- Публикувана: 26 юни 2004, 19:23 ч.
- Последно мнение: 9 март 2005, 10:11 ч.
С каква разлика се родиха?
eho, zdraveite na vsi4ki...
az su6to sum s dve palavi 6u6uita v korem4eto... v sedmi mesec sum i ve4e mnogo mi teji....kakvi li ne zorove ne prejiviah do momenta, no samo se nadiavam beb4ovcite da sa dobre... vse se pritesniavam, 4e edinia e po-maluk ot drugia, ili puk 4e edinia rita pove4e ot drugia...Pri vas taka li be6e? A koga go rodihte? na men doktora mi kaza, da gi 4akam dosta po-rano... i ako moga da izdurja da vliaza v osmia mesec!
az su6to sum s dve palavi 6u6uita v korem4eto... v sedmi mesec sum i ve4e mnogo mi teji....kakvi li ne zorove ne prejiviah do momenta, no samo se nadiavam beb4ovcite da sa dobre... vse se pritesniavam, 4e edinia e po-maluk ot drugia, ili puk 4e edinia rita pove4e ot drugia...Pri vas taka li be6e? A koga go rodihte? na men doktora mi kaza, da gi 4akam dosta po-rano... i ako moga da izdurja da vliaza v osmia mesec!
Цитат на: ella
vse se pritesniavam, 4e edinia e po-maluk ot drugia, ili puk 4e edinia rita pove4e ot drugia...Pri vas taka li be6e? A koga go rodihte? na men doktora mi kaza, da gi 4akam dosta po-rano... i ako moga da izdurja da vliaza v osmia mesec!
Да, едната ми мома риташе по-осезаемо, а другата се оказа, че е ритала зад плацентите и затова не съм я усещала толкова, не че не е ритала
За размерите - и двете се родиха съвсем еднакви - 2650 гр и 49 см. с разлика във времето от 15 минути. Добутах ги до 38 седмица.
Не мисли за преждевременно раждане. Почивай си повече, движи се, не се товари с никаква тежка работа и мисли само за хубавите неща, които те очакват. Ще издържиш не само до 8-я месец, а и по-нататък.
ела,всичко ще е ок.все пак те са две отделни същества от сега-нормално е да имат разлика в големината или темперамента.моята дъщеря ме скъсваше от ритници,а той едва се помръдваше 
стискам палци-бременей си спокойно и се пази.аз също родих по-рано,но тука има доста мами,които са си износили бебоците почти до термин 
затова давай по-ведро и се радвай на спокойствието,което имаш сега
стискам палци-бременей си спокойно и се пази.аз също родих по-рано,но тука има доста мами,които са си износили бебоците почти до термин затова давай по-ведро и се радвай на спокойствието,което имаш сега
Ела, Креми е права, че е въпрос на темперамент. И нашите шушки бяха така. Преди да се родят Ванеса постоянно риташе и скачаше (чак понякога ме болеше ужасно) - такава е и сега - много е активна, а Кристияна беше абсолютна кротушка (постоянно се страхувах дали е добре) - сега също е много спокойна. Двете са еднакви външно, но абсолютно различни като характер - Еса е по-общителна, повече "говори", повече се смее, повече се заиграва, закача се, по-ящна е, по-самостоятелна е и т.н., а Киси е по-тихичка, по-"мълчалива", страхува се от непознати хора и вещи, яде по-малко, по-поспалива е, повече се гушка (включително и със сустра си - когато са на едно легло, винаги отива колкото може по-близо до нея и се опитва да я хване за ръчичка) и т.н. Различни са и на килограми - на ръст и обиколки са еднакви, но Еси е по-тежка и видимо по-пълничка. Няма нищо притеснително, че са различни - те са различни хора и не искай от тях сега или когато и да било да са еднакви.
Щом докторът ти казва, че са добре не се притеснявай. Ако забележиш обаче, че наистина единото бебче се движи по-малко, говори с доктора си. При мен в последните няколко седмици Киси се беше заклещила в таза ми и нямаше пространство за движение (дори и да имя нещо подобно не се шашкай - единственият проблем от това положение е задължителното раждане със секцио - за бебето няма проблем).
