хайд парк (осиновени)

Бижу,за пореден път ще кажа,че са страхотни.Радост за очите .

Нашето тържество мина вчера.Дадоха ни документите за завършена подготвителна+грамота за отличен успех.Имаха открит урок да ни покажат какво са научили и съм изумена от моето дете.Е,няма такъв бърборко.През цялото време как не го заболя устата се чудя.Аз му шътках,баща му и той.Ни приема ни предава.Как се оправила госпожата направо не знам.Едно време си мечтаех като имам дете да е лидера на класа,хем умник,хем палавник.Та друг път ще внимавам какво си пожелавам.По късно ще пусна някоя снимка,че сега бързам да ходим до Пловдив

Бижу - ох ... на мама момчетата! Гордост страшна .. . да им е на добър час и всички всичко най-прекрасно им пожелавам!!!

Бижу, прекрасни  момчета си отгледала, майче  
Още веднъж- да са ти живи и здрави и много успешни  

Кристи, честит ти завършил първокласник! Да ти е все такъв умен и буден  

Всичките ни дечица да са живи и здрави, много радост да ни носят, много любов да ни даряват, както и ние на тях! И да имат късмет и успех в живота! Всяка истинска майка желае това за детето си!

Моята майка, която гледам сега у дома, и която почти вече няма разум, а по-скоро само рефлекси за съществуване, днес ме изуми с едно изречение, което произнесе едва чуто... Тя е почти вече на легло, т.е сутрин правим тоалет, водя я до WC, после в банята, правя закуска, давам лекарства и после си лежи, и така преминава деня със следващо хранене и т.н. Та, нарязах на половинки малко ягоди и седнах на леглото до нея да и дам да хапне. Като ги изяде, я питам дали иска нещо, а тя отвърна: "Не, добре ми е, че така ме гледаш.  Колко е странен човешкият живот... Казвах и преди години "не ме тормози така, само мен имаш, някой ден ще опреш до мен и ще имаш нужда от мен!", а тя се обръщаше на другата страна и казваше "никога няма да имам нужда от теб!"... Отгледах децата си с много любов, давам им всичко това, което аз никога не получих, обожавам ги! Но, дано никога не се наложи и аз да бъда гледана по този начин. Обаче... говорили сме тук за тези неща... Лошо ли е, че нямам сърце за майка си вече? Гледам я, аз трябва да правя това, защото е моята майка, правя го както трябва и с отговорност, а и няма кой друг. Баща ми си отиде. Но... всичко това го правя просто от човешко отношение и защото смятам, че така е редно, а не с чувство на обич или това, което би било нормално да е... Объркана съм и ако не споделя с вас, които ще ме разберете, няма с кого.

Еееех Бижу... как ще е лошо... по-скоро е тъжно, че един родител може така да опустоши връзката с детето си. За погубената любов е много тъжно ... и страшно. не вини себе си!

Правиш това, което "е редно", макар, че кой ги определя редностите и нередностите никога няма да разбера...

Ти познаваш любовта майка - деца и каква може да бъде тя ... знаеш какъв мощен енергиен поток върви двустранно между теб и твоите момчета  ...

Fussii,  Думите ти са толкова дълбокомислени и ценни за мен, благодаря ти!

Не се чувствам неправа или виновна, просто съм изненадана от спокойствието, което ме е обзело, и това ме обърква. Очаквах да съм гневна, сърдита, отмъстителна дори... но не съм. Просто правя това, което трябва.

Бижу, мисля че всички тук знаят моите отношения с майка ми, та да ти кажа понякога явно така се случва. И аз съм като теб. Понякога ми е криво, заради това, но счупеното, смачканото и скъсано не с епоправят. Иска ми се да не беше така..Понякога и аз си мисля дано не се стигне до там да ме гледа детето ми. Понякога си мисля дали ще съм като майка ми? Дали дъщеря ми ще ме обича? Ей такива неща.
Не си сама, разбирам те 

 
Явно всеки човек си задава такива въпроси.
Не съм сигурна, че искам да е друго. Сякаш така е по-добре... Много по-емоционално разтърсващо е да гледаш болен човек, с когото те свързват дълбоки и топли чувства.

Така е, понякога да си машина е по - добре 

Има хора и е страшно когато се случи да са родител - дете, които просто не успяват ... да се срещнат ...  не зная как точно да го нарека. По мои впечатления обикновено (макар че съм сигурна, че има и обратния вариант) детето прави невъзможното за да спечели родителя, но каквото и да прави не става ...

Това, което също лично съм видяла е че обикновено лишени от любов деца (но тези, които са страдали заради липсата на любов, а не са приемали ситуацията за нормална) са фантастични, подкрепящи и обичащи родители.  Знам, че не е утеха  , но все пак ...

Бижу, честно казано слава богу, че си като машина ... гнева, яда щяха съвсем да те свършат ...ти си положителен човек слава богу имаш инстинкт за самосъхранение 

Бижу,знам за какво говориш.Аз постоянно (и до сега нищо че майка ми вече е починала)още се лутам между крайности.На моменти си мисля за хубавите неща с нея,а на моменти точно обратното.Така и не изградихме някаква връзка помежду си.Благодаря на господ,че не ми се наложи да я гледам.Знам,че щях да го направя от задължение,но не знам как щях да се справя.Аз съм доста страхлива и гнуслива.Повръщам и съм пред припадък само от вида на болен.А за болен от рак плюс дете на няма и три години на едно и също място просто щеше да е страшно.Все пак господ си знае работата.

Наистина трябва да благодариш...
Единствената причина да се справя без да ми мигне окото с тези неща е, че на времето исках да стана лекар, но на 23 години имах вече 3 деца и нямаше кой да ги дундурка тях, за да уча аз редовно 6-7 години... И така, нереализираната ми мечта от младини, от време на време ме изненадва.
Пък и имам ли избор? Затваряш очи, спираш дъха и вършиш каквото трябва...
И аз на Господ се уповавам, но ще видим как ще се разбираме с него.

  имаш естествено ... но "просто така е редно", нали знаеш ... така казват
кураж и наистина Господ да е с теб  

Не, нямам просто, защото съм такава. Ако бях без душа, щях да имам избори много. Но за добро или лошо си имам малко от нея(все още).
 

Често се случва, големите души да са отгледани от бездушни хора  Някак си все на тях сякаш се падат, за да ги направят по - силни и по - големи /душите/ ...