"Сега ще правим сватба, ще ходим на ресторант, ще ни е скучно сами... айде да поканим поне няколко приятели!". Аз като добра жена: "Ами добре".
"Сватба, ресторант, приятели, а ти с някакво скучно костюмче... а аз какво ще дигам в първата брачна нощ (отколешна мечта му беше да ми дигне булченската рокля през първата нощ)????". Аз като добра жена: "Ами добре".
"Сватба, ресторант, приятели, булченската рокля, така или иначе ще правим сватба, поне да е истинска - с родата и хората!". Аз като добра жена мрън-врън, ама кандисах (мека мара съм си, какво да се прави).
От комсомолска стана голяма сватба, определено не съжалявам, но все си мисля, че и малка да беше, пак нямаше да съжалявам. Поне се сдобрих с някои роднини, на които им бях вдигнала мерника...
Моля , пратете ми паролата за албумчето.