Как се запознахте с таткото?

В сайт за запознанства в края на септември 2009 година. После започнахме и по скайпчето да си пишем.  Аз бях от Варна, а той от Пловдив, за това взехме решение да се видим в Карнобат    нещо средно ... Беше си любов от пръв поглед ... след което по коледните празници му отидох на гости, изкарах там и Нова година, после той дойде един път на Варна и на 15.01.2010г. си събрах багажа и дойдох при него, само след три срещи 
Тази година сключихме и брак 

В заведение  .

в един столичен фолк клуб хах. той ме заговори ,аз го изгоних и на следващия ден си писахме във ф.б. без да знам ,че е същия човек дадох му тела, но нямах намерение да се виждаме ,говорехме си по 1 час по тел. накрая се наложи поради причини който не мога да споделя,но като го видях направо се влюбих и си помислих ,как може да не съм забелязала колко е хубав. Винаги съм си мислела че заради високите ми критерии ще си остана сама ,но се оказа ,че има мъж който отговаря на всичките

Браво! Това да се чува!!!

Иначе по темата: И ние така се набарахме. Само че беше на ретро-парти, а не на фолк. И оттогава вече три години имаме нещастието взаимно да си тровим живота... 

Като Ромео и Жулиета ,но Ромео беше на балкона.Спуках гума на колата и отидох до дома на най-добрия ми приятел за помощ,свирнах и ето на балкона се показа той живеееше на квартира в тях. И така с малко побутване от страна на нашия приятел вече сме женени с дете

Сетих се и аз за една моя краткотрайна връзка...Беше барман момчето, а аз с една приятелка бяхме седнали в кафето в което той работише, да си пием кафе и да си полафим. Както си говорихме с приятелката ми, момчето мина покрай нас и подминавайки се обърна да ме погледне. Погледите ни се срщнаха за няколко секунди. Аз веднага го изкоментирах пред приятелката ми:"Видя ли къв сладур мина покрай нас?", а тя "Не"...
Сладура се върна и мина зад бара на работното си място и докато гворих с приятелката ми дойде сервитьорката и ми подаде една салфетка на заведението и каза, че от момчето зад бара. На салфетката беше написано едно много слдко стихотворение, отнасящо се за косите ми и т.н. Аз наистина имах хубава дълга коса навремето, а той първоначално виждаше само нея.
Под стихотворението беше написан телефонният му номер и името. Като пишеше "Обади ми се!". Аз от своя страна, набързо извадих едно листче и му написах моя с продължението: "Ако искаш да видиш буйните ми коси още веднъж, обади се ти: (телефонният ми номер)" След това си тръгнах с приятелката, разменяйки си погледи със сладура.
След ден - два се обади и излезнахме. И така...Но не продължи дълго - месец, най-много два. Както започна бързо, страстно и закачливо, така и завърши.
Но беше много сладко, не мислите ли?
Вече минаха повече от 4 години, но как бих го забравила. Може да не му е за първи път на сладура да сваля някаква мацка така, но на мен определено ми хареса. Кой знае на още колко го е дикламирал това същото стихче, но...беше приятно.
Така че дейстай!!!

koe беше заведението?

Ами аз пък работех в едно кафе и той идваше там. Седеше и ме гледаше втренчено, чак ме дразнеше... На 3-тия или 4-тия ден ме привика на очна ставка    аз го гледах втренчено и се чудих как до сега не бях забелязала тези мили очи... След 2 седмици заживяхме заедно, тази година септрмври месец направих спонтанен аборт    и сега продължаваме с опитите да се обебча 

Запознахме се на морето -Лозенец-тогава беше глухо село,без заведения.Бяхме на по 17 години и много,много диви....преди 26 години.Имаме 22-годишен щастлив брак и син на 17 год.За съжаление живота не беше много благосклонен към нас и загубихме две от децата си,но въпреки трудностите все още сме заедно.Желая ви много щастие и обич с любимите на сърцето ви хора.Бъдете щастливи!

simona035, да не ти е позното стихчето или нещо от историйката. Както писах възможно е да е давал на много девойчета подобни бележчици, но беше сладко и не всеки ден ти се случва нещо подобно.

На изпит в университета. Той седнал зад мен, за да преписва. 

В aha.bg,ноо сме били и съседи ... къща срещу къща,само че годината която аз съм се родила те са се изнесли от този квартал в друг 
Първите ми думи бяха "Съседе,опела върви ли 

хареса ми   

Запознахме се в 1ви клас,7години бяхме в един клас и след 10години раздяла се срещнахме и се залюбихме   

Бях написала това на моята любов преди време и още не съм му го дала....така се запознахме...
"Пролетта беше настъпила, слънцето се усмихваше,  всичко беше красиво, чуваха се детски викове от двора на училището. По-големите ученици  влизаха в час и се смееха на малчуганите които припкаха из двора и се закачаха един с друг. Разцъфналите дървета галеха  голямата сграда с клоните си, а цветовете им красяха училището. 
Пред входа на училището се намираше кафенето, в което по-големите ученици прекарваха повечето време. Там се намираше и Тя. Тя беше на 18г. и учеше в това училище, тя беше средна на ръст, мургава с чуплива тъмна коса и кафеви очи.
Беше избягала отново от час с приятелката си, пиеха кафе а тя драскаше нещо в тетрадката си ..и тогава пред голямата стъклена врата минаваше Той- нейната мечта. Високо момче с кестенява,  рошава коса и големи красиви очи, това бяха двете неща които Тя обожаваше в него. Той се движеше с наперена походка  и високо вдигната глава, сякаш целият свят беше в краката му. Винаги беше със слушалки и носеше кафе в ръката си, което взимаше от кафето до училището на път за работа сутрин.
Дотогава тя го беше виждала много пъти и тайничко и се искаше да има нещо общо с него, но този път беше различно – той я погледна и и се усмихна. В момента в който я погледна по тялото и полазиха тръпки...в стомаха и сякаш пърхаха пеперуди, после бързо завря главата си в тетрадките засрамена. От този миг нататък животът и се промени изцяло. Бе забравила за проблемите и за всичко което я тревожеше, вече мислеше само как да се добере до него и как да направи първата стъпка. ...
....Ти любов моя сигурно познаваш тези двамата за които пиша. И знаеш какво чувстват един към друг, защото това сме аз и ти ..Когато се видяхме онзи ден....дали си предполагал, че сега ще сме си толкова близки, че няма да можем да живеем един без друг. Знаел ли си , че  ще лягаш до мен вечер и ще се събуждаш със мен сутрин, че от тогава досега сме неразделни....."