. Казах му - да. Виждаше се прекрасно, още нямаше хора. В един момент гледам, че точно на входа нашият се присъединява към 10-ина деца и влиза вътре. Деляха ни 20-ина стълби. Взех ги на един дъх и влизам вътре. Фоайето пълно с деца. От Павел няма и следа Портиерът не видял група деца?! След секунда пристига и баща му. Почваме до обикаляме. Вътре ум да ти зайде - нагоре - поне 5 етажа - надолу - барче. Едни дълги коридори навсякъде - не можеш да го обходиш с поглед. Сума ти зали - отворени Ужас. Като почнах - а нагоре, а надолу, викам с цяло гърло - Павеееел. Не и не. Съобщих навън на микрофона - търси се такова и такова 5-годишно. Обатно вътре по етажите. Минутите минават - 10, 20 ,30.... Една жена от персонала се опитва да ме успокои. Хуква с мен по стълбите. По едно време между 4-ия и 5-ия етажг на едни от стълбите - срещу мен едно голямо момче. Тича. Казва ми - в групата, която слиза има момченце на около 5 минути с такива дрехи, каквито описахте. Наистина. С една учителка и 15-ина деца слиза нашият... доволен. Водили ги по етажите да гледат животни в клетки. То било към някакво мероприятие, ама той моят като се присламчил - никой не обърнал внимание.
И като го грабнах. И като ревнах. И като се затресох
Та така с днешния ни първи юни. Тръгнахме си оттам. Минахме през парка Заимов и завършихме разходката в Коколандия, където вече се бяхме поуспокоили.
УФ!!!