НОЕМВРИЙЧЕТА 2005 - 20 тема

Юка, браво на Кейти, хайде утре и да спинка там!
Деси, ще се смеем сигурно след няколко месеца като се сетим какво ни е било, но няма как да не се мине през това.
Майче, не се натъжавай (макар че на мен са ми подобни притесненията) сигурна съм, че Петранче ще те изненада занапред, лошото е че не можем вече да бъдем свидетели на това, което се случва около тях и да контролираме ситуацията, а може би просто няма нужда! 
тити, както винаги ме караш да се усмихвам, четейки те! 

И като споменахте рожден ден, моля ви пак - казвайте нови клубчета, местенца... 

Здравейте  

Чета с особен интерес преживявания на децата и на майките им и не знам защо така мъчно ми става някак....Уж си е просто градина, ама е странно колко бързо стигнахме до момента, когато трябва да ги вкарваме малко или много в обществените порядки, ритъм и заведения   Наистина се надявам от все сърце всички да се адаптират бързо към новото положение и да ходят с интерес или поне с приемливо съгласие и лелките да се справят професионално със задълженията си, за да са ангажирани децата и да нямат много време да мислят къде са мама и тати  

Майче, типична ситуация на нетактичност от страна на лелището   Рецепта за по- бойно дете не знам, ама ако някой ти каже- дай я и на мен, моля. Те са си характери и ако Петра е деликатна и чувствителна няма как да се промени особено. Май само житейските уроци от първа ръка са способни да ни попроменят, ама и това е относително  

Тити, що така ти го бият младежа? Той какво им прави, че да предизвиква тези страсти, а  

По темата РД- при нас май сега ще се провали моята така желана идея и пак ще трябва да се бутаме в някой клуб, но да видим...Иначе за момента от клубовете съм на ДжулиЛенд, и то не за друго, а защото е широко, а и Яна е много свойска там и ще се чувства комфортно. Иска ми се обаче да прескоча тази атмосфера на поточна линия за празници и ще трябва да видя какво биха могли да измислят, ако изобщо им се напряга на мацките там.
Поне подаръците съм поуточнила, че сериозно бях се отнесла на тази тема.

Юка, аз защо съм останала с впечатление, че вие нямаше да тръгвате на градина   Дали съм пропуснала нещо или съм изцяло в заблуда?

Сисиии, дано и вие бързо свикнете (и двечките) с градината  

Аз днес най- накрая направих глупавия диабетен профил- сега отново чакане до петък за резултати, а в следващите 400 години не искам да виждам сладко след огромното количество гликоза, с което ме наблъскаха днес   Вече имам по ръцете си повече дупки от средно- статистическия наркоман и даже ме загледаха странно в един магазин в събота  

exxo, радвай се, че не сте минали на вълна принцеси! Мечока поне има готини лафове в инвентара си, а тия принцеси всичките заедно не могат да намерят акъл колкото за тест за първи клас и системно демонстрират неадекватно поведение в различни ситуации- няма и капка какво да се научи от тези филмчета, а Яна сега е като омагьосана само от тях   И Франклин го анатемоса и всички- разиграваме сценки от филмчетата по цял ден   Странното е, че никой не я е насочвал умишлено към тях- и двамата с баща й се опитваме да й пълним главата с по- "полезна" информация, ама не- къде го биеш, къде се пука.

desytka, добре си си дошла и чакаме снимки  

Понеделнишки ви пожелавам успешна и лека седмица и здрави деца.
Ние вчера ходихме до Пловдив на гости на брат ми. Сутринта бях много разочарована от лошото време, по пътя ни валя дори мокър сняг на Вакарел (даже беше и понатрупало и побеляло), за това и честит "честит първи сняг" мога да пожелая вече  Всъщност деня ни беше много приятен, дори следобед бяхме на разходка в поножието на някое си тепе. Щяхме да се возим на детска железница, но уви, не работеше.
Анеле, ти знаеш ли я тази атракция. Много интересно за деца ми се стори. Особено за такива като Ваньо, които обичат влакчета.

