Нека и аз да се присъединя 
Оказа се, че и аз чакам бебче началото на февруари 
и това малко зверче вече не ми дава мира - постоянно ми е лошо, гади ми се, почти не мога да се съсредоточа в работата... Ама да е живо и здраво Това е най-важното!
Топла прегръдка за всички мами от февруари 2008 и тези от 2009
Оказа се, че и аз чакам бебче началото на февруари и това малко зверче вече не ми дава мира - постоянно ми е лошо, гади ми се, почти не мога да се съсредоточа в работата... Ама да е живо и здраво
Това е най-важното! Топла прегръдка за всички мами от февруари 2008 и тези от 2009
и се чувствам някак си объркана! Моят скача от кеф до тавана, след като разбра, че теста показва 2 ама наистина ярки, лилави лентички. Обгръща ме с нежност и ми обяснява колко мноооого си искал детенцето и плаче със сълзи, когато му спомена, че ми е много рано да ставам майка, и че искам да направя аборт. Страх ме е, много ме е страх! 
Преди само 2 месеца се нанесохме в жилище, което се нуждаеше от повече от основен ремонт, за което аз взех заем, който ще изплащаме години наред. Преди 3 седмици си подадох предизвестието за напускане на работа, сега съм в отпуск, а след 10 дни ще бъда официално безработна. Нямаме още никакви мебели в апартамента. Нямаме дори и кухня. Не мога да си представя да гледам дете. Не мога да си представя да бъда майка. Направо не знам какво да правя-да го оставя ли (моичкият ще полудее от кеф, ама щот не знае кво го чака) или да го махна (от майка ми е натрапено, че появят ли се децата, твоят личен живот свършва) и да се чувствам пак свободна? Някой оказвал ли се е пред подобна дилема, минавали ли са му подобни мисли? 
