Как ни приема обществото, как гледа на нас-осиновените...................

Баща ми няма братя и сестри, неговите родители умираха за мен, те ме отгледаха
От страна на майка ми са двамата и братя, с по двама сина, които уж никога не са ме делили и винаги са показвали голяма обич и загриженост, като към единственото момиче в рода, но 
когато стана въпрос за имотите им, двамата братя успяха така хитро да преметнат сестра си *майка ми*, че тя остана без нищичко от бащината си къща и другите доста апетитни имоти, наследени от родителите им Макар да не признават, убедена съм че го направиха за да останат имотите им в семейството а не в чуждото дете Майка що сълзи изплака, не може да се примири, но факт е, че така я прилъгаха, че никой съд не може да и върне правото на собственост
Това е то любов и приемане като своя, но ако ги попиташ-оооооооооооооо умират за мен и делене няма, но да поискам това, което ми се полага в наследство-да забравя

уф .... халал да са им....
за съжаление преди няколко дни моя клиентка ми сподели абс. същото...
все повече се убеждавам, че живеем в каменния век.

Май наистина сме там все още.
Родителите на баща ми никога не са ме деляли ,гледали са ме ,обичали са ме.
Леля ми (сестрата на баща ми) винаги се е държала резервирано ,но само насаме,разбира се.
След смъртта на баща ми се обаждала на майка ми да се разправя с нея ,че нямало да деляла
с нас нивите на дядо ми(за които нямах дотогава никакви претенции)защото един вид не сме
й били роднини
Разбира се няма да хукна до Попово за 10 декара ниви,но след като е поставен така ребром
въпросът няма и да се подписвам никъде-да си стоят така
От страна на майка ми-с нейните роднини никога не съм имала никакви проблеми.

Роднини ли....,за какво са ми аз винаги съм била изолирана (от роднините по бащина линия)гледаха само за братовчедка ми(която също е осиновена,но е на любимата дъщеря)имах си само мамаи тате,но те са ми пре достатъчни,защото от тях получавам цялата обич ,която ми е нужна!Когато БАБА ми се разболя,любимците и я пратиха да живее в старчески дом,а тя им беще дала всичко,така си отиде от този свят,сама....,така че ....
пс. и въпреки всичко аз не ги мразя просто се правя че ги няма

magika winx Много тъжно се е развил живота на баба ти
 marypopins Май в хората никога няма да може да се пречупи  алчността и завистта
Както казва

Аз, честно казано не съм усещала деление, може би само понякога.Любимата ми баба/майк ана майка ми/, ме делеше от братовчедите ми. Винаги, когато си отидех на село, аз бях виновна за всичко, аз бях усстатницата, аз бях черната овца. Но с годините, баба ми видя, че ако не сме аз и майка ми, никой няма да й отвори вратата да я попита как е и се промени. Дори и комшийките й казваха: "Дено, туй дети шЪ та гледа да знайш".И така и стана.
А от страна на баща ми - те по принцип винаги са мразели майка ми. Все плетат някакви интриги, така че предполагам и за мен много са говорили, но аз не съм разбирала. Те по между си се плюятт, камо ли за мен да не говорят. Но братовчедите ми, повечето от които мъжа, винаги са ме защитавали, нали съм най-малката и цветето на рода Друг е въпросът, че никой не ми се е обадил да ме пита как съм, да ме покани на гости, когато се събират.
Не съм чувала да ме наричат хранениче, предполагам защото, ако някой си го беше позволил, татко щеше да ги убие, както и майка. Убедена съм, че щеше да им стане лошо!
При положение, че баща ми на 60 години/спокоен човек, весел/ хукна да се бие с един на моите, защото ми посегна, а можеше и татко да набие, представям си, ако някой си беше позволил да ме нарани душевно!
Така, че хората са си хора, зависи от родителите!

***Elica*** ,
 

Аз мога да разделя хората около мен на три групи:сестрите на татко,роднините на майка и всички останали/приятели ,комший и т.н./.
Първите-сестрите на татко винаги са ме мразели ,те своята кръв мразят та мене няма.
Втората група -роднините на майка никога до преди две години не са показали лошо отношение.Напротив ,аз бях страхотна ама то не бях умна ,вечно усмихната ,работна ,домакиня ,абе аз бях върха.Докато и при нас нещата не опряха до имоти.За една пиклива нива трябваше света да бъде обърнат ,за да се даде на майка.А не им се даваше ,за да остане в тяхното семейство а не при чуждото дете.А на мен тази нива не ми трябва ,аз настоях за нея заради майка ,тя да има гръб в труден момент ако се наложи.
Най-интересни са индивидите от третата група.Вярвайте ми никога ,никой по никакъв начин не ме е накарал да се усъмня ,че съм осиновена ,нито децата ,нито възрастните.Разни комшийки и приятели на нашите все ми казваха "Одрала си кожата на бащати" /аз съм руса и бяла ,а той с черна гъста коса и по-тъмна натура!!!/ ,"Като ти видя усмивката разбрах ,че си дъщерята на С.???/.И така докато татко почина преди 3 години.На погребението  имах чувството ,че аз съм умряла и само духът ми е там и ,за това никой не ме вижда.От всичките хора ,може би 30-40 души има няма 7-8 ми изказаха съболезнования.Просто минаваха покрай мен все едно не съм в редицата на близките.
Е как да мисля променило ли се обществото или не?

