РОДИТЕЛСТВАНЕ на ДЕЦА, ОСИНОВЕНИ В ПО-ГОЛЯМА ВЪЗРАСТ

  • 76 960
  • 223
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 1 843
Честита радост, Пани и добре дошла.

Виж сега, повечето дефицити не са изписани на челото на детето, нито пък са толкова зловещи, още по-малко видими с просто око и то в една безлична среда, каквато е "домът".
Не подценявай предупрежденията на социалните (ето,късмет, ти си попаднала на такива, които са по-наясно какво работят).
Тепърва ще се опознавате с детето и е неизбежно, ще откриеш такива.
Това не значи, че детето е по-глупаво или неспособно, не свързвай думата "дефицит" с "пълна липса" на каквото и да е.

С много търпение и нежност, и когато видиш къде и в какво детето има да наваксва, с работа - ще се справите.

# 106
  • Мнения: 104
   Здравейте мами на пораснали деца. Откакто ни предложиха нашата дъщеря се чудя в коя тема да пиша. Тя е на 6 години и до месец ще е при нас. По време на социалната оценка често ни говориха за дефицитите на децата в институция и ни съветваха в никакъв случай да не вземаме дете над 4 години. Само че съдбата ни е отредила друго и ни събра с едно великолепно момиченце. Тя е общителна, емоционална, жизнена и от първата ни среща започна да ми казва мама. Няма нищо общо с кошмарния образ, който ни представят социалните. Може моето момиченце да се е съхранило благодарение на добри грижи и внимание от страна на психоложката и персонала на дома, не знам. Но това е детето което желаех.  Сега ще сме в предучилищна и дано шока от промяната не и се отрази. Сигурно и ние ще има какво да преодоляваме, но ще се справим.
Здравей Пани ,много е хубаво ,че сте се намерили с дъщеричката. Много се радвам за вас .
Не е необходимо да отлагате предучилищната.Нашите деца наваксват дефицитите си със скоростта на светлината. Трябва да си преживял осиновяването на по -голямо дете за да даваш съвети,а много не са ,.но дават съвети ...
 Не се плаши .Това е твоето дете- усмихни се ,прегърни го и го целуни.
Ако имаш въпроси задай ги ще ти отговоря на лични пиши ми .

# 107
  • Варна
  • Мнения: 181
Здравей Пани! Ние сме сме родители на две близначита .Осинових ме ги като бяха на 5,8 м./миналата година по това време /  Наистина  е малко по -трудно ,но не изпускай предучилищната.Моите деца наваксаха много бързо .Ако имаш някакви въпроси питай ,ако искаш на лични ми пиши.

# 108
  • Мнения: 80
 Мили мами, измина месец и половина откакто сме заедно с нашата дъщеря. Трудностите не бяха малко, но и хубави моменти не липсват. Ината, отговарянето и незачитането на родителите не бяха рядкост. В момента имаме криза и всячески търси начин да ме дразни и провокира. Като и мине ще е най-добрата и ще се извини, ще обещае да се постарае да слуша и така до следващия път когато няма да е по нейната. Добре, че тези лоши епизоди са през 3-4 дни та имаме време да се порадваме и на доброто дете. Магариите си ги прилага основно на мен и много рядко на баща си.  Оплаках ви се и сега ми е по-лесно да отида при нея и да се успокоим.

# 109
  • София
  • Мнения: 787
 Ината, отговарянето и незачитането на родителите не бяха рядкост. В момента имаме криза и всячески търси начин да ме дразни и провокира. Като и мине ще е най-добрата и ще се извини, ще обещае да се постарае да слуша и така до следващия път когато няма да е по нейната.

Същото е и в къщи. Девойката е на 5 години и 8 месеца. С нас е само от 4 месеца, а имам чувство че са години. И беше ангел в началото  Mr. Green
Снощи съвсем сериозно ми каза, че иска друга майка  Grinning

# 110
  • Мнения: 146
Какво ли няма да 4уем .Нашата мацка е на 5г от 4 месеца сме заедно ,но как отговаря само и тропа с крак  .И ни вика ,4е изообщо не ни оби4а .Ама голяма работа не и обръщам внимание.

