Защо всички нападаме само БМ?

    Аз пък все съм се питала ,защо не правят аборти ,като не искат децата си, някак си винаги ми се е струвало по разумното решение 

Както и друга майка спомена във форума, така и аз, така и много други сигурно са го мислили.
Беше време, когато смятах, че щом Някой така е решил за мен, то причина има. Затова не съм правила Иксита, Инвитро и всякакви опити извън тези, които природата ни е дала.
Беше време, когато бях затънала в страдание покрай мисълта, че някога съм била толкова лоша майка, че заслужавам да живея без любов.
Докато не разбрах, че единствения урок от цялата тази ситуация на желание и болка е именно този: да се науча на любов.

За децата си също съм мислила много. И не виждам друга мистична причина извън тази.

Защото всичко, което правим, в крайна сметка е резултат на любовта или на липсата й.
На едно по-голямо, по-необятно разбиране на любовта, което не се заключава само в спонтанното й пораждане, в това да съществува без каквото и да е усилие и разбиране от наша страна, а в това да стигнеш до себе си чрез другите...

Може да звуча налудничаво. Но съм си добре.
Просто ме върнахте назад.

Но ако следваме безрезервно идеята за прераждането... то тогава, всичко това би трябвало да е избор, направен от нас самите.
Което, ако имаше рационален и логичен начин да стане част от осъзнаването ни... би спестило толкова болка... на децата ми особено.

За мен също е избор на нас самите. Там някъде, преди момента на зачатието ние знаем какво, къде, как и защо да изберем. И избираме, за да научим урока, който ни е убягнал. Още тогава знаем всичко, И мъдростта на душите ни го приема. После "тръгваме" и забравяме. Започваме бавно да забравяме, че това е нашият избор. За да си спомним с всяка наша клетка в последния миг, с последния дъх. И ако сме научили урока, за който сме дошли ще се усмихнем....
Май и моето е налудничаво, но си е моята вяра.

Dar,
Калина 

Мисля точно като теб.
Като знам как се живее без идентичност и със сегашното си мислене икси, ин-виро и пр. и аз не бих правила. Ама не ми се е наложило, та затова на чужд гръб и сто тояги са малко, та никого не отказвам, ако е решил, и нямам и моралното право да коментирам хората, които са се решили. Но аз не бих. Преди 10 години бих и бих подкрепила всеки, а сега не бих.

Само се моля Господ всекиму да даде това, което е най-добро за него.

И вече веднъж ми се случи да усетя това, за което моля.
Бях на заведение с една от вас преди доста години. Бях бременна на сериозна възраст, хич не се щадях, а ми предстоеше и пътуване на другия ден. Жената след години лечение и процедури ми направи забележка, че трябва да се пазя и тези дни били най-критичните за бременността, според нейните преценки, и не само да не пътувам, ами и да не вдигам тежко и още доста неща ми каза.
Тя се канеше да осиновява.
Умирах от срам и неудобство пред нея за това, което можех без никакви усилия, а тя при колосални усилия не успяваше.
С цялото си същество се мобилизирах да си задуша срама и се помолих за нея, а устно и казах, че съм сигурна, че ще имаме деца, които са набори.  Беше необмислено и ми се изплъзна от устата без да искам. Засрамих се още повече като осъзнах какви ги плещя.
Господ я благослови с детенце и двете с моето наистина са набори.
Друга го е носила в същото това време (или вече е било родено), в което сме седели в заведението.

Все едно нещата вече са се знаели как ще се развият и кой за кого е.

Ох, сложно е . Няма еднозначен отговор, НО... винаги съм си мислила, че ако за нещо съм и благодарна (както и да звучи това), то е защото ми е дала шанса да се родя и не е направила аборт.
Не знам дали е карма , пропуснат урок или игра на съдбата, но знам, че на този свят нищо не се случва без причина. И вярвам, че когато се обърна назад, "моите точки ще се свържат някъде по пътя" (Стив Джобс).

Вече знам, че когато ЖИВОТЪТ се случи няма по-безценен дар от него!
 

За да съм в синхрон с "налудностите".


Ами може би точно така се случва. Поне аз приемам нещата така.

И наистина приемам децата като Божия благословия, че аз и съпругът ми имаме какво да им дадем, но чисто генетичният ни материал не е "качествен", има нещо изродено в него и трябва да бъде прекъснат. Затова пък духът, това което сме получили от родителите си и сме събрали в живота с нашите собствени старания си заслужава да бъде предадено за поколенията и ще се съхрани.

Тук има толкова прекрасни мами, които също имат какво да предадат на поколенията. И те са благословени да осъществят своето духовно възпроизводство.

А и името на "първородното" ми дете, дадено от неговата БМ в превод от иврит означава "милост/благоволение Божие".

Ей, момичета! Прошката мина и замина, ние още и пак не сме простили на пустата му БМ, пък и на БТ (тоя пък е съвсем извън скоби .. инцидентният...неразбралият....безотговорният, но определено задоволеният в един момент).