Аз родих в 35 седмица, а малките бяха 2200 и 2500, след което свалиха доста (и двете паднаха под 2 кг. и се наложи да останат 1 седмица в кувьоз и после и 3-те изкарахме общо 18 дни в болницата).
Не се притеснявай за нищо и мисли за бебчетата. Вярвам, че всичко ще е мине добре.
Щом докторът ти казва, че са добре не се притеснявай. Ако забележиш обаче, че наистина единото бебче се движи по-малко, говори с доктора си. При мен в последните няколко седмици Киси се беше заклещила в таза ми и нямаше пространство за движение (дори и да имя нещо подобно не се шашкай - единственият проблем от това положение е задължителното раждане със секцио - за бебето няма проблем).
Аз родих в 35 седмица, а малките бяха 2200 и 2500, след което свалиха доста (и двете паднаха под 2 кг. и се наложи да останат 1 седмица в кувьоз и после и 3-те изкарахме общо 18 дни в болницата).
Не се притеснявай за нищо и мисли за бебчетата. Вярвам, че всичко ще е мине добре.
Цитат на: ella
blagodaria ti mnogo.. tuk pro4etoh dosta uspokoitelni ne6ta ot drugite mami na bliznaci... 6te gledam po-vedro! 
-mas:
-mas:както се очертава аз съм най старата майка на близнаци тук:)
по онова време никой не му направи впечатление че от корем не мога да си видя краката по никакъв начин:)) и че от 48 кг.станах 73:))
така че най спокойно си изкарах бременността:)
родих една седмица преди термина:) Никой не подозираше че са близнаци докато не се роди първото- сина! 3200 кг. 50 см:)
след него казаха- има още едно!?!?
) и започна ново раждане , седалищно на дъщеря ми която се появи 2800 кг. и 48 см.)Нормално раждане с малко шевове /20/:))
и до днес сина е много по едър от нея вече са на 18 год:)
Голяма радост:)
Цитат на: Feit
Никой не подозираше че са близнаци докато не се роди първото- сина! 3200 кг. 50 см:)
след него казаха- има още едно!?!?) и започна ново раждане , седалищно на дъщеря ми която се появи 2800 кг. и 48 см.)
след него казаха- има още едно!?!?
) и започна ново раждане , седалищно на дъщеря ми която се появи 2800 кг. и 48 см.)Фейт, имаше ли ехография преди 18 години?
За такива изненади са ми разказвали, ама е ставало дума за наши връстници все пак?
Цитат на: vedrra
Цитат на: Feit
Никой не подозираше че са близнаци докато не се роди първото- сина! 3200 кг. 50 см:)
след него казаха- има още едно!?!?) и започна ново раждане , седалищно на дъщеря ми която се появи 2800 кг. и 48 см.)
след него казаха- има още едно!?!?
) и започна ново раждане , седалищно на дъщеря ми която се появи 2800 кг. и 48 см.)Фейт, имаше ли ехография преди 18 години?
За такива изненади са ми разказвали, ама е ставало дума за наши връстници все пак?
ами ..мисля че имаше..но само акоимаш проблем те пращат ,не зная не е ставало дума да мегледат на ехограф..
А децата са били едно зад друго и чуваха все по един тон ..
Наистина изненада! бях като гъмната 3 дена след раждането
( бебето е едно забравих да кажа 
)
Здравейте, аз родих двете кукли преди месец и половина /на 02.11/ с планово секцио . Терминът ми беше на 15.11. Изкарах бременността си спокойно, без проблеми, излезнах в болнични един месец преди да родя, чувствах се отлично, непрекъснато бях в движение. Едната красавица Златослава се роди в 8.55 ч., 2.800 кг и 47 см, Ивайла - другата хубавица се роди в 8.57 ч., 2.450 кг и 47 см. Не са седяли в кувеози. На първият месец и двете бяха с почти еднакво тегло - 3.800 кг и 3.790 кг. Видимо са много различни, дори не може да се предположи, че Ивка тежи колкого Злати, понеже е с по-издължено и слабо лице, но явно се е хранила по-добре от "кака".