И аз искам инструкция "как да направим детето си по-бойко". Ваньо само на мен и татко си се инати. Уж е ясленско, градинско дете, а хич не смее да се репчи на други, дори и по-малки и по-момичета... За сметка на това снощи 5 октомври 2008, от седем вечерта до осем и нещо вечерта рева, че иска да отидем на морето...., че иска да стои навън на студено .... дори да му измръзнат ушите и да се счупят..... От нищо не се залъгва или успокоява.  В знак на демонстрация, че изобщо не иска да стои у нас през цялото време стоя със закопчано яке у нас, дори си изхвърли пантофите в кофата за боклук...
Честно казано, ако не беше мое дете нямаше да го изтрая. Щях да се обадя на родителите му да дойдат и да се оправят с него...

Милейди, мерси, след малко тръгвам да я взимам и пак ще пиша. Кажи ми, моля те, повече за Джули Ленд, че и аз към него клоня?! И въобще друг подобен на него клуб, ако се сещащ, ще ми е от полза!    А това с принцесите все едно аз го пиша, добре, че стана по-студено, че прибрахме обувките с токчета, че все на бал ходи.. Не че не ги вади пак, но не е постоянно тракане из вкъщи.
Не съм спряла да стискам палци за изследванията!  И все забравям да ти кажа, че преди 2 седмици и аз си фраснах един от пръстчетата на крака и още ме боли и ходя неестествено, но так и не отидох на доктор, ще си имам кривчо, нали съм си инат.

diddi, звучи много интересно, трябва да се пробва. Както винаги споделяш забавни случки с Ваньо!

Ох, на мен хич не ми е забавно докато се случват случките. В събота пък рева, че не иска да изеле навън. Трябваше насила да го облека и изнеса пред блока. Там се тръшна пред вратата, като един бесен затворник и затропа някой да му отвори (обаче обратно от вън на вътре....) след това си съблича блузата, за да му е студено, та стоя известно време по потник в усойната сянка пред блока, не искал на вън, не искал на "Патиланци", не искал да си купим сок, не искал пуканки, не искал нещо друго... искал си у нас, абе около нас все има някаква драма.... половин час по-късно бяхме най-щастливото семейство, а Ваньо подтичваше към "Патиланци" и викаше "Мамо, дай ми пустинка (стотинка) за влака..." Личните ми очаквания бяха да реве и на връщане, че вече не иска у нас, а навън .... поне това ми спести

доклад 2ра част:
пипа беше сериозна, но не нещастна. делово каза, че на градината е по-хубаво отколкото на яслата, спала на първия етаж, изяла си цялата супа, но си изцапала жилетката, тората била вкусна /яли някаква за закуска/, имало 3 дечица на масичката за хранене, не им знае имената, играла си с инструментите и толкова    за награда я оставихме да си избере торта за РД. ест, взехме от сладкарницата, която е най-близката до ДГ - т.е. от Лагуна. за инфо, не голяма торта с котка /каквато петра поиска; btw хич не ми харесва/ струва 66 кинта  и най-лошото е, че пипа всъщност не разбра,ч е поръчваме торта. тя си знае, че като платиш, и после си вземаш нещото у дома. е, тоя път понеже не взехме нищо, се наложи да прескочим до 100те грама, за да вземем от големите меденки, за да компенсираме липсата на торта.
от утре натирвам и двамата.

и да се похваля - днес получих 1ва глава от книгата ми - налята, странирана и нагиздена. изглежд простро страхотно! ама и филков ква жена си е 'зел, а 

майче,Петра наистина  се притеснява в непозната среда ,но според мен има сила  и се справя  адекватно със ситуациите.Имаше случка ,при която възникна спор между Алекс и Петра за един куфар със строителни елементи,при който Алекс хукна възмутено към нас да ни обяснява ,че момиченцето /Петра / й взело куфара.
Казах й , че това не е нейния куфар ,което доста я озадачи.Чак  долната й устничка  увисна от удивление
.После ми пита чий е куфара и докато й обяснявах ,че е на Васко - Петра дойде бойно и тръсна гневно куфара в краката на Алекс .Между другото Алекс би направила същото - би тръснала куфара гневно в краката на онзи ,който е отишъл някъде да се оплаква от нея.Виждала съм го многократно. Та в този смисъл мисля ,че Петра реагира съвсем адекватно ,справя се със ситуациите и показва гордост. Ако  някой се интересува какво стана с куфара- Алекс го занесе на Васко ,но той го удряше с ръце и  категорично отказваше  да го приеме.

Сисиии ,това ,което пишеш до сега за градината звучи много добре ,дори и факта ,че шкафчетата са изрисувани и вашето е с кокичета .Съжалявам ,че не проучих   навреме тази детска градина , трябваше да се насоча към нея.
 
