Ноемврийчета 2005 - 25

Честно казано ако ДГ е на 2мин. пак не бих оставила 9м си бебе зада прибера другото. Веднъж го направих оставих я в паяка и отскочих до магазина щях да омра от притеснения че да не стане нещо. Може да събори нещо върху себеси, вече дърпа и кабелите.
Ще видим как ще се оправяме др седмица оставяме сами. Таткото ни заминава на рейс.

Майче, не се ядосвай. нервите ще ти трябват дълго време. това да си оставяш детето само и аз не го разбирам. Нямам баби и дядовци. никога не съм я оставяла Кити сама. ако ми се наложи да ходя някъде или я вземам с мен, или викам някоя комшийка. Слава богу до сега не са отказвали. Когато бяха бебета едната майка от блока оставяше малката, за да отиде до магазина. детето беше кротко бебе, все спеше. Когато заспи, тя набързо прибяга. Живеят на първия етаж, а магазина е в съседния блок, няма и две минути. За 5 минути се връща, детето си спи. Но аз така и не успях да го направя това нещо. А до скоро и до тоалетната като ходех я карах я да пее, я да ми говори нещо. То сигурно затова сега виси все до мен и гледа да не ме изпусне от поглед. Не само мен, а всеки, който я гледа де.
Кити е на антибиотик. След като натривката излезе отрицателна във вторник вечерта се изрина. До другия ден обрива почти беше изчезнал. Две докторки ни гледаха, но така и не казаха дали е скарлатина. Превантивно започнахме АБ. А снощи една приятелка с дете колкото Кити, се обади да каже, че те са със скарлатина, а са имали контакт само с нас. Така че ние днес продължаваме с второто шише.
Никики, дано всичко да е наред.
Бели Ружи и Олгарита, чета ви с интерес. Разкажете подробно как се справяте. Ако искате може и на лични. Много ми е интересно и в същото време се чуда аз дали ще успявам.

а нещо ново край теб да има

Бубе, не е толкова трудно. Знаеш, че родИтелИте мИ са в СофИя, а нИе в СвИленград. 10 дена след ИзпИсването от болнИцата сИ се прИбрахме в къщИ (аз, мъжа мИ И двете деца). След няколко дена дойде свекърва мИ от ИзмИр И стоя около 20 дена. Когато сИ замИна обаче започна трудното. СевИ се разболя И 2 седмИцИ не ходИ на ДГ, това бяха най_труднИте днИ на адаптацИя. Но постепенно се напаснахме. В началото СевИма казваше ''спрИ да кърмИш, защото мИ се ака И трябва да ме ИзмИеш'', а сега вече започва с ''като накърмИш ДалИя ще направИм едИ какво сИ налИ?''
Мъжът мИ работИ дневнИ, нощнИ И междИннИ сменИ, така че не може много да мИ помага. Случва се да къпем ДалИя понякога сутрИн ИлИ пък по обед, даже някоИ днИ пропуска банятя  . Общо взето не е като първо дете да му треперИш. Още на 2 месеца се налагаше (И все още се налага  ) да ходИм да взИмаме каката от ДГ, незавИсИмо далИ й се спИ ИлИ пък е гладна малката.
Важното е да са здравИ И каката да ходИ на ДГ. Тогава е много по_лесно 
СИгурна съм, че ще се справИш  да разбИраме лИ, че бебо е на път вече?

БелИ ружИ, чудех се как сте? 

РазводнИх темата малко, но И без това напоследък нИкой не пИше. ИзвИнете 

Ооо нищо не си разводнила Олгарита, напротив, на мен ми е интересно какво ни очаква Още повече, че Поло ще е в лятна ваканция, когато бебка се появи. А той не помня дали вече писах, е абсолютно убеден, че щял да си има братче
Хей Бубе, стискам палци тогава скоро да ни се похвалиш

