РОДИТЕЛСТВАНЕ на ДЕЦА, ОСИНОВЕНИ В ПО-ГОЛЯМА ВЪЗРАСТ

няма отърване, зъбите се мият, вярвам, не вярвам, това е
а ти си наистина уникум някакъв, и аз съм лъгала, без да ми мигне окото..., моите май по- не умеят, та ги хващам

      И аз не съм лъгала и затова сега така болезнено приемам лъжата от дъщеря си.  Да ви се похваля, че днес разговарях със социалните, които ще ни следят следващите 2 години и съм доволна от отношението и подкрепата. Ще ни дадат направление за посещения при психолог за мен и детето. Това ме радва и успокоява, ще има с кого да споделям проблемите и те няма да ми казват спри кафето и пий успокоителни, а действително ще ме изслушат. Имам нужда да чуя ДА проблеми има и ти ще ги преодолееш, а не какво искаш от това добро дете, виж другите деца и да не ти пука.

Станахме две, значи не е толкова рядко  . Добро е детето, и ти си добра майка, говори, след като има кой да те изслуша, освободи напрежението - много е важно, а лъжите... лъжите са част от живота, я виж правителството

И станахме трима  (това като приказката за дядовата ръкавичка)
Като дете съм лъгала само веднъж. Бях паднала от един лост за тупане на килими на дясната си ръка, която се поду, посиня в китката и много ме болеше. Но понеже моите родители бяха от тези, които когато се нараниш, вместо да те гушнат и успокоят те навикват, наказва, а понякога и шамарят, скрих наранената си ръка в дълги ръкави, а на масата се хранех с лявата. На въпроса, защо се храня с лявата ръка, отговорих - защото ми е по удобно. Излъгах - още ми е травма 

На голямата никога не и се е случвало дори да опита да излъже. Не знам, защо. Нищо специално не съм правила по въпроса, освен нормалните разговори за редно- нередно.
Даже преди няколко месеца, беше изправена за първи път пред морална дилема, от която нямаше безболезнен изход.
Учителката поискала от нея да каже, кои деца са говорили по време на куклена пиеса на която бяха от детската градина. Привикала я и и казала - кажи сега без да ме лъжеш...
Много плака детето после в къщи, защото е издала приятелчетата си и как ли се е почувствал Боян. Но как можела да излъже учителката...
Беше толкова искрено разтърсена и толкова виновна се чувстваше и че попита, добре нали уж е правилно да не се лъже, защо тогава ... и какво мога да направя, кое да избера.

Обясних и че в някой ситуации сме изпавени пред избора между две злини... разговор, който ми се искаше да поотложим във времето. Казах и също, че учителката не е била права да я поставя в тази ситуация и че следващия път може да откаже да отговаря и че има пълната ми подкрепа за този бунт.

Малката се опитва да послъгва, но засега я хващам. Да, неприятно ми е, че се опитва да ме лъже.

охоооо - вие да сте живи и здрави!!!
 
спуквах се да лъжа ... с полза или без - няма значение ...

Била съм осъзнато много обичано, целувано и прегръщано дете, не ми се карали несправедливо, не съм била пренебрегвана (меко казано), не съм била и разглезена или разлигавена. Обръщано ми е внимание, играеха си с мен, четяха ми книжки

Как да ви го обясня ... беше като рефлекс - питаш ме какво правиш в момента, аз отговарям ям ябълка, а истината е, че си рисувам примерно... някаква тревожност помня, че сякъш вечно съм сгазила лука, макар, че никога не съм била сериозно наказвана и не съм имала повод за подобна бдителност

Само да допълня - в първи клас 3 дена избягах от училище - казах, че другарката се развежда 
Причината - беше ми тъпо в училище - не ми харесваше изобщо - имаше други деца 

