Мамо Цоцоланке, страхотен пост - ти си като Странджата в една малка, спретната ...не кръчмичка, а сладкарничка, в която се сервират топли хлебчета, кексчета ... усмивки и добро настроение. Надявам се, че не те засягам със странната си аналогия, но наистина ти усещаш и разговаряш не само със старите виртуални и "на живо"приятелки, но и с "нередовните", с тези, които не винаги и лесно могат да намерят своето място и да бъдат приети. Аз, макар и рядко пишеща в този клуб, винаги съм имала усещането на одобрение, съпричастност и уважение - нещо, което не се среща често във виртуалната комуникация. Може би, причината за това е че голяма част от редовно списващите тук се познават лично и между тях е изградено трайно доверие и приятелство...или нещо друго... няма да гадая... ще се включвам винаги когато имам възможност!!! Бъдете здрави и се радвайте на децата си и щастието, което те ви носят!