Вече сме вкъщи от днес и след като се прибрахме в 7 вечерта ме обзе такава голяма паника (много неща не бяха готови, трябваше спешно да набавим и организираме разни нещица, а за капак и двете баби бяха шаш и паника), че направо седнах и ревнах. Добре, че бабите не ме видяха. И понеже таткото е в командировка, му се обадих и му поревах, та се успокоих. Сега бебка спинка, аз изцедих кърма, за да проверя какво има аджеба в тез цици (че не се бях изцеждала цял ден, само я слагах да суче, а не ми бяха много напрегнати, та не бях сигурна яде ли нещо или не), та на следващото хранене ще й дам директно изцеденото, да не отива зян, че има и ценна коластра още вътре, а на следващото хранене вече само на гърда ще я държа и ще съм спокойна, че има какво да се папа
Нашия татко присъстваше на раждането и беше много вълнуващо да е с мен. Преряза собственоръчно пъпната връв, даже е премерил девойката - не се доверява на други явно
Момичета, Токуда е най-яката болница! Такива внимателни и отзивчиви са всички, от санитарката до завеждащите отделения. Неонатолозите са чудесни, подкрепят изцяло кърменето и обясняват до припадък кое как и какво. Много съм доволна, че реших да раждам там.
Благодаря на Емануела, че ме извести
Рони, и аз имам проблем с уригването - така и не го направи ни веднъж мойта мацка, дето викаш - или ще върне, или ще се разхълца...Не знам какво да направя и аз по този въпрос, утре ще питам педито, но едва ли ще ми каже нещо различно от обичайните инструкции, които явно не работят при Елизара...
Много ми липсвхте, момичета, честито на новите мами, които са се сдобили с рожбички докато ме нямаше. Сега се ввръщам да наваксам с четенето