Албена13 наистина права си, все пак в целия този процес от създаването на детето до раждането му сме и двамата,но аз самата за себе си не съм решила. А той иска да присъства.Първият път не разрешаваха на бащите.Сега ще видим...има още време да решим....
- Публикувана: 18 ноем. 2008, 23:07 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2008, 14:30 ч.
Бъдещи мами Февруарки-сладки дебеланки,чакат бебета засмянки...
Elisana Решението си е до теб. Аз се опитвам да споделям всичко с мъжът си. Болки, тежести, притеснения. Той вижда как ме боли гърба, как ми е тежко и се въртя нощем като луда. Вижда какви витамини вземам, как се променя тялото ми, как ме е страх и как тъжно се гледам в огледалото. Знае, къде ще ме режат и къде ще е белега... всичко. Присъства на всички прегледи и кръвни тестове.
Нека да види и раждането. Мъжете си мислят, че имаш бебе и хоп, след това си супер модел пак и всичко си се връща по старо му. Да ама не.
Не ме е срам от него, напротив, той е мой приятел и другарче. Трябва да знае всичко и да види всичко, за да има уважението. Аз се притеснявам как ще свалям кила, как ще махам стрии и тем подобни. Защо той да не знае?
Задълбочих се де... но съм обмисляла всичко това хиляди пъти.
Нека да види и раждането. Мъжете си мислят, че имаш бебе и хоп, след това си супер модел пак и всичко си се връща по старо му. Да ама не.
Не ме е срам от него, напротив, той е мой приятел и другарче. Трябва да знае всичко и да види всичко, за да има уважението. Аз се притеснявам как ще свалям кила, как ще махам стрии и тем подобни. Защо той да не знае?
Задълбочих се де... но съм обмисляла всичко това хиляди пъти.
По въпроса за нощниците да вметна нещичко и аз. В нашата болница (по небясними за мен причини) не дават да си със собственна ношница а ползваш тяхна (сигурно са стерилни 
) Отплеснах се всъщност това, което исках да ви напомня е да си търсите такива, които се копчаят отпред ще ви е необходим бърз и лесен достъп до 
) Отплеснах се всъщност това, което исках да ви напомня е да си търсите такива, които се копчаят отпред ще ви е необходим бърз и лесен достъп до 
Албена, абсолютно съм съгласна с теб!!!Дори това детайлно запознаване е малко,защото те могат да се опитат да си представят,но не и да го изживеят.Аз казвам на моя мъж,че искам само за 4 часа да е в моето тяло и ще го питам тогава как ще се чувства.От нас си зависи те да проумеят,че раждането на едно дете е истински подвиг от страна на жената и дори само заради него ние заслужаваме безпределно уважение и респект!Ако им спестяваме всичко и само казваме,че сме добре и се усмихваме сякаш да си с 10кг. отгоре,да те боли кръста и да се ужасяваш от предстоящото раждане не е кой знае какво,то те ще вярват вечно,че това наистина не е нещо по-сложно от ходенето на работа.Вярно,че ще разчитаме на тях да изкарват пари,но аз определено бих предпочела да ходя да работя-кафенце,лафче,кариера пред неприятните моменти свързани с бременността.
Добро утро,
Фокси благодаря за новата темичка. Нека само хубави новинки да си споделяме тука
k.penkova чудесна закуска с перфектно музикално озвучение от Мартеничка
Carbo след обяд ще дам отчет задължително
Вземи си и ти някой ден отпуска или болничен, поне да не ги виждаш шефчетата и да се успокойш.
Аз от днес нали съм си в къщи точно по тази причина и то че взех наистина се разболях.
Такава кашлица и гърло ме мъчат, че започвам пак със сиропчетата. Миналия път май те ме оправиха по-бързичко.
Момичета не ни ли е още раничко да стягаме багажа за родилното
Уф аз още не искам и да се замислям. Снощи четох поредните разкази на Ноемврийките и после си мислих, че трудно лесно, с повече или с по-малко болки всичко отминава и остава радостта от малкото сладурче. Така че аз започвам да се настроивам положително към раждането /да видим до кога/
Фокси благодаря за новата темичка. Нека само хубави новинки да си споделяме тука
k.penkova чудесна закуска с перфектно музикално озвучение от Мартеничка
Carbo след обяд ще дам отчет задължително
Вземи си и ти някой ден отпуска или болничен, поне да не ги виждаш шефчетата и да се успокойш.Аз от днес нали съм си в къщи точно по тази причина и то че взех наистина се разболях.