Момичета, ще се похваля, дано да има за хвалене. Много ме е страх да не се обърка нещо и затова още не съм казала официално. Но се надявам скоро и това да стане.
Олгарита, точно това имам в предвид. Как ще се напаснат двата режима, още повече, че Кити не е поспалива въобще. И като се има в предвид, че пак ще е зимно бебе, а тя е все е болна направо ми настръхват косите. Ето сега ще е три седмици в къщи, а ако и бебо се зарази. Но знам, че ще мине. сигурно пак ще лудна, ще се оплаквам тук и ще нареждам. но пък като поизраснат ще е много весело.
Кити за сега приема нещата добре. От време на време ми дава да ям нещо и казва, че бебето е гладно. Знае къде е и че докторите ще го извадят. За сега не пита как е влязло там и аз избягвам да споменавам този момент. Дори си даде леглото на бебето. все още не проявява ревност, но и за нея не се е променило нищо все още. само това, че аз вечер съм много зле, повръщам и не мога да се вдигна от дивана. Тогава не е много доволна да се занимава сама, но свикна и не се тръшка вече.
Стискайте ми палци на 25,03 да са добри новините.

ще стискам 

Бубе ще стИскаме много сИлно
За КИтИ не се прИтеснявай. Ще се Изненадаш на колко много неща са способнИ 3 годИшнИте. СвИквай я от сега, напрИмер да тИ подаде нещо ИлИ пък да ИзвадИ прането от пералнята, на тях даже Им харесва да са самостоятелнИ.
През уИкендИте се случва СевИма да се събудИ предИ нас. Аз И казвам, че може да гледа детско в хола, но да сИ пусне клИматИка И да сИ облече жИлетка, тя отИва И се оправя сама. Само да кажа, че предИ 4 месеца това мИ Изглеждаше невъзможно. Няколко пътИ я намИрам обута с чорапогащнИк И пола даже  
Поля, прИ момченцата не знам как е. МИсля, че момИчетата на тозИ етап са по_оправнИ, но може И да греша . Нека ТИтИ се включИ  с някой съвет.
Ако Имате прИятелско семейство с момченце И момИченце, давай гИ за прИмер на Поло. На СевИма най_добрата прИятелка от ДГ сИ Има братче на 10 месеца И сега И СевИ Иска като пораснела ДалИя да съм й родИла момченце  

Олгарита, радвай се. Дава ти време. Кити иска две бебета - момиче и момче. Като момчето задължително трябва да се казва Боби, а името на момичето го мени. Другото интересено е, че праща момичето при майка ми, защото и казахме, че в нашия апартамент няма да има място за нея и още две бебета. Това е решението на проблема според нея. Ох, не знам. Кити само бели прави. Като стане и никой от нас не стане с нея, тя стои гола. Вярно, че може да се облича сама, но много обича да е гола и използва момента. Не иска да я де сама. Сега дори не си играе сама. Вечно е залепена за нас. Принесла си е играчките в хола и е при нас. То вярно, че в другата стая почти няма място, но все пак има доста сладък детски кът до прозореца. Хем е слънчево, хем топло. Но подозирам, че се лигави с нас. Защото всички други, които я гледат от време на време казват, че е страхотно дете,  много самостоятелно и оправно. А аз виждам съвсем друго дете. Само на моменти показва друго лице. Абе скорпион.

както съм казвала много пъти, нашите деца не си играят сами,  не се забавляват сами, не се хранят сами, не стават сами от леглото, филмче също не могат да гледат сами, с няколко думи - напълно прилепени са към нас с филков. у дома са абсолютни лигльовци, като камен играе ролята на подмолния злодей, който манипулира, реве и се тръшка за всяко нещо. освен това, 2те не си играят едно с друго и не се понасят, ако случайно се окажат близо едно до друго; винаги се карат (и бият/блъскат) за играчките си, като пак казвам, че камбата (въпреки миловидния си вид) е злото и шумно човече у дома, но пък пипа е тариактът, който постига всичко с премерено хищническо търпение и отношение. тя е способна часове да дебне брат си, докато той случайно изтърве любимата си играчка, в същия тоя миг тя се втурва, грабва нещото, камен ревва, а тя невинно казва 'ами той го пусна, значи не си играе вече с нещото'. като цяло, отглеждането на 2те ни деца е свързано с много строга дисциплина, налагане на правила, непрекъснаото им съблюдаване, наказания, омиротворяване и повишаване на тон. за сега не мога да ви успокоя, че е лесно и приятно, защото у нас всеки ден се водят битки и се сключват примирия. вече сме въвели и думата сделка в отглеждането - сключваме сделки с пипа да даде играчката на камен, поради което той ще млъкне, а аз ще спра да готвя, за да ида да изрязвам фигурки с нея за компенсация. например де 
сещате се, че на яслата/ДГ хвалят и двете. били умни, самостоятелни, възпитани, активни, мислещи деца 
единственото нещо, което мога да ви кажа е да се стягате в кръста в случай, че попаднете на деца като нашите.
и разбира се, най-важното е децата да са здрави. ако не са, тогава положението става много, много тежко 

