Помогнете ми да намеря осиновената си сестра

 

Не се отказвай!

В момента си пожелаваме лека нощ с намерената ми сестра преди 7месеца.
Не се познавахме 35+ години.

Късмет!!!

След като майка ти се откаже от теб ставаш перце и доста неща могат да ти се случат. Това важи за сестра ти, не за теб. Доколко е била болна майка ти не мога да преценя, но станалото е станало.
Не ме разбирай погрешно, ти си дете за тази ситуация и нямаш никаква вина и участие в развилите се събития в детството на сестра ти.

Родителите в Италия нямат задължение да се натоварват с  нови драми и проблеми.

Възможно е:

1)  да имат доста такива със сестра ти;
2) да си имат други лични свои;
3)доминиращата част от българките в Италия се занимават Не с оперно пеене и приложна математика, както ти е известно, а пребивават на ръба на закона и за средните италианци българин да е натоварено с негативен смисъл;
3) не са длъжни да ти имат доверие;
4)да съжаляват за осиновяването малко и тайничко, на тчх не им е било лесно също;
5) сестра ти да е показала признаци на заболяване и да имат грижи в тази насока (пишеш за заболяване на майка ти);

6) хиляда други причини, за които в момента не се сещам.

Ако си наясно със себе си може да отидеш на място след време когато имаш възможност  и да опиташ пак. Тя е пълнолетна по бг право, по италианското - не знам.
Моше да продължиш с писмата, само ти би могла да решиш.
Но на пълна хармония и спокойствие не разчитай.
Предполагам, това са уроци и ние си извървяваме пътя.

Благодаря ти djona за окуражаването.Много се радвам,че си успяла да откриеш сестра си и имате възможноста да наваксате всичкото изгубено време.Пожелавам ви хиляди прекрасни моменти заедно.

Здравей Miraetta знам прекрасно какво е отношението на италианците за българите.Бях в Италия шест месеца преди две години(това беше преди да разбера че сестра ми е там)Знам също че с нищо не са ми длъжни,но поне можеха да се опитат те самите да ме опознаят и тогава да решат а те веднага ме отрязаха.Истината е че италианците никак не обичат българи.Аз самата работих там през тази половин година..хората при които работих ме опознаха имаха ми доверие и бяха много доволни от мен,но въпреки всичко пак се държаха някак надменно само заради факта че съм българка..Осъзнавам че има напълно реална възможност и сестра ми да не желае контакт с мен поради факта че 9 години беше в дом без никой да ходи при нея(с изключение на тези два пъти които съм описала в първия си пост) да се чувстваш изоставен, забравен и сам е най-лошото което може да се случи на едно дете и никое дете не го заслужава.Самата аз като дете бях няколко години в дом(когато майка ми лежеше по психиатричните клиники с месеци) и никога няма да забравя колко сама и изоставена съм се чувствала.В същото време знаех че сестра ми е в същото положение и си мислех че всичко щеше да бъде по-леко ако бяхме заедно та дори и по домовете.След това изгубих следите й.Търсех години без резултат..Когато разбрах къде е била и че осиновителите са италианци ми стана много мъчно(най-вече защото съм била толкова близо..)а когато научих че майка ми е знаела че е там и през цялото време си е мълчала пред мен направо се втрещих..Неможех да повярвам..можеше да ми каже когато заминах,но не го направи..(може би от страх да не остане сама-незнам)
Знам само че в онзи момент я намразих..колкото и крайно да звучи.Не мога да преглътна че е позволила сестра ми да отиде в чужда държава без да знае език с почти непознати хора...мисля си как се е чувствала сестра ми..Вярно..получила е семейство,но в същото време е била откъсната от всичко с което е била свикнала дотогава и никой не я е питал дали го иска..не е имала избор.
Самата аз разбрах че хора с такова заболяване не са способни да отглеждат деца..цял живот по болниците(дори сега е там)но аз вече не ходя да я посещавам..просто нямам желание да я виждам колкото и неблагодарно да ви прозвучи това.
Знам само че няма да спра да търся сестра си независимо от това че мога да бъда отхвърлена.Така поне ще знам и няма да си задавам въпросите на които сама не мога да си отговоря..

Опитвам се да помогна.
Влез при българските мами в Италия/във форума/.
Контактувай с мами от града в, които живее сестра ти.

И нищо не се знае все някоя може да се окаже приятелка, комшийка или просто късмет.

Пробвай...комуникирай с хората, аз точно това направих преди 7 месеца точно тук в този форум.