Такава кашлица и гърло ме мъчат, че започвам пак със сиропчетата. Миналия път май те ме оправиха по-бързичко.Момичета не ни ли е още раничко да стягаме багажа за родилното
Уф аз още не искам и да се замислям. Снощи четох поредните разкази на Ноемврийките и после си мислих, че трудно лесно, с повече или с по-малко болки всичко отминава и остава радостта от малкото сладурче. Така че аз започвам да се настроивам положително към раждането /да видим до кога/
hetera Значи мислим по един и същ начин. Има мами които не обичат мъжете им да знаят. Аз мисля, че ако ще ме е срам от мъжът ми и какво може да си помисли той за мен визуално... че защо съм се омъжила за него?
Той горкият пъшка с мен. Колкото повече наедряваме, толкова по тежко ни става. Нека да знаят мъжете де. Защото бутат коремчето, бебчо ритка и те щастливи.. да де, но да му кажа ли как бебчо ми е прищипал нещо и чак не мога да дишам или как не мога да отида до тоалетна 3 дена и после (хемороиди)
и му завиждам като ходи до кенефа и после вика " Това място е блокирано за 1 час. Ще палим свещи 
, Тоест много мирише, не идвай насам. ... И как се мъкна по стъпалата задъхана... еее, а как ме е страх от операцията.
Абе знаем си, не ви казвам нещо различно. Малеее как се вдъхнових.
Той горкият пъшка с мен. Колкото повече наедряваме, толкова по тежко ни става. Нека да знаят мъжете де. Защото бутат коремчето, бебчо ритка и те щастливи.. да де, но да му кажа ли как бебчо ми е прищипал нещо и чак не мога да дишам или как не мога да отида до тоалетна 3 дена и после (хемороиди)
и му завиждам като ходи до кенефа и после вика " Това място е блокирано за 1 час. Ще палим свещи , Тоест много мирише, не идвай насам. ... И как се мъкна по стъпалата задъхана... еее, а как ме е страх от операцията.Абе знаем си, не ви казвам нещо различно. Малеее как се вдъхнових.
Привет и от мен!
Завърнах се от Пловдив. Изчетох послушно пропуснатата тема и се разписвам.
Вчера си избирах лекар, който да ми води раждането. Лошото е, че вече не работи в болницата, в която исках да раждам и сега съм пред дилема кое е по - важно: болницата или специалистът?
Освен това установих, че сега ме е страх повече от първия път и аз не знам защо... Толкова ентусиазирано влязох да раждам тогава, че се смеех през цялото време... Сега не знам, дано е само период.
Относно присъствието на бащата - аз не искам съпругът ми да е с мен. Достатъчно загрижен, отговорен, съчувстващ и отдаден е, за да го "възпитавам" с подобни преживявания. Знам, че ако му кажа, че имам нужда от него ще е с мен, но това ще му дойде свръх. А и аз самата няма да се чувствам добре.
Иначе, продължавам с контракциите по няколко пъти на ден, въпреки магнерота... Започнах да пия и витамини, защото хемоглобина ми беше нисък на последните изследвания.
Надявам се всички да си изчакаме термините и да няма изненади!
Завърнах се от Пловдив. Изчетох послушно пропуснатата тема и се разписвам.
Вчера си избирах лекар, който да ми води раждането. Лошото е, че вече не работи в болницата, в която исках да раждам и сега съм пред дилема кое е по - важно: болницата или специалистът?
Освен това установих, че сега ме е страх повече от първия път и аз не знам защо... Толкова ентусиазирано влязох да раждам тогава, че се смеех през цялото време... Сега не знам, дано е само период.
Относно присъствието на бащата - аз не искам съпругът ми да е с мен. Достатъчно загрижен, отговорен, съчувстващ и отдаден е, за да го "възпитавам" с подобни преживявания. Знам, че ако му кажа, че имам нужда от него ще е с мен, но това ще му дойде свръх. А и аз самата няма да се чувствам добре.
Иначе, продължавам с контракциите по няколко пъти на ден, въпреки магнерота... Започнах да пия и витамини, защото хемоглобина ми беше нисък на последните изследвания.
Надявам се всички да си изчакаме термините и да няма изненади!
hetera Значи мислим по един и същ начин. Има мами които не обичат мъжете им да знаят. Аз мисля, че ако ще ме е срам от мъжът ми и какво може да си помисли той за мен визуално... че защо съм се омъжила за него?
Той горкият пъшка с мен. Колкото повече наедряваме, толкова по тежко ни става. Нека да знаят мъжете де. Защото бутат коремчето, бебчо ритка и те щастливи..
Той горкият пъшка с мен. Колкото повече наедряваме, толкова по тежко ни става. Нека да знаят мъжете де. Защото бутат коремчето, бебчо ритка и те щастливи..
