- Публикувана: 11 авг. 2005, 11:00 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2005, 21:09 ч.
Гласувайте за приказките за месец септември
Здравейте аз мога да участвам конкурс за стих приказки не съм писала , но както всички и аэ си имам любими ето едната ,ако намеря ‘’ дядо и внуци ‘’ ще ви я припомня.
Лоша дума
Закачило се едно мече в един трънак. Минал дървар. Извадил мечето от трънака. Видяла го мечката. Рекла му:
- Жив да си добри човече, ти направи голяма добрина на мене и на малкото ми мече. Искаш ли да станем другари!
- Че знам ли?
- Защо бе, човече?
- Ех, как да ти кажа. На мечка вяра да нямаш... Ами всички мечки не са все такива, я!
Мечката отговорила:
- То и човекът не е за вярване, ала ти не си от тия хора.
Сприятелили се мечката и дърварят. Започнали често да се срещат.
Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила. На сутринта дърварят си тръгнал.
Мечката го целунала и рекла:
- Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва!
- Не се ядосвай, Мецано - отговорил дърварят. - Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш на лошо.Домъчняло на мечката. Казала му:
- Вземи брадвата и ме удари с нея по гърба!
Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.
- По-силно, по-силно! - рекла мечката.
Дърварят я ударил по-силно. Потекла кръв. Ала мечката нищо не казала. Дърварят си отишъл.
Минали няколко години и ето че един ден дърварят пак попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:
- Как си, Мецано? Какво стана с раната?
- Коя рана? - попитала мечката
- Дето те ударих по гърба.
- Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Ала думата, която тогава ми каза, никога няма да забравя! Да, човече. Дълбока рана заздравява, но лоша дума не се забравя!
Лоша дума
Закачило се едно мече в един трънак. Минал дървар. Извадил мечето от трънака. Видяла го мечката. Рекла му:
- Жив да си добри човече, ти направи голяма добрина на мене и на малкото ми мече. Искаш ли да станем другари!
- Че знам ли?
- Защо бе, човече?
- Ех, как да ти кажа. На мечка вяра да нямаш... Ами всички мечки не са все такива, я!
Мечката отговорила:
- То и човекът не е за вярване, ала ти не си от тия хора.
Сприятелили се мечката и дърварят. Започнали често да се срещат.
Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила. На сутринта дърварят си тръгнал.
Мечката го целунала и рекла:
- Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва!
- Не се ядосвай, Мецано - отговорил дърварят. - Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш на лошо.Домъчняло на мечката. Казала му:
- Вземи брадвата и ме удари с нея по гърба!
Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.
- По-силно, по-силно! - рекла мечката.
Дърварят я ударил по-силно. Потекла кръв. Ала мечката нищо не казала. Дърварят си отишъл.
Минали няколко години и ето че един ден дърварят пак попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:
- Как си, Мецано? Какво стана с раната?
- Коя рана? - попитала мечката
- Дето те ударих по гърба.
- Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Ала думата, която тогава ми каза, никога няма да забравя! Да, човече. Дълбока рана заздравява, но лоша дума не се забравя!
нито успях да гласувам нито да пусна приказка.НЕ че имам мои приказки
Направих обаче друго - копирах си всички приказки
Страшно съм благодарна на всички ви за приказките и за това че ги споделихте с нас
Аз в последно време много се тормозя точно от факта че нямаме приказки на български които да чета на децата. Сега обаче....... само да ги принтирам.....
Още веднъж, искренни благодарности на всички талантливи мами