момичета,
простете ми, че ви се меся, но се поставям на мястото на осиновителите. Както е писала Мираета, те могат да имат десетки основания да си предпазват детето от контакт точно в този момент. Ако е на 19 години, още е дете... А може и тя самата да не е готова за такава среща. За това сьщо се изисква сила и зрелост, може би ги няма още.
мьниче,
Може би мамите в италианския форум ще ти помогнат да се свьржеш там с някой, който може да посредничи. Тука (по-на север от Италия) има такива организации, които подпомагат и осиновени, и осиновители, и биологични роднини в подобни ситуации. Биха могли да се свьржат с осиновителите и с тебе, да подготвят нещата. Така шансьт някой да пострада се намаля все пак.
Но не се отказвай!

потърси нейна приятелка от дома и я помоли за съдействие
нека тя и напише писмо

Момичета а как се постъпва когато се научава че имаш сестра а не знаеш нито име нито година грижливо пазена тайна малко над 50години?Родена и оставена за осиновяване против волята на майката!Тя не е поткрепена от своите родители и дори е изгонена!Отвращавам се,та тя е била 16 17 год.може би изнасилена!Моля ако някой знае как да стане в този случай да каже!Може би само с името на майката в майчин дом,а колко ли се пазят архивите им,и дали ще откликнат,Боже колко въпроси!Трябва да има начин!

в общината в служба ЕГН по името и ЕГН на майката трябва да излязат всички деца родени от нея

Здравейте
Има напредък,но за съжаление отговора беше твърдо и категорично-НЕ.
Нали бях изпратила второ писмо на сестра ми.Онзи ден приятелката ми в Италия получи отговор от сестра ми.
В писмото пишеше,че не желае да си спомня нищо за живота си в България..цитирам.."аз се родих когато станах на 9 години..когато ме осиновиха родителите ми.."Знаела,че има сестра и брат(което не е вярно,тя има две сестри)че сме от различни бащи..(това също не е вярно..)че баща и бил женен за друга и затова не я е признал..
С една дума не съм и никаква сестра..Доста неверни неща знае за произхода си.Пишеше още че нямам право да се бъркам в живота й и че ако продължа да я притеснявам ще се оплаче в полицията.В общи линии това запомних от писмото,защото приятелката ми ми го преведе по скайпа.
Сега вече не мога да я търся повече.Би било нагло от моя страна да продължа а и не съм такъв тип човек.
Много се разтроих,но поне разбрах какво мисли тя по въпроса..
Разбрах,че за нея ще остана непознатата "госпожа Ева",че няма никакво желание и намерение да се запознае с мен,нито да чуе и разбере всичко което ми се искаше да й кажа.По начина по който е написала писмото разбрах,че мрази всичко тук а може би и мен.Явно не ни е писано.
За себе си тя е права-знам го.Не мога да се сърдя за нищо.Въпреки всичко аз пак ще продължа да я обичам,но спирам търсенето и не защото ме е страх от полиция,а защото мисля че е правилно да уважа решението й.
Дано след време да размисли..това е малко вероятно,но все пак е възможно.Аз ще се надявам да стане така.Нали знаете,че понякога живота ни поднася какви ли не изненади..

Звучи неприятничко...

Въпреки всичко е хубаво, че тя знае че те има и , че искаш да се свържеш с нея.

Хората се променят. Времето минава. Всичко се променя. Може пък да пожелае да се срещне с теб.

Така, че е хубаво да има възможност да се свърже с теб ако поиска. Т.е. да ти има кординатите.

Живота продължава:) Живота е хубав!!!

А може би писмото не е писано от нея или са я настроили, като са и казали, че ти ще искаш нещо от нея и кой знае какво. Щом не ти е казала това лично...

Е хайде сега, това да не е сериал.

Мъниче,съчувствам ти за това което преживяваш,но повече съчувствам на сестра ти.Знам че ти нямаш никаква вина за това как се е стекъл живота ви,но знам че на нея и е било в пъти по-тежко.Сигурно сега много от четящите ще ми се нахвърлят,но аз истински се възхищавам от отговора и "аз се родих когато станах на 9 години"

Роднините и вече са го правили това. Първото писмо го върнаха уж било грешка. Ако знаеха, че тя не иска да има нищо общо с кръвните си роднини, защо не и дадоха писмото още 1 път? Ами разиграха сцена, че имало грешка и с молба да не пишат повече. Това е естествена реакция, и аз бих постъпила така, ако искам да скрия нещо от осиновеното си дете. А тези наглите продължават да пишат и единствения начин да спрат е да получат "отговор" с отказ от самото дете.  Решен проблем, детето нищо не знае. Не казвам, че е така, но е много вероятно, като се има в предвид как реагираха при първото писмо.