Абе едно е ясно, майка лесно не се става. Повярвайте ми и дано се сетите за думите ми на по-късен етап. Раждането е най-малката грижа, то минава и заминава, след това идва "страшното" и трудностите и то е пак относително. Като се завърнеш вкъщи с бебето и се чудиш ами сега какво да правя ако...
Започват едни притеснения, ама то яде ли достатъчно, ами имам ли достатъчно кърма, ами защо сега спи, защо сега плаче, защо не ака, колики ли са това, гладно ли е...
Наистина раждането каквото и да е то си е болезнено, но аз съм твърдо за нормалното раждане. И аз съм на мнението на Маноло бланик, че се спекулира страшно със секциото в България и определено има мацки, които си мислят, че като родят секцио и няма да ги боли. Ами няма такава опция, това си е операция, разрез. Аз лично не усетих първите сантиметри разкритие, дори като им казаха, че съм с 3 см и че ще раждам не повярвах, защото нямах нито контракции, нито болки, а водите им течаха. Това беше единствената причина да си помисля, че може и да са прави.
Излишно е да се стресирате, аз бях в луда паника преди да родя, умирах от страх от неизвесността, от болката от всичко и по време на контракциите си поплаквах от страх и си виках, идилия. На моменти си виках аз съм до тук, отказвам се, да се оправят, да се връща от където е дошла и при мисълта да се върне в топките на тати в размера, в който беше тогава, ме изкарваше от паниката и ме избиваше на смях, леко злорад, но смях. Като ми я подадоха и като я видях се разтреперах от обич, от вълнение и исках да викам пак, но този път да кажа, че си имаме най-хубавата дъщеричка. Струва си да се живее за този миг и да се изживява пак и пак.
Да ви кажа най-добре е да ограничите четенето, да спрете да се шашкате и да си поставяте диагнози, не че аз не го правя, но многото информация натоварва и стресира. Каквото е писано ще стане, най-важното е да родим живи и здрави бебченца, всичко останало ще се нареди само
Пък ако ви харесва да се шашкате правете го, но в умерени дози
Започват едни притеснения, ама то яде ли достатъчно, ами имам ли достатъчно кърма, ами защо сега спи, защо сега плаче, защо не ака, колики ли са това, гладно ли е...
Наистина раждането каквото и да е то си е болезнено, но аз съм твърдо за нормалното раждане. И аз съм на мнението на Маноло бланик, че се спекулира страшно със секциото в България и определено има мацки, които си мислят, че като родят секцио и няма да ги боли. Ами няма такава опция, това си е операция, разрез. Аз лично не усетих първите сантиметри разкритие, дори като им казаха, че съм с 3 см и че ще раждам не повярвах, защото нямах нито контракции, нито болки, а водите им течаха. Това беше единствената причина да си помисля, че може и да са прави.
Излишно е да се стресирате, аз бях в луда паника преди да родя, умирах от страх от неизвесността, от болката от всичко и по време на контракциите си поплаквах от страх и си виках, идилия. На моменти си виках аз съм до тук, отказвам се, да се оправят, да се връща от където е дошла и при мисълта да се върне в топките на тати в размера, в който беше тогава, ме изкарваше от паниката и ме избиваше на смях, леко злорад, но смях. Като ми я подадоха и като я видях се разтреперах от обич, от вълнение и исках да викам пак, но този път да кажа, че си имаме най-хубавата дъщеричка. Струва си да се живее за този миг и да се изживява пак и пак.
Да ви кажа най-добре е да ограничите четенето, да спрете да се шашкате и да си поставяте диагнози, не че аз не го правя, но многото информация натоварва и стресира. Каквото е писано ще стане, най-важното е да родим живи и здрави бебченца, всичко останало ще се нареди само
Пък ако ви харесва да се шашкате правете го, но в умерени дози
на всички! 
Нямам търпение да дойде понеделник, да видя че с бебчо всичко е наред. Беше започнал да шава по-сериозно, а сега от няколко дни нищичко...много ми е криво.
, весел празник 
, едно прекрасно бебче юли - предполагам, че това е желанието на всички ни 