Здравейте,
аз съм мама на две вече големи момчета на 22 и на 20г и с взето от дом момченце, което на 31.01. ще стане на 13г.  Взех го когато беше на 9. Историята е следната; сестрата на бившия ми вече съпруг е родила 3 деца и трите ги е оставила в дом/за двете момичета се знаеше кой е баща им и негови роднини ги взеха/, най-малкия добронамерени съседи са отвели в най-близкото градче и са го оставили в помощно училище. Май 2006г. с мъжа ми имахме обект наблизо и аз реших да  потърся детето. Пред мен  и сестра ми излезе един съвременен Гаврош. С дълга спластена косица, с дълга до коленете блузка с навити ръкави, със скъсан на коленете анцунг и боти два номера по-големи от неговия. Срещнах се с възпитателя и помолих да го взема за един следобяд с мен и сестра ми.Получихме разрешение и влязохме в стаята в която той спеше. Ужасих се; русенско легло с прокъсан дюшек завит с войнишко одяло, за завивка 2 такова одяло и раздиплена възглавница без калъфка. Попитах детето къде е шкафа му, за да го преоблека, то обясни, че такъв няма. Първите му думи към мен ми стоплиха сърцето -" Аз сънувах райски сън снощи и знаех, че ти ще доидеш за мен".Първото нещо което направих е да вляза в една аптека и да му накупя витамини, след това го заведох на фризюр , след това из всички възможни магазини, за да го облека. навсякъде срещах ткава радост в очите на хората, че това се прави за едно бедно дете, то получи и отстъпки и подараци и всичко. След това го заведох и на пицария и стана време да го върна в дома. Около него се скупчиха всички деца и единствения им въпрос беше -Ще те вземат ли?. Оставих го и си тръгнах това беше на 19.май 2006г. на 21 май се срещнахме с директорката и я помолих да го вземем за лятната ваканция/училището е помощно и лятото някои трябва да се грижи за децата/. Тя отказа, защото смяташе, че повече няма да го върнем. За това накарах съпруга ми/сега бивп/ да намерим сестра му, платихме и в една кръчма борч за 65лв. и тя декларира пред Директорката, че желае детето и през лятната ваканция да е с нас.След това ме посъветваха да се обърна към Агенцията за закрила на детето и така с голяма помощ от тяхна страна то остана при нас. За моя радост, то се оказа едно много весело и открито дете с добронамерено поведение. Има много приятели, справя се в училище, големите батковци са го приели, той тях също, на мен ми вика мамо. Единствен проблем се оказа, нощното напикаване. Другия проблем беше, че трябваше да се докаже, че няма умствено изоставане, но и няма ниво да бъде записан в нормално училище за 4 клас и се наложи да го върнем във втори, за да покрие критерии. За първи път детето тогава видя цветна тедрадка, цветен учебник и други такива на пръв поглед уж дребни нищеца. Щастлива съм и нито за миг не съм съжалила, че взех това дете. За мое голямо разочарование при мен нещата се развиха доста трагично. Разделих се с мъжа ми заради друга жена. Аз работих във семейната ни фирма, но той е ЕООД и ме остави без пари и работа на 18.12.2009г.. Март месец 2010г. с големи проблеми успях, да си измъкна трудовата книжка. Имахме къща на/физическо лице/ 400м2 с двор 1200дка. която е недовършена и за която не мога в момента да направя нищо, защото той изтегли голям кредит. Сега съм във голям финансов колабс. Живея с 3 си деца на квартира с наем 360лв.  И двамата ми сина работят, но все по трудно си вземат заплатите и от месец на месец все повече намалят.  Оказа се, че да си на 45г. е много трудно да си намериш работа и сега съм брокер в недвижими имоти/отворих фирма, на името на сина си и работя от нея, но там гарантирани доходи няма. И ето го проблема, понякога няма пари даже и за хляб. От агенцията за закрила на детето, казват, че не могат да помогнат. Понякога ми се налага даже да изпратя детето без парички за закуска, но и без намазани филиики, защото няма с какво. Докато управлявах фирма с персонал от 75 човека имах много приятели, сега вече няма нито един. Но като се погледнем в очите с моето малко момче знаем, ще намерим начин, защото се обичаме.

Диана777 аз си мисля че за всяко нещо си има причина.Това че сте заедно,това че си се развела... и т.н.Но всичко се завърта и съм сигурна че отново ще дойдат добри дни и нещата ще се оправят.Радвам се че пишеш и си сред нас.Хубавото е че се обичате и се подкрепяте.Аз също съм на 45 ,но с дете на 3 год.Не се предавам,не унивам,не ми пука!Винаги след лощото следва нещо хубаво,въпроса е да не трае дълго и да не е най-лошото.Всичко се оправя.Поздрави от нас и много целувки    !Хубави и спокойни празници! 