Не съм съгласна , че трябва да си подложа мъжа на подобна травма за да започне да уважава жени и майки тепърва. Когато миналия месец ме болеше кистата на зъба през нощта( разказвах ви тогава ) трябваше да изкарам някак с болките до следващия ден , когато ме оперираха, но към 1:30 започнаха страшни болки и аз ревнах с глас. Ами той човека се побърка. Пратих го в аптеката да ми купи нещо за обезболяване, каквото и да е. И той се върна без нищо- чели с аптекарката , мислили , но навсякъде пишело, че не става за бременни и аз ревнах още повече и той замалко да ревне с мене. Как да го подложа на гледката с раждането. С какво го е заслужил. Той е мъж. Инстинката му е да си пази жената и семейството от болка и наряване, а там само трябва да седи и да гледа как ме боли. А като мине всичко ще му разкажа тогава за да знае.
MamaZ А какво казва доки за контракциите? Нормално ли е? Защо не спират?
foxy81 И аз мисля така за моят мъж. На английски се казва "Ние сме бременни" не Аз съм бременна... когато мъжът говори за бременността. Аз реших, че трябва да приложим това и сега той се мъчи с мен
Само дето не може да роди с мен.
И после ще сменяме памперси заедно. Но и аз се гордея с моето пиленце. Винаги ми напомня, че не съм сама и той е до мен за помощ.
Момичета навлязох в 7мият месец. Другият месец сме на море, как ли ще се кандилкам по плажа. Да не вземат да се плашат хората, че китовете са наизлезли на брега. А как ще съм в жегата
направо не знам. Имаме 7 часа път с кола до там и после обратно. Дали ще издържа?
lukrecciana Ами различни хора, различно мнение, различни ситуации. Спор не може да има. Всеки си знае за себе си.
foxy81 И аз мисля така за моят мъж. На английски се казва "Ние сме бременни" не Аз съм бременна... когато мъжът говори за бременността. Аз реших, че трябва да приложим това и сега той се мъчи с мен
Само дето не може да роди с мен.И после ще сменяме памперси заедно. Но и аз се гордея с моето пиленце. Винаги ми напомня, че не съм сама и той е до мен за помощ.
Момичета навлязох в 7мият месец. Другият месец сме на море, как ли ще се кандилкам по плажа. Да не вземат да се плашат хората, че китовете са наизлезли на брега. А как ще съм в жегата
направо не знам. Имаме 7 часа път с кола до там и после обратно. Дали ще издържа?lukrecciana Ами различни хора, различно мнение, различни ситуации. Спор не може да има. Всеки си знае за себе си.
Албена, засега не са опасни - не са болезнени и чести. Пия си магнерота и гледам да не се товаря. И предишния път бях така, явно трябва да си търпя.
А ти, наистина внимавай с жегата! Аз бях на море 4-5 месец и нямах проблеми с пътуването и с друго освен с горещината. Обратно на всички предписания, най - хладно ми беше на плажа, под чадъра - полъхваше от морето, аз на сянка и въобще не се усещаха температурите така, както в града или в стаята ни.
А ти, наистина внимавай с жегата! Аз бях на море 4-5 месец и нямах проблеми с пътуването и с друго освен с горещината. Обратно на всички предписания, най - хладно ми беше на плажа, под чадъра - полъхваше от морето, аз на сянка и въобще не се усещаха температурите така, както в града или в стаята ни.
lukrecciana, той ако не е възпитан да уважава жените тепърва няма как да го научиш,но само се чуй - не бих го подложила на това,та какво е това раждането на собствената му плът и кръв,ако на тях им е гадно само да ни гледат как раждаме,то за нас какво остава след като го изпитваме. Присъствието на мъжа според мен не е наказание,а нещо много повече от това и ако един мъж го приема като наказание,то по-добре да не бъде с жена си.Евала на мъжа на Албена и на Фокси,моя също се опитва нон стоп да е с мен във всичко доколкото може.Аз не съм се омъжила,за да има кой да се грижи за мен и да ме предпазва,а за да имам равноправен другар в живота,който да ме разбира и да е до мен в добро и зло.
Албенче сигурна ли си,че е редно в 8-мия месец да пътуваш 7 часа с кола???
Албенче сигурна ли си,че е редно в 8-мия месец да пътуваш 7 часа с кола???
Албенче , напълно съм съгласна с теб.
А иначе за НИЕ сме бременни- одобрявам с две ръце. Разбира се , че сме ние и не позволям да става Аз съм бременна. В тоя ред на мисли смятам , че щом аз се лишавам от разни работи сега той също трябва да се лишава. Имамм предвид ходенето по кръчми с приятели и т.н. Ходим двамата за малко и ме прибират да лежа. Той поне си пие ракийката , а аз сокче. А как ми се пие една водка с ледчета....... искам на дискотека и после кекс,кекс....Ама няма. Само магнезий и витамини.
А иначе за НИЕ сме бременни- одобрявам с две ръце. Разбира се , че сме ние и не позволям да става Аз съм бременна. В тоя ред на мисли смятам , че щом аз се лишавам от разни работи сега той също трябва да се лишава. Имамм предвид ходенето по кръчми с приятели и т.н. Ходим двамата за малко и ме прибират да лежа. Той поне си пие ракийката , а аз сокче. А как ми се пие една водка с ледчета....... искам на дискотека и после кекс,кекс....Ама няма. Само магнезий и витамини.
Здравейте и от мен в новата ни, супер готина темичка! Няма да казвам колко е хубава този път, че ми писна да повтарям едно и също Фокси, ти си знаеш 
Виждам че говорите за присъствието на таткото. Да си призная аз първия път имах нагласата че раждането ще е някакво грозно нещо, с кървища и не знам какво още и не исках мъжа ми да дойде. Оказа се обаче, че нито аз го преживях тежко, нито пък имаше някакви грозни гледки. Кръв имаше само като излезе плацентата, ама ако мъжа ми беше там щеше да зяпа бебето точно в този момент и нямаше нищо да види По-скоро за мен самото раждане беше един вълшебен момент, когато едно малко човече се появи на света. Майка ми беше с мен, мисля, че мъжа ми малко съжалява че не дойде. За съжаление този път май няма да имаме избор - в тукашната болница има само 2 недостатъка- не може никой роднина да присъства и няма свиждания. Така че явно таткото ще види малчо чак на 2-рия ден като ме изпишат.
За нощниците и аз щях да отбележа същото като k.penkova - хубаво е да са разкопчаващи се отпред
MamaZ, и аз да питам за контракциите-какво казва доктора?
И да питам Десика дали е отишла на лекар?
Фокси, ти си знаеш Виждам че говорите за присъствието на таткото. Да си призная аз първия път имах нагласата че раждането ще е някакво грозно нещо, с кървища и не знам какво още и не исках мъжа ми да дойде. Оказа се обаче, че нито аз го преживях тежко, нито пък имаше някакви грозни гледки. Кръв имаше само като излезе плацентата, ама ако мъжа ми беше там щеше да зяпа бебето точно в този момент и нямаше нищо да види
По-скоро за мен самото раждане беше един вълшебен момент, когато едно малко човече се появи на света. Майка ми беше с мен, мисля, че мъжа ми малко съжалява че не дойде. За съжаление този път май няма да имаме избор - в тукашната болница има само 2 недостатъка- не може никой роднина да присъства и няма свиждания. Така че явно таткото ще види малчо чак на 2-рия ден като ме изпишат.За нощниците и аз щях да отбележа същото като k.penkova - хубаво е да са разкопчаващи се отпред
MamaZ, и аз да питам за контракциите-какво казва доктора?
И да питам Десика дали е отишла на лекар?
Момичета, хубав ден и от мен. Пак съм пропуснала цяла тема, но ще чета после.
Пазете се и дано няма изненади "неприлично" рано, защото днес четох за бебче родено в Кюстендил във 22 г. с с тегло 610 гр. и спасено слава богу, така че се втрещих.
На мен все ми се струва, че има достатъчно време, нищо че ще раждам за втори път и прекрасно знам, че нищо не може да се предвиди.
По повод присъствието на таткото - предпочитам да бъде извън родилната зала и то не защото се срамувам от вида си там, въпреки че не мога да кажа каква "красавица" съм отстрани в този момент, а защото първия път родих изключително трудно и процесът беше много продължителен / около 20 часа /, така че през това време човек преминава през различни чисто физически и психологически периоди и поне аз във фазата на пълно изтощение се чувствам добре сама със себе си.
Все пак всичко това е въпрос на личен избор. Желая Ви да вземете най - правилното решение, всяка за себе си
Пазете се и дано няма изненади "неприлично" рано, защото днес четох за бебче родено в Кюстендил във 22 г. с с тегло 610 гр. и спасено слава богу, така че се втрещих.
На мен все ми се струва, че има достатъчно време, нищо че ще раждам за втори път и прекрасно знам, че нищо не може да се предвиди.
По повод присъствието на таткото - предпочитам да бъде извън родилната зала и то не защото се срамувам от вида си там, въпреки че не мога да кажа каква "красавица"
съм отстрани в този момент, а защото първия път родих изключително трудно и процесът беше много продължителен / около 20 часа /, така че през това време човек преминава през различни чисто физически и психологически периоди и поне аз във фазата на пълно изтощение се чувствам добре сама със себе си.Все пак всичко това е въпрос на личен избор. Желая Ви да вземете най - правилното решение, всяка за себе си
Препоръчани теми