аз работя 
 

Майче, ами само се моля живот и здраве, второто да е по-кротко. Но и то се очертава скорпион, така че едва ли. Но аз съм подготвена, от твоите постове. но пък е весело нали. А това, което описваш е в пълна сила за Кити. Само че тя все още няма с кого да се бие и кара. Майко мила, ще стискам зъби. Само да са здрави.

Нашето трябва да се казва Васко  Аз обяснИх, че сега гледам ДалИя И не мога да гледам още едно бебе.
Майче, дай още съветИ, ще Имаме нужда

к'ви съвети, к'ви 5 лева. очевидно е, че не се спрявям. иначе децата няма да са кисели, ревливи, нервни и биещи се 

но имаме и кротки дни. вчера например почити не крящаха и почи нямаше рев, съответно и наказания. но това ми коставаше целия ден - т.е. плътни занимания с децата, зарязване на къщната работа, не-четене на моята работа, натрупване на чинии като за 2 миялни и 2 перални, простирани нощес и т.н. заимствах от поля и нейното описание да заниманията на поло, и вчера 5 часа /с пекъсване/ имахме 'урок', както го нарече пипа. тя очертаваше, изрязваше и лепеше фигурки, после ги надписваше с 'пипи', като тя пишеше П-то, защото го може, а аз добавях И-то. камбата през туй време ни гледаше в захлас и сегиз-тогиз се налагаше да му помагам и в неговото изрязване и да спасявам фигурките на пипа от неговите лапи. тя се кефеше на целия процес, а той на очертаването и последващото да драскане върху фигурките. явно има начин, но това коства много усилия, време и нерви. а така вярвах, че децата сами ще си играят, докато аз се клатя на стола 

тия дни се сетих, че елспет не се е разписвала наскоро, а също и симка от много много време.

Майче, за мен ти си пример за подражание. Но аз не бих се справила на твое място.
А за това, че децата искат да играят с нас - моята колежка казва да се радвам. Защото като станат на 7-8 години, започват да ни отбягват и тогава не е приятно. Тя има син на 18г. и дъщеря на 8г. Явно ще дойде и деня да се люлеем на стола, но ще трябва да почакаме. И сигурно си зависи от детето. Моето е залепено до нас. Твоите също. Аз съм била така. Но дори още по-тежък случай. Майка каза, че въобще дори и 5 секунди не съм се занимавала сама. А Димитър пък винаги сам си е играел. Свекърва ми казва, че въобще не ги занимавал. Никога не е ровил в шкафове, не е трошил по земята, не е драскал стените. Все едно е бил едно пораснало дете. Но това според мен пак не е много добре. Детето трябва да си е дете. Колкото и трудно да ни е на нас. Единственото нещо, с което не мога да се справя е ината на Кити и постоянното хленчене и реване. Това ме побърква. И почвам да крещя. Не постигам нищо с това. Тя се инати още повече. Но не мога да си овладея нервите в този момент. Може да реве за всевъзможни глупости - пример- рева, защото рисунката не е оцветена от баща и, както тя искала. Но и реве, защото не иска тя да я оцветява и не иска да каже с какви цветове да го направи той. Пример за инат - накарах я да опита една лъжица, от някаква манджа, не помня каква, след 10-15 мин. молене я лапна и после рева още 10 мин., защото го направи. Сега, когато се гледаме в къщи по цял ден има хиляди поводи и за двете неща. Аз направо изпушвам вечер и бия отбой.

10х, ама не си права, дъ знайшшш 
аз пък мега се кефя на тити, която сама успешно се справя с 2 деца с не-голяма разлика.
и която, апропо, беше в бг за известно време, та дори успяхме да направим една бърза кратка импровизирана среща. сега я чакам да се включи от оня край на света с доклад как е минал полетът с 2мата младежи