Благодаря Ви, аз съм с позитивна нагласа принципно, но понякога, когато някоя сметчица изкочи и нямам парички тогава губя контрол. 22г. съм обичала мъжа си, но сега си казвам, че предоверяването е глупост и сама съм си виновна, че съм без един лев.

Диана777 не мога да ти помогна ,но ти пожелавам през 2011 год . да не изпитваш материални затруднения.Обичайте все така и се подкрепяйте.

Много Ви благодаря, вярвам, че ще мога да продължа

Имам 2 осиновявания  ,малкия го взехме на 1г и 8месеца  а каката на 5г по4ти. Та една позната ме среща с двете деца и ме пита  на кого е момата а аз и казвам  Моя , а тя ме изгледа и вика -Ти луда ли си ма не едно ми две си взела .Ама то като държавата ви плаща .Така ме вбеси ,4е и рекох  -Ми вземи си и ти та да ти плащат.

 Имам хубави новини и ми се ще да ги споделя с вас. Дъщеря ми се прибра от дълга Коледна ваканция която изкара с  баба и дядо. Запозна се с роднините си и стана звездата на родата. Прекара си чудесно и като си дойде беше като нова. Спокойна, послушна и много добричка. Дете мечта.  Имах нужда от раздялата, за да отпочина и да заредя батериите. Сега съм много по-търпелива и толерантна и се чувствам уверена като майка. Живота е хубав когато има любов и разбирателство.

Радвам за теб  pani . Малко-  по- малко,стъпка по стъпка си градим връзката помежду си. Започваме да се разбираме дори и с поглед . Бъдете щастливи .

нашата дъщеря е осиновена на 5 години и 3 месеца. Вече година и половина е при нас. Отначало беше много, много трудно. Не че сега няма проблеми..., но са значително по-малко. В дома са й казвали, че майка й е загинала. Тя знае, че аз не съм я родила, но ми каза, че иска да стане много малка и аз да я родя пак.. Чувствам, че все още има мъка у нея, но не мога да я оставя да си прави каквото си иска. Щом трябва се посарвам, повишавам тон...

За две години и седем месеца  откакто сме заедно го "родих "три пъти.
Първият път : Една събота вечер.Говорих и обяснявах за бебетата как са в коремчето на жената ,когато дойде време се раждат.Говорихме си ,че той е бил в коремчето на друга жена ,но аз съм го носила в сърчицето си и съм го търсила много дълго и съм го чакала .И ето ,че се намерихме - той едно пораснало дете на пет години.Говорих ,че го обичам и се радвам , че сме заедно,той също. Прегръщахме се ,но той явно се поразстрои.На следващата сутрин дойде и се гушна при мен в леглото и каза "Мамо роди ме ти и ми разкажи за бебетата ." и се мушна под горнището на пижамата ми . Ами сега ... Ето бебето се ражда то мъничко тежи около ...кг, дълго е ...см, плаче, пие млеко ,спи,плаче,време е за смяна на памперса напълнил го е.Детето на 6 месеца ...,на 1 год.,на 2,на3 ,на 4, на5  год и така докато стигнем на възрастта на която е в момента. После видимо бе по спокоен.
Втори път:.....
трети път :В началото на октомври.След един инцидент ,без лоши последици за всички,той много се разстрои започна да ме отблъсква да се държи предизвикателно(Искам да ви кажа ,че това е типична реакция при осиновени или по точно те започват да отблъскват и се държат предизвикателно защото ги е страх ,че ще бъдат отблъснати ,че ще ги върнем или напуснем и ние).Следва разговор ,че аз не мога да отговарям за действията на другите )имам предвид жената коятого е родила)и че аз няма да го изоставя ,че той е мой син и аз много го обичам.И в  неделя пак дойде и се сгуши при мен в завивката и поиска да го родя -Не отказах.Щом това го успокоява и го прави  уверен в моята обич ще го раждам всеки път когато пожелае.