# 111
  • Мнения: 104
Какво ли няма да 4уем .Нашата мацка е на 5г от 4 месеца сме заедно ,но как отговаря само и тропа с крак  .И ни вика ,4е изообщо не ни оби4а .Ама голяма работа не и обръщам внимание.
Сали 69 ами и ти потропай с крак като вземе тя да прави така . Ще те погледне втрещено и учудено и ще спре .Моят също правеше така.

# 112
  • Мнения: 80
  Как се справяте с лъжите? Нашата те гледа в очите и ти казва: "вярвай ми бе мамо не те лъжа". Това го прави за елементарни неща като миенето на ръцете и зъбите. Притеснява ме това, че и нямам доверие и дори да не ме лъже пак я подозирам. А като порасне и захитрее как ще се справяме?

# 113
  • София
  • Мнения: 9 517
Гледам Маймуна се е изтрила... лошо че дадоха в нашия подфорум хората да се трият когато пожелаят, не че аз не ползвам тази опция, де  Wink.

По въпроса - не се справям - със забите и ръцете е лесно - за зъбите карам да ми "уха" и връщам в банята ако не мирише на паста, но така се беше изпедепцал, че влизаше в банята, лапаше малко паста и така ми ухаше... докато не му се подуха венците, после проверявах, дали е мокра четката, да казвам ли, че почна да я морки, а венците още по-подути станаха... докато не влезнахме в банята заедно и не му хванах четката - аз да му ги мия... голямо унижение, от тогава ги мие. За ръцете също лесно - като не миришат на сапун връщам в банята, но там е по-лесно, защото колкото и да не иска като си насапуни ръцете, трябва да ги измие. Виж миенето на устата след ядене... макъъъъъъъъ, мъка, мъка, мъка - сложих му бяла кърпа, че неговата беше тъмно синя - да си личи като само си избърше устата... няма да казвам, че все е мазна и мръсна  ooooh!

Не се справям с останалите лъжи - стои до мен и прави някоя беля и като го попитам защо, той ми отговаря, че не е бил той... а хем го виждам на момента. На въпроса защо лъже, отговаря - не знам... говоря, говоря, говоря, надявам се до 2-3 години нещо да влезне в главата, ама не се надявам много... като захитрее ще стане още по-тежко, ама ще търсим варианти.

Не ти помогнах, но някакси поста ти стоеше много самотен и тъжен, та реших да го направя двойно по-тъжен  Hug  bouquet

# 114
  • Мнения: 847
да ви развеселя, като сте тъжни. майка ми навремето, за да ме спре една от явно редовните ми лъжи - че не съм аз тази, дето не си е пуснала водата в тоалетната, ми каза нещо от сорта "добре, щом казваш, но нали знаеш, че баща ти е химик и може да направи анализ и да разбере точно кой е бил в тоалетната ... " (цитирам по памет, била съм на около 5-6). помня, че доста се впечатлих и спекох как ще ме разобличат.

вие не сте ли лъгали като малки? аз да и не малко, пробвала съм се от мързел да избегна задача, за да избегна наказание след беля. гледам детето сега и тя се тренира. но е дребосък и са й много плитки лъжите и ми е много лесно да я хващам. не знам как ще се изпракса до 5-6 годишна, но не ми се вярва да е по-добра от мен, все пак аз оттам идвам Simple Smile

# 115
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 008
Ооо, как съм ги лъгала моите родители, не е истина. #Crazy Баща ми ми каза в един прекрасен ден, че почти винаги ме е излавял, но ме е оставял да види до къде ще стигна. Та и с моят син сега е така. Още се чудя кога настъпва момента да се разграничи лъжата от фантазията. Темата е за тези, които са осиновили деца в по-голяма възраст, но и аз я следя. Алекс ще навърши 4 години скоро и е в чудесната възраст да ме смотва в това и онова. Едно от последните му творения бяха за пред госпожата в градината, че дядо му го е накарал да се качи на гардероба, той паднал и аз съм го набила. Това го казва по повод едно негово охлузване по лицето след падане. Той не е опитвал вкуса на домати и краставици, не иска и да чуе за тях. В градината имат всеки ден салата и е казал на госпожите, че не яде, защото мама не позволявала hahaha Така ме е обрисувал в градината, че не е истина. Хем го бия, хем не му давам да яде зеленчуци. Социалните още не са ни навестявали, ама очаквам скоро да се обадят, че през февруари стават две години, откакто сме заедно с дребния. Ще е весело, ако ме представи така и пред тях.