майче,каква книга ?!

*MILADY* Стискам палци за петък!  А за дупките - да не ти пука какво мислят хората! Миналия месец (или беше по миналия  ) като водих Крис 10-те дена на вен. АБ си умирах от смях ...като я видят с абоката на ръката и или се разбягват или заобикалят, абе .......да не ти пука!
diddi 
majceto то си им идва от вътре на децата! И аз искам да направя Криста малко по НЕ  буйна, ама не става! Понякога децата се плашат от нея, особено като им изръмжи или нададе боен вик  , но тя си е такава!
Хайде и Криста е болна! След една седмица на ДГ, сега ще сме една седмица в къщи!Но не това ме притеснява...от събота вечер се мъчим да й свалим Т, успяваме за 2-3 часа и пак я вдига! Днес я водих на преглед и ..червено гърло, нищо друго, нито сополи, нищо???  От тази вечер и прегракна, що за болест е това?

ангина! 
в началото е само червено гърло, после е сочно, а на финала - с налепи. ипрез цялото време има Т, която само за кратко се повлиява от медикаментите 

деси - 'мчи не съм ли писала. чудна работа. явно другаде е било   онуй перуанското нещо го оформям в книга, за да го подаря на филков за РД. беше ми супер трудно да намеря издателство, защото цената за брой е висока /към 40 лева е/, а тиражът е малко - мога да си позволя тайно да отпечатам не повече от 20 броя. всъщност, истината е, че аз самата изобщо не се справих с намирането на някой, който да печата. обаче сестрата на филков удари едно рамо пред к реклама, та сега те го правят. е, денс ми изпратиха първата глава да съм кажела дали ми харесва. ама к'во разбирам аз от дизайн и предпечат - разбира се, че ми харесва   много, много ми харесва дори  
и новият ми ламинат ми харесва. а как лесно се чисти - не е истина  

верно, майче? Страхотно звучи! И наистина не си казвала тук.

ангина, мда. Освен ако не е нещо, което започва с ларинг...  Деян вдига много висока Т , максимум 2 дни, червено гърло и дотам. После не съм му надничала в гърлото и не знам има ли налепи.

nikiki това прилича на нашата одисея със зейна, 39-6вдига и като дам лекарство след 3часа пак е така, така беше три четри дни, леко червено гърло, от което не е температурата, педито вика че е някакъв лек вирус, и наистина от понеделник си е добре детето, но почна да кашля, явно чисти нещо отвътре, дано бързо се оправяте, аз редувах нурофен и ефералган, давах и витамин с
благодаря ви за приветствията,
Ето ви включване от нашето завръщане в градината
Неделя през нощта е, зейна не ще да спи в леглото, иска само в мен, и в баща си не ще, гледаме тв, чад пад задрямва и като я сложа в леглото изпада в изстерии, някъде към 1ч се буди Нур, поема я баща и, и така си се разминаваме в детската и коридора, спалнята, всеки с по едно дете, Нур не ще да спи, а в понеделник е на ясла, и така към 6ч сутринта нур заспива, зейна заспива с мен в леглото към 6-30 в 7 и малко ставам да будя нур, тя реве че и се спи, а аз я обличам набързо измива, и приготвям за "училището" тя искала да си спи в стаята и други такива, но като отидохме да гледаме през прозореца дали не е дошъл рейса и се зарадва трепетно на това че ще ходи с рейса. Слизаме, аз си знам че рейса ще е забравил че днес сме пак на училище, но от бързане си забравих телефона горе да го подсетя, та почакахме 10тин аминути и рейса го няма, казвам че няма рейс и гледам сълзи в учите на нур. Обясних че рейса се е счупил и баща и ще я кара, и така ги изпратир и си легнах аз още два часа. Като си я взех беше много доволна, разказа ми че спал амного, яла играла, и утре ще ходи с рейса.
Дано  бързо да свикват малките човечета с градините,  и най важното е да боледуват по малко,
majceto много готино това с книгата

Здравейте, момичета!
Приzнавам си беz бой, че се иzгубих, а сега дори не съм чела подробно, но реших да се включа, zа да не иzпускам толкова много от вас
При нас всичко е ок, Малик от 1ви септември ходи на детска градина и свикна почти беz да пророни сълzа, сутрин ни буди, zа да ходим на детска градина.
Аz работя от същата дата и съм много, много доволна. Чак съжалих, че не съм на пълен работен ден, но семейството нещо не се съгласява Ми то било рахат, бе. Въzрастни хора, които не се тръшкат при най малкото "не", приятна, подредена атмосфера, хубави и ненакапани дрехи, винаги ти отговарят, като попиташ нещо, откликват, като ги помолиш и могат да се нахранят на обяд, беz да оплескат всичко около и по себе си. Досега и никой не ме е zамерял  с клавиатура, я с друга играчка.
Сега ще ви чета, дружки мои, надвам се при вас всичко да е ок

Ето и нашата втора част - отидох към 4 и с умиление я видях, седнала редом с другите, наредени в кръг на столчетата, нещо се занимаваха. Извикаха я, изтича до мен с усмивка, гушна ме и започна да разказва въодушевено разни неща. Нямаше следи от лекета, от сълзи също, т.е. намерих я чиста, с прилежни опашки (по-хубави ми се видяха от тези, с които я оставих), със същите дрехи - нямало е фалове (макар че тя не се е напишквала никога след окончателното махане на памперса). Страхувах се, че може да не си каже, или да не я чуят, но даже сега вечерта ни демонстрира как там сама ходи да пишка и държеше и тук така, та и на голямата тоалетна вече се справя без седалка! Очудващо бързо започна да попива. Каза, че е яла картофена манджичка и кремче за следобедна закуска, но също каза, че е гладна и яде грозде и банан. Аз пак пропуснах да видя менюто, за да мога да компенсирам нещата вкъщи, но утре. Спала е на легло от второто ниво и ми каза, че предпочита долу, утре ще питам, ако има възможност да я преместят. Та общо взето това, много неща ми разказа, утре ще видим как ще се тръгнем и ще се разделим, сякаш вече това най-много ме тревожи, а не дали е добре там - очевидно да!

Деси, аз продължавам да срещам познати и непознати, които като питат в коя градина ходи Юлиана и започват да я хвалят като прословута с еди какво си, като "най-добрата" в София и т.н. Но сигурно и за други така говорят, определено обаче засега съм доволна като база и персонал, ще видим детайлите. На родителската среща вероятно ще лъснат някои недоимъци, макар че при записването директорката започна нещо да ми обяснява за ремонта, а аз избързах й казах, че за каквото трябва ще даваме пари, а те едва ли не се обиди, че всичко си имат. Досега се запознах с една майка на близнаци, очен лекар е в МА, предполагам, че има и други медицински лица, заради близостта си до болниците тук. Сигурна съм, че и вашата е добра, но най-важно е Алекс да ходи и да се връща с желание и въобще това, че ходи някъде!  
  
Майче, страхотно!!!!! Ще се радвам да получа някое копие на ксерокс например.   А за Петранче доклада звучи добре! Хайде следващите дни още по-ведро!  
nikiki, дано се оправя бързо Криста!

diddi, а в детската градина как е напоследък Ваньо?

Ей, Сердика!!!!!  Толкова много се радвам, че си пак тук! Всъщност в България ли сте, подозирам, че не? А с твоята уникална лъчезарност съм сигурна, че няма как да не се чувстваш добре на това място, защото просто си покоряваща и хората са щастливци, че са попаднали на теб! 

...неееее..имам лоши спомени от последната ангина , Клара дано да е като вашето! Аз редувам всичко що имам и Хиксалгин, Нурофен, ако видя , че отива над 39 й слагам директно свещичка, не искам повече гърчове!

Майче както винаги си супер оригинална аз също с удоволствие бих прочела книгата ти, защото винаги съм "казвала", че имаш дар слово!
Петранче няма как да я направиш по-борбена, това идва от природата. Като чета каква е кротичка, чак не мога да повярвам, че са родени с Ния на една дата. Ния на моменти повече прилича на Ваньо. Тръшка се и на всичко казва не. Сутрин не иска баба си, вечер реве пък за нея. Лягайки вечер обявява, че няма да спи и иска да става, същото се случва и ако се събуди в 2 през нощта. Започват едни увещания за 2-3 минути и пак отнася плувката. Иначе си е бойна и дива, но и ние с баща й сме били диваци и двамата.
Сердика не мога да не споделя, че си купих първото нещо от твоята любима марка козметика - очна линия. Уникална е!