vasilisa-7
аз роднини от страна на баща си никога не съм виждала.От страна на майка ми винаги са се държали добре.И до сега се държат добре.Като бях малка бях любимка на всички(майка ми има трима братя и една сестра)Всяко лято бях на морето при тях.Може да се каже дори че винаги са гледали повече за мен.Винаги ще си спомням как всички братовчеди (седем на брой)се събирахме вечер около огъня,по-големите бяха наловили раци,седяхме и чакахме някой от вуйчовците да ни разказва страшни приказки.Сега и ние делим имоти,на мен се пада близо четири пъти повече отколкото на тях.Никой нищо не е казал или намекнал че има нещо против.Е,не изключвам варианта да започнат да вадят вода от девет кладенеца,но засега не са споменали нито дума че съм осиновена.По едно време си мислех данеби да не знаят,но те са шест на брой(без мен)и всички са доста по-големи.Наскоро се замислих че голямата ми братовчедка е набор н а БМ

kristti ,пожелавам ти отношенията ви винаги да останат такива.Убедила съм се ,че добрите роднини и приятели са голямо съкровище , но за жалост са рядкост ,особено роднините.А мен тогава ме болеше не защото ме делят /макар че никой директно не е казал нищо ,но действията говорят повече от думите/ ,а заради отношението към майка.Нали на нея не и трябва нишо ,тя няма на кого да го остави ,пари не и трябват нали вече е вдовица все за себе си ще има ,нищо че майка и татко изгледаха братовчедите ми докато учеха.Но всичко това идваше от вуйна ми.Както и да е,по-важното е ,че успяхме да съхраним добрите отношения въпреки всичко.

О ,да и при мен беше същото.Братовчедката на баща ми ,например ,претърпя "пълна промяна" по отношение на мен точно за 24 часа след като той почина.
Реакцията й е емблематична за цената ,която може би трябва да платим ние за да имаме родители и родителите ни да се нарекат такива.
Много жалко ,че понякога хората са така ограничени ,не смятам ,че баща ми би одобрил такива реакции ,но това не ме е засегнало и жегнали по никакъв начин.Просто друго не съм и очаквала.

4ета и от постовете ви виждам интелегентни хора с по добро виждане и отно6ение към света, радвам се 4е ви има, мисля 4е вси4ки ние, младите хора които сега или тепърва 6те въzпитаваме деzата си, трябва да променим това идиотско отно6ение, било то към деzата или към родителите. мислите ми препускат .... подкрепям ви , раzбирам ви ..... аz съм от хората които никога не са имали ни6то об6то с осиновяването, не поzнавам осиновени или осиновители, темата zа мен е толкова естествена, 4е скоро говорих с мъжа ми (опитваме zа бебе от иzвесно време) и се окаzа 4е да, дете да осиновим иска, но да не било zиган4е ...... zапо4нахме спор, които се пренесе и в присъствието на на6и приятели.... нападнаха ме трима ....отвратително, zапо4наха се спорове zа "добрите гени", "вън6ен вид", "раси".......отвратително....абсурдни иzкаzвания от рода на "как 6те ходи6 по улиzите, ти руса с дете мангал" или  "те си правили кефа, ние да им гледаме деzата" и т.н.......zапо4нах спокоино да обяснявам (zавър6ила съм педагогика), не не било така, промили са ми моzъка в университета, zапо4нах пак да говоря , не съм zнаела аz, това тука българия било (аz досега живеех в германия), абе об6то вzето, zа всяко твърдение намират основание .... както и да е спора мина и отмина.....при мен остана у4удването  и нераzбирането........та ако теzи хора, които ина4е са млади, обраzовани и минават zа интелегентни реагират така, какво остава zа простака съсед???.....свалям ви 6апка, zатова 4е се справяте и маисторите ежедневието си. сигурна съм 4е има и много хора които искат об6теството ни да се промени, нужна е гласност и конфронтация, тоzи форум не трябвя да е отделен, а да се 4ете например и във форума " искам бебе" или" маики, бъде6ти и настоя6ти", zастото колкото по 4есто се конфронтираме с дадена тема, толкова по естествен zа нас става целия процес на проумяване. та в тоzи дух ...надежда има, сте променим не6тата

По повод на това, че форумът е отделен - ако сте забелязали дори не е при проблемно забременяване или искам бебе, а на съвсем друго място, което само по себе си показва какво е отношението като цяло.
Относно приятелите ти, които те убеждават в добрите гени - ами ако си осиновиш циганче как ще се отнасят те към твоето дете, тогава ще ти бъдат ли приятели и въобще, що за хора са това, сякаш детето има вина, че се е родило!
Те да не се имат за богопомазани, защото са ги родили майките им?!Такива биологични деца знаеш ли колко ги има с лоши гени?!
Абе най-добре не се ядосвай да ти кажа, няма да ги промениш. Направи си извода и си дай-сметка дали тези хора си струват и дали са истински приятели.

kokonito ,виждаш по приятелите си какво е като цяло отношението на обществото към осиновяването.
Затова са ни отделили тук и има защо.Няма да се изненадам ,ако жените в "проблемно забременяване" и "искам бебе" дори се обидят ,ако присъстваме там Сложничко е.
Има хора (познавам такива),които биха предпочели да остареят сами без деца ,но не и да осиновят.
Никой не може да ги съди за това тяхно решение.