. Терминът ми беше на 15.11. Изкарах бременността си спокойно, без проблеми, излезнах в болнични един месец преди да родя, чувствах се отлично, непрекъснато бях в движение. Едната красавица Златослава се роди в 8.55 ч., 2.800 кг и 47 см, Ивайла - другата хубавица се роди в 8.57 ч., 2.450 кг и 47 см. Не са седяли в кувеози. На първият месец и двете бяха с почти еднакво тегло - 3.800 кг и 3.790 кг. Видимо са много различни, дори не може да се предположи, че Ивка тежи колкого Злати, понеже е с по-издължено и слабо лице, но явно се е хранила по-добре от "кака". Цитат на: petia
Здравейте, аз родих двете кукли преди месец и половина /на 02.11/ с планово секцио
Браво, да са ти живи и здрави!
Аз чакам двама юнаци, сега съм в седми месец, а те са 2кг и 1,7 кг, а аз съм просто с огромен корем и много ми тежи
при теб как беше? А секциото - как беше, какво се усеща, кога боли? Моля те, светни ме малко?
Да се включа и аз. Моите са ми първи - на 24 год. съм. През цялата бременност Ирина се въртеше много и на всеки видеозон беше в различно положение. Криси си беше спокойна и с главата надолу. Моята докторка ми беше казала, че ще е секцио, защото и двете вървят доста големи, дори с размери по-големи от на едно бебе. Две седмици преди термина ме приеха с 3 см разкритие, но без никакви болки в болницата, за да ги следят по-добре. Аз си имах 2 см още месец преди това и все ме плашеха, че е въпрос на два-три дни. Доста се страхувах от операцията, защото ми бяха казали, че възстановяването е бавно. Та приеха ме в болница на 18-ти /при термин 31-ви октомври/. При прегледа тогава и двете бяха главично и професорът в Тина Киркова ми каза, че ще е нормално раждане, тъй като няма начин повече да се обърнат /Ирина беше с главата си доста ниско в таза ми/. Записваха им всеки ден тоновете и аз нямах търпение да се родят, защото коремът ми ужасно ме сърбеше - от 60 см талия, тя беше станала двойна и въобще не можех да спя. Чешех се като крастава. Минаваха си обаче дните, обаче те нещо не искаха да излизат. На 27-ми сутринта на ехографа - изненада - Криси се обърнала с краката надолу и главата й - чак под ребрата ми. Тогава доктора каза - "Скъпа ти си на термин, изчакай професора да ти каже кога ще е секциото". Излязох аз в коридора да чакам професора. В този момент водите ми започнаха да изтичат. Това стана в десет часа. Прегледаха ме и установиха, че имам пет-шест см разкритие без никакви болки. Веднага ме смъкнаха в родилно, но пък там имаше две планови секцио и едно спешно и в момента нямаше екип за мен, както и зала предполагам. Тогава решиха да рискуват и да започнат нормално раждане. Започнах и силните контракции и докато се усетя, щях да родя в леглото. Преместиха ме направо на ръце в родилно и 12.05 без почти никакви болки се появи Ира. След нейното раждане - 10 мин. почивка и в това време нищо не ме болеше. Почнаха наново контракции и този път беше по-гадно, защото Криси се появи седалищно-краково /според написаното в болничния лист/ в 12.20 според лекарите и 12.25 според мен. Заради това ме срязаха и имам доста шевове, но пък точно докато ме шиеха, ми показаха малките бръмбарчета да ги цункам. Те така сладко си спяха, че направо забравих болката от шиенето без упойка. Е, така протече моето раждане. Направо на късмет- почти на термин, нормално раждане и с бебчета по точно три килограма. Извинявам се, че се повтарям в някои неща с написаното преди месец, но го направих заради Ела. Мила, не се притеснявай. Не мисли със страх за раждането. Както и когато да стане, за много кратко време ще забравиш проблемите около него. То и на мене ми бяха казали да не си въобразявам и че сигурно ще ги родя още в седмия месец, но пък като искаш нещо много - то става. Ние с мъжа ми бяхме купили за болницата памперси от три до шест кг, защото в момента в магазина нямаше от по-малките и аз бях казала - докато не станат по три кила, да не излизат, за да могат да им станат памперсите. Това в кръга на майтапа, а те пък взеха, че се появиха точно по толкова и нито грам повече или по-малко. Затова бъди оптимист. Каквото искаш, ще стане. Пожелавам ти успех.