А Тя? Излъганата, невинната, неразбралата, незрялата....без/отговорната, с лекото поведение и мекия характер? Виждате ли с какви клишета е обраснала темата? Няма общ знаменател обаче. 

И защото темата е зададена малко провокативно, питам - Защо наистина нападаме само БМ? Нападаме ли я изобщо? Кого още да нападнем/обвиним? Та да ни стане хууубаво....     щото някой все е виновен, де....за нашата съдба, за стотиците деца по домовете, нали? Хайде да е Обществото, Времето В Което Живеем, Житейските Трудности и Неволи, и т.н. Вижте, става все по-обективно, нали?

А истината е, че въпреки "глобалните" извинения, действията са съвсем локални - и ето поредното изоставено човече върти глава и търси инстинктивно мама, а намира ...

Аз лично не я обвинявам. Не мога. Просто се питам как си е тръгнала без мен, бих искала да видя последния й поглед, преди да излезе. Искам да знам, как е могла....? Да захвърлиш детето си като мръсното си пране - някой друг да се погрижи? Що за морал!? Изпитвам потрес дали случайно не нося някоя нейна черта в себе си, така, по наследство... Надявам се, че не!

Все пак Тя ми е дала шанса Живот. А колко свършват в тоалетната на гарата....

(извинявайте днес ми е черно... ) дано не съм засегнала някого.. Знам, че вие ще ме разберете...

Е ,хареса ми мнението ти ,Мина   
Провокативно ли я зададох темата... -знам ли ,може би има елемент на провокация...защото и аз вече не я обвинявам ,даже се хващам на моменти ,че се опитвам да я оправдавам ,не за друго ,а защото така по-рядко се сещам за нея.Тя е сянката от миналото ми ,понякога дори мисля ,че и отдавам прекалено значение-а трябва ли?Мислейки за нея се чувствам сякаш ,че плувам на дъното да търся останки от отдавна потънал кораб ,потънал толкова отдавна ,че нещата ,които бих намерила в него ,информацията вече не би имала значение.И изпускам неща.
И сякаш преживявам ужаса на изоставянето ,сякаш го чакам пак да стане-сложно е ,незнам как да го обясня.Мазохистка ли съм-незнам.И тази мисъл ,че се разминавам по улицата с непознати братя ,сестри.Светът е малък ,а животът справедлив или не-поне има страхотно чувство за хумор.
Поне видях моите мисли в твоят пост-мислех си като бях в родилното ,че сме влязли и излязли с нея през една и съща врата ,визуализирах ,представях си чувствата й-не ,не я обвинявам ,ако някога бих искала нещо да узная това е.
Отговорността-нейна е била.Темата го потвърди.
Не се притеснявай-едва ли ще засегнеш някой.Мен поне-не 

До Plamena.D - Мило девойче, благодаря ти за "прекрасния" пост и за немалкото примери,  описани подробно, от теб. Въпреки огромното ти старание да ни представиш толкова съдби, аз искам да те насоча към една друга тема: Да продължим напред - доколко е възможно. Моля те разгледай я задълбочено и след като прочетеш всичко внимателно изкажи мнението си.
И накрая искам съвсем добронамерено да ти споделя, че не ми помогна особено - да не кажа хич. Може би ще разбереш защо, след като изпълниш по-горната ми заръка. А последния ти извод ми звучи много банално и не в крак с темата, но това след всички примери и мисли, който си развила е най-маловажното.
Пожелавам ти успех!!!!

Щото и на мен

е,  аз пък пак съм с буца в гърлото...
защото като чета такива работи си представям само едно ... много е гадно, писала съм го и друг път ... представям си как след години Нико го стяга душата и се намира един окуражител, който весело му избумтява в ухото "Аре лигльооооо  кво хленчиш .... бъди щастлив, че не са те таковали в дома, от който си взет".

Сещам се и как преди няколко дни, Никола трябваше да влезне през една врата сам, а ние с баща му да чакаме отвън. Няма никога да забравя как се парализира от страх така, че дори не се разплака, само ме погледна с ужас. А като излезна, после цял ден повтаряше - ти ме чака, ти ме чака... И също как поне 100 други майки ми описваха как и с техните деца било същото, нищо че не били изоставени като бебета.

ами добре...

Темата е "Защо всички нападаме само БМ?"С всичко което написах се опитах да кажа че вината може да се намери навсякъде,всеки случай е различен и всяка причина е различна.Като почнеш от майката та да свършиш до бабата и обществото.В никакъв случай не съм искала да обидя някого.Просто исках да споделя това което знам, мислейки че би помогнало на някого да намери отговор.

вината за кое? за международното положение??

Само дето резултатът е един.
Да уточнявам ли какъв 


"Който иска- намира начин. Който не иска-намира причини."
                                                                    арабска мъдрост

Пламена,
Ние, като неспособни да родим никаква разумна мисъл, сме ти признателни  за обясненията и напътствията.

Нямам думи за адекватен отговор.
А сълзите ми дали ще са ти адекватен отговор ........................... ?