# 116
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Аз също много съм се опитвала да лъжа като малка. За неща, които много ми се е искало да правя, но много добре знаех, че са забранени от родителите ми. Е, правех ги зад гърба им и никога не си признавах, ако не ме притиснеха и нямаше накъде.
Сега като връщам лентата назад причината според мен е, че моите родители така и не можеха да се аргументират защо не бива да правя нещо, или поне аргументите им не можеха да възпрат желанието ми да го правя.

Та опитвам се сега да не се карам точно когато ме лъже, а Иван е доста добър мой наследник в извъртанията, (пък и генетично обременен Wink Grinning), а да обяснявам, да говорим защо точно не бива това и онова.
За миенето на зъбите.... И ние имахме проблем с "Измих ги.", пък четката суха, пък чашката суха, пък устата не ухае на паста и т.н. Наложи се аз да ходя на зъболекар по някое време и го взех със себе си да гледа какво ми правят. Два пъти дойде, после говорихме, че колкото повече хитрува с миенето на зъбите, толкова по-голяма вероятност има и в неговата уста да пъхнат "гадната бръмчаща машинка" и май имаше ефект.  newsm78

# 117
  • Мнения: 1 843
Естествено, че лъжех като дете. От страх да не ми се скарат, още повече когато знаех, че съм свъришила нещо нередно. И на чужд гръб съм лъгала. Сега хем ми е смешно, хем мъчно.
Баба ми казваше да кажа на дядо да купи нещо от магазина. Отнасях се, а после баба ме питаше дали съм казала, пък понеже дядо вече позабравяше, аз нагло се възползвах и гледайки го в очите, мигайки невинно питах: Ама, дядооооооо, казах ти, не помниш ли?
Ужас.
Или като откъртих скоростния лост на Вартбурга на тате, докато си игарех на шофьор в гората на Дуранкулак. Още не ходех на училище, но помня. Молеха ме: няма да те бием, само кажи къде е?
А аз си мисля: "Откъде пък знаят, че съм аз?!" - и се кълна в какво ли не, че не знам, беееее...  Sunglasses

Затова сега не им придирям много на моите, но все пак си говорим за лъжата и краката й.  Wink
Сега... не бива и да ги поощрявам чак.
Макар, че често и аз се явявам като Круделия Демон. Наскоро класната на голямата ме викна да си поговорим. Почна отдалече... Щерката рекла, че нямаме пари и ядем само хляб и чубрица!
В първия момент ми притъмня, че като почнах да се хиля после!
Баба й обича да им се кани като мрънкат и не искат да ядат, как щяла да ги остави на хляб и чубрица, че да видела после как ще се радват на гозбите. Ох, ей такива работи. Laughing Wink

# 118
  • Мнения: 955
Лъженето е естествено, но невярването трудно го изживяват. Понякога си мисля, че е част от безкрайното изпитване...
В такива случаи ето как действам:
-Измих си зъбите, не ми ли вярваш?
- Вярвам ти, естествено, ти никога не ме лъжеш.
- Ама наистина ги измих (да бе..., с въздух).
- Ами вярвам ти, защо ще ме лъжеш, ние си имаме доверие и никога не се лъжем, аз не те лъжа и ти не ме лъжеш.
Обикновено тук следва въздишка и кръгом към банята  Mr. Green

# 119
  • София
  • Мнения: 9 517
Да бе да, въздишка ама на облекчение - не ме хванаха и този път, отървах гадното миене на зъбите  Mr. Green

Аз пък не помня да съм лъгала, помня само че веднъж нашите решиха, че лъжа и ме наказаха, после обаче децата пред блока им бяха разказали, какво е станало и ме отнаказаха. Сигурно съм някакво чудо на чудесата  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт